Започва учебната година. Да помагаме ли на децата за домашните?

Снимка: Булфото

В семействата с малък ученик често можем да видим следната сцена: детето си пише домашното, мама или татко седи до него и наблюдава, поправя грешките, дава указания, обръща внимание на всичко, което детето изпуска, пак дава указания, пак поправя грешките… и това продължава, докато домашните не са готови. Какъв е проблемът? Проблемът е в цялостния и дълготраен ефект, който ще окаже това върху детето.

Родителите изглежда не винаги разбират какво значи да помагаш на детето си за домашните. Това значи, когато то дойде при теб с въпрос за нещо, което не разбира, да отидеш и да провериш, да му обясниш това, което не е описано добре в учебната тетрадка или не му е ясно по принцип, и да се върнеш към това, с което си се занимавал по-рано. Но някои родители имат напълно различна идея относно „помагането”. Те си мислят, че това значи да седиш на главата на детето през цялото време, независимо дали има нужда от помощ или не, да проверяваш и да поправяш всяка грешка. А това се нарича смущаване.

Домашните са върху материал, преподаден по-рано в клас. Детето вече е чуло нещата в училище (ако е слушало, но това е отделна тема) и са му дадени упражнения за вкъщи, които да му помогнат да усвои знанията. Оттук следва, че на него не би трябвало да му е нужна никаква помощ. Но все пак се случва то не винаги да разбира нещата напълно, да направи грешка и да дойде да ви попита. Това е моментът, в който се предполага да се намесите, не по-рано.

Какво се случва, ако родителите седят и пишат домашни с детето всеки ден (дори когато, да си го кажем честно, присъствието им не е необходимо)? Да обърнем внимание на няколко сериозни проблема, които възникват и се развиват в времето:

1. Детето свиква да си пише домашните само в присъствието на родителя. И това изобщо не е добре. То не иска да учи без вас, а вие не можете да отделяте по няколко часа всеки ден (особено ако работите) за нещо, което детето би трябвало да е способно да върши само. Но това не е най-големият проблем.

2. Детето свиква да не прави нищо и да не носи отговорност. То се запъва и се колебае над домашното, а в момента, щом сгреши, вие го поправяте. Защо да се мъчи да разбира нещата в училище, щом мама или татко ще му го обяснят вкъщи по-късно така или иначе? Това оказва пагубен ефект, когато един ден детето порасне, влезе в университет, тръгне на работа и се изправи пред по-сериозни отговорности.

Вие помагате, поправяте, обяснявате и детето приветства това. Все едно му пишете домашното в негово присъствие, докато то седи до вас и се съгласява с всичко. Не можете да си представите вредата, която нанасяте по този начин. Децата разбират много добре какво са им говорили в училище. Може и да имат по някой и друг проблем тук-там, но като цяло да се седи с тях, докато си подготвят домашното, е напълно излишно.

3. Децата развиват чувство за малоценност. Да стоите до детето и да надничате над рамото му да видите какво прави, е много смущаващо. Но по-големият проблем е, че по този начин вие му внушавате, че то не може да се справи само дори с някакво си домашно, камо ли с нещо по-важно или трудно. Как очаквате тогава от него да се защитава в училище, да бъде самоуверено, схватливо и умно? “Ако мама седи до мен всеки път, когато си пиша домашното, значи не мога да се справя сам”. Отнемате на детето си прекрасната възможност да развие самочувствие, дееспособност и независимост, като в същото време му нанасяте голяма щета – развивате „качества”, които много ще му вредят в бъдеще.

Същото е и, когато проверявате домашното му всеки път, щом го напише. Нормално е за детето да си каже: „Защо да полагам усилия за нещо, което мама или татко ще поправят по-късно така или иначе?” И ще бъде право. Така че, драги родители, оставете на учителя да поправи грешките в домашното.

Друга разпространена (и плиткоумна) идея е: „Ще ти помагам с домашното всеки вторник и четвъртък от 7 до 8 сутринта. Ако имаш нужда от помощ, тогава може да ме питаш”. Това е невероятно глупава идея, но се случва в някои семейства. Първо, на детето трябва да му се помага, когато то има нужда, а не по график. И второ – детето си има и други занимания, освен подготовката на домашни и може да не си е вкъщи точно между 7 и 8 часа сутринта във вторник или да гледа интересно предаване по телевизията в този момент и т.н. И ще има проблеми в училище, защото не се е съобразило с вашия график. Тук коментарите са излишни. Ако детето иска да учи, но не разбира, то ще ви попита. Не предлагайте ненужна и вредна „помощ”.

Друг проблем възниква, когато детето не иска да учи и да си пише домашните. Ако говорим за по-малки деца (до 11 годишни), може да се въведат малки, прости правила – „Никаква телевизия/компютър/излизане навън, докато не си напишеш домашното”. Това работи при по-малките и е подходящо и справедливо, но само, ако детето не иска да учи по принцип. Не трябва да се прилага при по-големи деца – тогава е унизително, неуважително и вече няма да се възприеме като справедливо. По принцип се предполага да провокирате интерес към ученето, вместо да въвеждате правила и наказания, които губят ефекта си с времето. Това е „бързият начин”, но е много по-ефективно да предизвикате интерес към ученето, дори още преди започването на училище. Не забравяйте целта си – детето има нужда да развие отговорност, способности и независимост, и най-вече – да търси знания и да учи с готовност.

По сайта за психологически съвети онлайн onlinepsychologyadvice.com
Виж още:

Да давам ли по 5 лева за шестица на детето?

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.