Магали Рение-Желева: „Еми така е, какво да се прави” – типично българска реплика

Снимки: авторката

„Трябва да имате повече увереност в себе си като нация и да вярвате повече в България“, казва Магали Рение-Желева, французойка, женена за българин, която вече 9 години живее тук.
Магали е директор на езиковите курсове към Френския институт в София вече шеста година. В България идва за пръв път през 2000 година. Тогава е била учителка стажантка в 18-то училище с френски език. После преподава във Военната академия в София. Магали признава, че в България я е довела любовта. С мъжа си се запознава във Франция, в университета. След това тя решава да дойде с него в България.
Родният град на Магали е Перпинян (Южна Франция, близо да границата с Испания). Първата си специалност – „Немска филология”, завършва в Монпелие. След това в Пeрпинян прави втора специалност „Преподаване на френски език за чужденци”.

Бащата на Магали е бил туристически агент и още преди 89-та е идвал няколко пъти в България. Когато разбира, че тя иска да живее тук се е зарадвал, защото страната му е харесала. „За майка ми беше малко по-трудно да възприеме, че ще живея далече”, разказва Магали, „но тя винаги ми е казвала, че за нея най-важното нещо е аз да бъда щастлива”. Родителите й са идвали няколко пъти в България. „За сватбата ми дори и баба ми дойде”. Французойката споделя, че семейството на съпруга й я е възприело много добре, защото „там всички са франкофони”. Като чужденка досега не е чувствала никакво негативно отношение към себе си. „Повечето българи по-скоро се радват като видят, че една французойка е решила да живее в България”, казва Магали. Когато пристига в България тя не знае нито дума на български, освен „Обичам те”. Започва да ходи на частни уроци. Покрай съпруга си и техни приятели българи научава езика. В момента Магали говори перфектен български. Тя има две деца – на 2 и на 4 години. Когато пораснат планира да ги запише във Френско училище в София. Иска обаче да учат и българска история и литература, „защото те все пак принадлежат на две държави – Франция и България”.

Снимки: авторката

Ето какво разказа Магали за първите си впечатления от България, за прочутото българско гостоприемство, за трудните взаимоотношения със съседите в блока и за това, че в София се чувства спокойна, когато се прибира късно вечер:

Хората във Франция не знаят почти нищо за България. Това е голяма грешка, защото имате прекрасна страна. Те знаят само за киселото мляко, за българските гласове. За съжаление по телевизията много често показват само домовете за сираци или проститутките. Затова французите не мислят, че тук може да е като Гърция, например. Те дори не зная, че България е до Гърция. Мислят си, че е някъде на север, към Украйна. И аз в началото бях така, не знаех къде точно се намира страната ви.

Първото впечатление – каруца с кон до НДК

За първи път пристигнах в България през юни месец, през 2000 г. Беше топло. Беше много горещо лято. Забелязах, че съм в една страна, която ми изглеждаше по-бедна от Франция, но от друга страна имаше и много модерни неща. Например, спомням си за първи път като пътувахме по пътя от летището до дома на мъжа ми. Минахме покрай „Макдоналдс” под моста до НДК. До „Макдоналдс” имаше една каручка с кон. Беше изненадващо, но и интересно да видя кон в една столица. Тогава все още имаше и мечки, които играят на музика. Това също ми беше интересно. България много ми хареса. Прилича малко на моя край, защото също се намира така на юг. Тогава, когато дойдохме беше топло, ядохме чушки, домати. Направи ми впечатление, че хората са малко като в южна Франция – обичат да излизат, отворени са.

Сравнително бързо се адаптирах към живота в България. Това е може би, защото аз все пак работя в една френска среда, всеки ден комуникирам с французи, говоря на френски, обсъждаме френската култура. Не съм съвсем като една французойка, която е сама между българите. Аз съм в България, но все пак има една част от моя живот, която е свързана с Франция.

Мога да кажа обаче, че българите и французите имат някои общи черти. Например и двете нации много обичат храната. В България хората са много гостоприемни. Това обаче на важи за магазините. Там са по-студени. Може би в магазините във Франция е малко по-различно. И в държавната администрация имат странно отношение към хората. Аз отдавна не съм живяла във Франция, там вече може и да е като тук. Може би, когато става въпрос за такива държавни учреждения хората навсякъде не са особено любезни. В България обаче като че ли все още не са свикнали да има много чужденци и не се прави усилие, за да им се помага.

Снимки: авторката

Когато си вадих карта за транспорт, служителките не бяха любезни и не ми обясниха достатъчно добре какво трябва да направят. Друг случай, когато ходих за документи за децата ми – акт на раждане и т.н., от администрацията много бързо говореха и когато им казах: „Аз съм чужденка. Може ли да повторите, не ви разбрах”. Те не повториха и аз не разбирах какви документи трябва да донеса следващия път. Във Франция са свикнали с много чужденци и знаят как да се отнасят с тях.

В България лекарите се държат с пациентите така сякаш те всичко знаят, пък ние нищо не трябва да знаем. Не казвам, че това е при всички лекари. Когато родих, имах малко проблеми с моето бебе, което се нуждаеше от интензивни грижи и аз чаках ден и половина, за да ми кажат какво му е. Спомням си, че когато попитах лекарката какво му е на детето и тя ми отговори: „Аз съм учила за това 10 години, не мога сега да ви обясня на вас”. Аз не исках да знам всичко, само защо бебето ми е тук.

Според мен, българите като нация са много по-търпеливи, отколкото французите. Вие чакате много преди да се оплачете. Ние по-бързо реагираме за всичко. Ние веднага ще отидем и ще обясним защо не сме доволни от нещо. Българите се оплакват, но никога на този, на когото трябва. Те правят това помежду си. Разбира се, аз не искам да обобщавам, че всички българи са така, но подобно отношение виждам и на курсовете тук. Има хора, които не са доволни от нещо – от преподавател, от стаята и чакат края на курса, за да ми го кажат. Аз ги питам „Защо не ни го казахте в началото, за да можем да променим нещата?”

