www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Магали Рение-Желева: „Еми така е, какво да се прави” – типично българска реплика

22 Септември 2009

 

Снимки: авторката

“Трябва да имате повече увереност в себе си като нация и да вярвате повече в България”, казва Магали Рение-Желева, французойка, женена за българин, която вече 9 години живее тук.
Магали е директор на езиковите курсове към Френския институт в София вече шеста година. В България идва за пръв път през 2000 година. Тогава е била учителка стажантка в 18-то училище с френски език. После преподава във Военната академия в София. Магали признава, че в България я е довела любовта. С мъжа си се запознава във Франция, в университета. След това тя решава да дойде с него в България.
Родният град на Магали е Перпинян (Южна Франция, близо да границата с Испания). Първата си специалност – „Немска филология”, завършва в Монпелие. След това в Пeрпинян прави втора специалност „Преподаване на френски език за чужденци”.

Бащата на Магали е бил туристически агент и още преди 89-та е идвал няколко пъти в България. Когато разбира, че тя иска да живее тук се е зарадвал, защото страната му е харесала. „За майка ми беше малко по-трудно да възприеме, че ще живея далече”, разказва Магали, „но тя винаги ми е казвала, че за нея най-важното нещо е аз да бъда щастлива”. Родителите й са идвали няколко пъти в България. „За сватбата ми дори и баба ми дойде”. Французойката споделя, че семейството на съпруга й я е възприело много добре, защото „там всички са франкофони”. Като чужденка досега не е чувствала никакво негативно отношение към себе си. „Повечето българи по-скоро се радват като видят, че една французойка е решила да живее в България”, казва Магали. Когато пристига в България тя не знае нито дума на български, освен „Обичам те”. Започва да ходи на частни уроци. Покрай съпруга си и техни приятели българи научава езика. В момента Магали говори перфектен български. Тя има две деца – на 2 и на 4 години. Когато пораснат планира да ги запише във Френско училище в София. Иска обаче да учат и българска история и литература, „защото те все пак принадлежат на две държави - Франция и България”.

Снимки: авторката

Ето какво разказа Магали за първите си впечатления от България, за прочутото българско гостоприемство, за трудните взаимоотношения със съседите в блока и за това, че в София се чувства спокойна, когато се прибира късно вечер:

Хората във Франция не знаят почти нищо за България. Това е голяма грешка, защото имате прекрасна страна. Те знаят само за киселото мляко, за българските гласове. За съжаление по телевизията много често показват само домовете за сираци или проститутките. Затова французите не мислят, че тук може да е като Гърция, например. Те дори не зная, че България е до Гърция. Мислят си, че е някъде на север, към Украйна. И аз в началото бях така, не знаех къде точно се намира страната ви.

Първото впечатление – каруца с кон до НДК

За първи път пристигнах в България през юни месец, през 2000 г. Беше топло. Беше много горещо лято. Забелязах, че съм в една страна, която ми изглеждаше по-бедна от Франция, но от друга страна имаше и много модерни неща. Например, спомням си за първи път като пътувахме по пътя от летището до дома на мъжа ми. Минахме покрай „Макдоналдс” под моста до НДК. До „Макдоналдс” имаше една каручка с кон. Беше изненадващо, но и интересно да видя кон в една столица. Тогава все още имаше и мечки, които играят на музика. Това също ми беше интересно. България много ми хареса. Прилича малко на моя край, защото също се намира така на юг. Тогава, когато дойдохме беше топло, ядохме чушки, домати. Направи ми впечатление, че хората са малко като в южна Франция – обичат да излизат, отворени са.

Сравнително бързо се адаптирах към живота в България. Това е може би, защото аз все пак работя в една френска среда, всеки ден комуникирам с французи, говоря на френски, обсъждаме френската култура. Не съм съвсем като една французойка, която е сама между българите. Аз съм в България, но все пак има една част от моя живот, която е свързана с Франция.

Мога да кажа обаче, че българите и французите имат някои общи черти. Например и двете нации много обичат храната. В България хората са много гостоприемни. Това обаче на важи за магазините. Там са по-студени. Може би в магазините във Франция е малко по-различно. И в държавната администрация имат странно отношение към хората. Аз отдавна не съм живяла във Франция, там вече може и да е като тук. Може би, когато става въпрос за такива държавни учреждения хората навсякъде не са особено любезни. В България обаче като че ли все още не са свикнали да има много чужденци и не се прави усилие, за да им се помага.

Снимки: авторката

Когато си вадих карта за транспорт, служителките не бяха любезни и не ми обясниха достатъчно добре какво трябва да направят. Друг случай, когато ходих за документи за децата ми – акт на раждане и т.н., от администрацията много бързо говореха и когато им казах: „Аз съм чужденка. Може ли да повторите, не ви разбрах”. Те не повториха и аз не разбирах какви документи трябва да донеса следващия път. Във Франция са свикнали с много чужденци и знаят как да се отнасят с тях.

