Защо Обама се отказа от противоракетния щит

Барак Обама и Дмитрий Медведев на среща в Москва. Снимка: Ройтерс

Администрацията на президента Барак Обама се отказа от плановете за противоракетна отбранителна система в Полша и Чехия, насочена срещу заплахата от ядрен Иран. САЩ обаче ще изграждат нова система за ПРО в Европа, която може да отговори на заплахите на XXI век. Обама заяви, че възприема нов подход към противоракетната отбрана, основан на по-бързи и ефикасни технологии. Руският президент Дмитрий Медведев приветства решението на Вашингтон, определяйки го като „отговорен ход“. Ще сложи ли решението на Обама край на мисленето от времето на Студената война и ще промени ли политиката на САЩ и на Русия, пише в. „Канзас сити стар”.

Белият дом обяви решението си да се откаже от плановете да разположи ракети-прехващачи в Полша и радарна станция в Чехия. Ако това означава край на стратегията за изолиране на Русия, чиито корени са в епохата на Студената война, то това решение може да доведе до принципни изменения като в американско-руските отношения, така и в руската политика.

Старите генерали винаги се готвят за последната война, а в дадения случай ставаше дума за Студената война. Подобно мислене най-често пречи върху концентрацията върху новите заплахи, т.е. върху Иран. Да се представя Русия като още една „империя на злото” в най-добрия случай е наивно, а в най-лошия – е рецепта за катастрофа. Подобна гледна точка принуди Русия и САЩ да водят безразсъдна политика. Времето, избрано за обявяването на решението, не можеше да бъде по-добро – нали точно сега министър-председателят Путин и президентът Медведев започват да изясняват кой ще бъде следващият президент на Русия.

САЩ доста често се връщаха към стратегията си от времето на Студената война, която се заключаваше в това, да изолират Русия, а не да подкрепят Москва по пътя й на присъединяване към Световната търговска организация и евентуално към Европейския съюз.
От своя страна Русия провеждаше политика, която отслабваше дългосрочната й стабилност и в политиката, и в икономиката. Всяка далновидна държава трябва да има механизми за мирно сваляне от власт на собственото си правителство.

Работата не е само в това, че „властта развращава, а неограничената власт развращава абсолютно”, но и в това, че правителството, което се намира прекалено дълго на власт, изчерпва свежите си идеи и губи връзката си с народа. Забраняването на обсъжданията и на дебатите в свободната преса позволява на прекалено малко хора да господстват в правителството прекалено дълго. Шансовете на Медведев да остане президент и да направи Русия по-открита, продуктивна и дружелюбна, ще бъдат по-големи благодарение на решението на Обама.

През последните години и Русия, и САЩ провеждаха безразсъдна енергийна политика. САЩ предполагаха, че цените на нефта и на природния газ няма да нараснат значително, а в същото време Русия градеше плановете си, основавайки се на по-високи цени на горивата. За да получи незабавно предимство Путин насочи приватизацията на руската енергетика в обратна посока – с преки и непреки методи. Приходите на правителството в Русия до голяма степен зависят от нефта и от газа. Това, което икономистите наричат „холандска болест” прави неенергийния износ на страната неимоверно скъп на световните пазари, тъй като стойността на валутата на страната расте заради търсенето на нейния нефт и газ. Това пречи на страната да развива и разнообразява икономиката си. Нефтената диктатура се развива когато страната стане твърде зависима от въглеродния си износ. Стратегията на Путин е недалновидна. Надяваме се, че Медведев ще надделее и ще насочи Русия в по-мъдра посока с новата си дългосрочна стратегия.

Обама и Медведев трябва да работят заедно, за да помогнат на Русия да се подготви за влизане в Световната търговска организация и евентуално в Европейския съюз с помощта на диверсификация на икономиката й и поощряване на независимите средства за масова информация, които ще помогнат за възникването на жизнеспособни алтернативни политически партии. Решението на Обама да се откаже от ракетно-ядрения щит може да има потенциално мащабни последствия. Остава ни да се надяваме, че ще помогне за истинско рестартиране на руско-американските отношения и ще стане само началото на промяна в ключовите аспекти на руската и на американската политика.

Мнения & Ко