България става по-европейска, преди ми харесваше повече

От 2000 г. досега виждам промяна в София. За България като цяло не знам, но в София виждам, че сградите се ремонтират и изглеждат по-добре. Имам чувството, че хората са малко по-доволни от живота, отколкото преди. Също и отношението в магазините, за което говорих преди, сега е по-добре. Вече има и по-малко кончета по улиците (смее се).

Преди, когато пътувах из България много ми харесваше това, че е диво и автентично. Нямаше много табели по пътищата. Сега вече всичко се прави по-европейско, по-добре устроено е за туристите. Това разбира се е добре за България и аз много се радвам. От друга страна, за мен като турист, преди беше по-хубаво, защото изглеждаше по-диво.

Снимки: авторката

Когато се прибирам във Франция съм горда да казвам, че идвам от България. Още повече, когато съм в чужбина. В Гърция и Турция като бях, намерих общо с България в храната, в традициите. Гърция обаче ми се стори малко по-напред. Всичко е направено много добре за туристите.

Учениците тук са много амбициозни

Когато преподавах в гимназията в София ми направи впечатление, че учениците са много амбицирани да учат. То всъщност е и малко тъжно, защото те искаха да отидат да учат във Франция, защото смятат, че там образованието е по-добро. Българските родители са готови на всичко, за да могат да помогнат на децата си да учат. Родителите спестяват пари и са готови да ги дадат на децата си, за да имат по-добро бъдеще. Всички тези частни уроци и курсове, на които ходят, са доказателство за това.

Аз мога да кажа, че българските ученици учат по-добре чужди езици, отколкото учениците във Франция. Освен това българските ученици са много по-мили от тези във Франция и Германия, например. Тук има много повече респект към учителите. Е, както всички ученици, понякога се подиграваха, но не бяха лоши.

Във Франция в медиите постоянно пишат какви страшни неща се случват, какви проблеми има с младите хора. В България се чувствам много сигурна за сега. Много често се прибирам сама късно вечер и се чувствам спокойна. Във Франция не е така. Може би го казвам, защото във Франция съм по-наясно в кои квартали какво се случва. Там, например в определени квартали подпалват коли. Събуждаш се сутрин и колата ти е изгорена.
Баща ми идва тук всяка година и стои по един месец. Той е на 65 години и ми казва, че се разхожда из София и не чувства тази несигурност, която усеща във Франция. Тук младите хора, учениците изглеждат по-добри и мили.

Съседите от блока не искат да плащат за общите нужди

Българите по принцип са добри хора, но срещам някои трудности със съседите в блока. Странно е, че зад вратата на апартаментите им всичко е чисто и хубаво, а какво се случва в коридора, в общите части на блока не ги интересува. Почти две годни бях касиерка в моя вход. Шест месеца нямахме патрон за външната врата и аз тръгнах да събирам пари. Попаднах на съседи, които не искаха да платят. Може би нямат пари, но ставаше въпрос за около 2 лева. Малко е трудно така да се съжителства. Имаме един съсед, който никога за нищо не иска да дава пари. Аз му казвам „Ако продължавате така, няма да имаме ток отвън на стълбите” и той казва „За мен няма проблем, аз мога и без ток да ходя”. Липсва някакво задружно мислене за общите неща. Аз мислех, че като идвам в една страна, в която е имало комунизъм, именно желанието за грижа и подобряване на общото ще е много по-силно. Явно съм била много наивна.

Снимки: авторката

Като бях касиерка на блока влязох в някои апартаменти и вътре всичко беше много добре обзаведено, остъклени балкони, хубави плочки, обаче не искат да платят за една крушка в общия коридор, например. Това е малко жалко. Във Франция също има хора, които не искат да платят, но има закони и ако не искат да платят ще им се отнеме нещо. Един път например, имаше наводнение в мазето на блока и един човек, от четвъртия етаж каза: „Е, аз съм на четвъртия етаж, до мен наводнението няма да стигне, аз няма да дам пари”. А този, който е на първия етаж какво да прави? Той не е виновен за това наводнение. Аз вече свикнах с този начин на мислене, но в началото много ме дразнеше.

Гостоприемството по селата и българската реплика

Положителна черта у българите обаче е вашето гостоприемство. Искам да разкажа за едни помаци от село Гугутка (до Ивайловград) в Родопите, при които бяхме два пъти. Въобще не ни познаваха. Приеха ни да спим и да се храним у тях за няколко вечери. Нищо не ни питаха, просто ни приеха. Това във Франция не може да се случи. Тук хората в селата са много любезни. По едно време много пътувахме из селата. Веднъж се загубихме и едни хора ни упътиха, поканиха ни у тях да пийнем нещо.

Може би, бих казала, че вече малко се чувствам българка, защото съм по-толерантна към нещата, които ме дразнеха в началото. Просто свикнах. Вече и аз, казвам като българин: „Еми така е. Какво да се прави?!”, „Какво да направим?”, както казвате вие. Това е типично българска реплика.

Съвет, който бих дала на българите е да бъдат малко по-горди от това, че са българи. Те са горди – когато има мачове го показват, но не трябва да е само тогава. Българите ми казват „при нас училищата не са добре, това не е добре, онова…”, което не е съвсем вярно. Трябва да имате повече увереност в себе си като нация и да вярвате повече в България. Имате много хубава страна и освен това тук има много възможности, защото все още много неща не са правени. Например, сферата на туризма и на екологията могат да се развиват. А по отношение на природата, която имате трябва да сте наистина много горди от страната си.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.