В България лекарите се държат с пациентите така сякаш те всичко знаят, пък ние нищо не трябва да знаем. Не казвам, че това е при всички лекари. Когато родих, имах малко проблеми с моето бебе, което се нуждаеше от интензивни грижи и аз чаках ден и половина, за да ми кажат какво му е. Спомням си, че когато попитах лекарката какво му е на детето и тя ми отговори: „Аз съм учила за това 10 години, не мога сега да ви обясня на вас”. Аз не исках да знам всичко, само защо бебето ми е тук.

Според мен, българите като нация са много по-търпеливи, отколкото французите. Вие чакате много преди да се оплачете. Ние по-бързо реагираме за всичко. Ние веднага ще отидем и ще обясним защо не сме доволни от нещо. Българите се оплакват, но никога на този, на когото трябва. Те правят това помежду си. Разбира се, аз не искам да обобщавам, че всички българи са така, но подобно отношение виждам и на курсовете тук. Има хора, които не са доволни от нещо – от преподавател, от стаята и чакат края на курса, за да ми го кажат. Аз ги питам „Защо не ни го казахте в началото, за да можем да променим нещата?”

България става по-европейска, преди ми харесваше повече

От 2000 г. досега виждам промяна в София. За България като цяло не знам, но в София виждам, че сградите се ремонтират и изглеждат по-добре. Имам чувството, че хората са малко по-доволни от живота, отколкото преди. Също и отношението в магазините, за което говорих преди, сега е по-добре. Вече има и по-малко кончета по улиците (смее се).

Преди, когато пътувах из България много ми харесваше това, че е диво и автентично. Нямаше много табели по пътищата. Сега вече всичко се прави по-европейско, по-добре устроено е за туристите. Това разбира се е добре за България и аз много се радвам. От друга страна, за мен като турист, преди беше по-хубаво, защото изглеждаше по-диво.

Снимки: авторката

Когато се прибирам във Франция съм горда да казвам, че идвам от България. Още повече, когато съм в чужбина. В Гърция и Турция като бях, намерих общо с България в храната, в традициите. Гърция обаче ми се стори малко по-напред. Всичко е направено много добре за туристите.

Учениците тук са много амбициозни

Когато преподавах в гимназията в София ми направи впечатление, че учениците са много амбицирани да учат. То всъщност е и малко тъжно, защото те искаха да отидат да учат във Франция, защото смятат, че там образованието е по-добро. Българските родители са готови на всичко, за да могат да помогнат на децата си да учат. Родителите спестяват пари и са готови да ги дадат на децата си, за да имат по-добро бъдеще. Всички тези частни уроци и курсове, на които ходят, са доказателство за това.

Аз мога да кажа, че българските ученици учат по-добре чужди езици, отколкото учениците във Франция. Освен това българските ученици са много по-мили от тези във Франция и Германия, например. Тук има много повече респект към учителите. Е, както всички ученици, понякога се подиграваха, но не бяха лоши.

Във Франция в медиите постоянно пишат какви страшни неща се случват, какви проблеми има с младите хора. В България се чувствам много сигурна за сега. Много често се прибирам сама късно вечер и се чувствам спокойна. Във Франция не е така. Може би го казвам, защото във Франция съм по-наясно в кои квартали какво се случва. Там, например в определени квартали подпалват коли. Събуждаш се сутрин и колата ти е изгорена.
Баща ми идва тук всяка година и стои по един месец. Той е на 65 години и ми казва, че се разхожда из София и не чувства тази несигурност, която усеща във Франция. Тук младите хора, учениците изглеждат по-добри и мили.

Съседите от блока не искат да плащат за общите нужди

Българите по принцип са добри хора, но срещам някои трудности със съседите в блока. Странно е, че зад вратата на апартаментите им всичко е чисто и хубаво, а какво се случва в коридора, в общите части на блока не ги интересува. Почти две годни бях касиерка в моя вход. Шест месеца нямахме патрон за външната врата и аз тръгнах да събирам пари. Попаднах на съседи, които не искаха да платят. Може би нямат пари, но ставаше въпрос за около 2 лева. Малко е трудно така да се съжителства. Имаме един съсед, който никога за нищо не иска да дава пари. Аз му казвам „Ако продължавате така, няма да имаме ток отвън на стълбите” и той казва „За мен няма проблем, аз мога и без ток да ходя”. Липсва някакво задружно мислене за общите неща. Аз мислех, че като идвам в една страна, в която е имало комунизъм, именно желанието за грижа и подобряване на общото ще е много по-силно. Явно съм била много наивна.

Снимки: авторката

Като бях касиерка на блока влязох в някои апартаменти и вътре всичко беше много добре обзаведено, остъклени балкони, хубави плочки, обаче не искат да платят за една крушка в общия коридор, например. Това е малко жалко. Във Франция също има хора, които не искат да платят, но има закони и ако не искат да платят ще им се отнеме нещо. Един път например, имаше наводнение в мазето на блока и един човек, от четвъртия етаж каза: „Е, аз съм на четвъртия етаж, до мен наводнението няма да стигне, аз няма да дам пари”. А този, който е на първия етаж какво да прави? Той не е виновен за това наводнение. Аз вече свикнах с този начин на мислене, но в началото много ме дразнеше.

Гостоприемството по селата и българската реплика

Положителна черта у българите обаче е вашето гостоприемство. Искам да разкажа за едни помаци от село Гугутка (до Ивайловград) в Родопите, при които бяхме два пъти. Въобще не ни познаваха. Приеха ни да спим и да се храним у тях за няколко вечери. Нищо не ни питаха, просто ни приеха. Това във Франция не може да се случи. Тук хората в селата са много любезни. По едно време много пътувахме из селата. Веднъж се загубихме и едни хора ни упътиха, поканиха ни у тях да пийнем нещо.

Може би, бих казала, че вече малко се чувствам българка, защото съм по-толерантна към нещата, които ме дразнеха в началото. Просто свикнах. Вече и аз, казвам като българин: „Еми така е. Какво да се прави?!”, „Какво да направим?”, както казвате вие. Това е типично българска реплика.

Съвет, който бих дала на българите е да бъдат малко по-горди от това, че са българи. Те са горди - когато има мачове го показват, но не трябва да е само тогава. Българите ми казват „при нас училищата не са добре, това не е добре, онова…”, което не е съвсем вярно. Трябва да имате повече увереност в себе си като нация и да вярвате повече в България. Имате много хубава страна и освен това тук има много възможности, защото все още много неща не са правени. Например, сферата на туризма и на екологията могат да се развиват. А по отношение на природата, която имате трябва да сте наистина много горди от страната си.





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Д-р
    Е, най-после един позитивен материал на фона на общия Апокалипсис, който ни залива отвсякъде - телевизия, радио, преса.
  2. 2) Булгар
    Българин да се наричам, първа радост е за мене!
  3. 3) Anonymous
    мното меко са е изказало тва момиче поспестило е доста
  4. 4) Паисий
    Браво на тази французойка! Защо обаче чужденците трябва да ни го кажат, че сме готина и интересна нация? Защо не се научихме да имаме национално самочувствие? Вместо сами да се сетим, че трябва да имаме самочувствие и че има за какво да го имаме - НЕ!На нас дай ни да емигрираме и да бягаме. И като сме там в другата държава,в чужбинаТА не спираме да повтаряме колко е гадно и мизерно в България, гордеем се с това, че сме успели да се "измъкнем от блатото". После обаче вечерта след работа отиваме в някое магазинче, където има български храни - купуваме ...още

  5. 5) чичата
    отче, глобализирай се пич,не е нужно да хленчиш
  6. 6) Anonymous
    Отче, там хленчиш, но в родината ще ревеш.
  7. 7) mary
    много тактично изказване... с финес. Нали знае,че тук се краде,пие и бие, ама нищо за това. разказала е само за хубавата страна- България. е, нека се ни радва, по-добре така!
  8. 8) XP
    Навремето дядо Вазов написа в своя стих:"От днеска нататък,Българския род има История и става Народ!"Според мен, Той наивно си е представял,че това изтормозено и ограбвано/ през вековете робство/ племе,както материялно,така и духовно,ще се събуди и ще употреби своя потенциял на" Благо роду"!Уви, това не стана!И няма да стане,докато в интернет се четат подобни определения белязани с горчевината на "спасилите се" в тая пуста "тугина" българи!Позитивизмът и оптимизма на една французойка носител на висока култура и манталитет са очевидни,затова, Тя може би по-добре от нас вижда посоката ни на развитие!Дано!!!
  9. 9) pro-anti
    отче, това, че България ни липсва, се нарича носталгия. Синът ми беше 12 годишен, когато имигрирахме, той не знае какво е носталгия.
  10. 10) Салат Ракийкин
    Имаме шанс наистина да се превърнем в една модерна Нация ,като изучим своите си ,на французи и на другите грешки,защото онова ,което традиционно е било съградено от българите, беше съборено и изгоряно от интернационалсоциалистите.
  11. 11) rey liota
    Je vous aime mes enfants, vous etes si beau ...
  12. 12) чичата
    носталгията е усещане за липса, пред кого да се перчиш
  13. 13) Д-р
    Точно така, чича. Щото само в БГ има по-големи простаци от тебе, пред които да се перчиш...
  14. 14) чичата
    почти си прав ,док/ но не само в българия, форумът който е междуконтинентален, бъка от простотия, вярно ,на български
  15. 15) Alterin
    Много е симпатична. :)
  16. 16) Pomak
    Какво полойително и позитивно вийдате в анализа на французойката.Пулна излагация.Единственото хубаво,приемливо и добро нещо в Булгария е срещата и с мусулмани. Другото е това с което се сблускваме всеки ден - деградация,немарливост, мурзел, некомпетентност и далавера.
  17. 17) Pomak
    ако искате потвурждение за това колко сме "готини" и "шанса да станем една модерна нация", моля да прочетете разказа на булгарин от Булгария http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2441671
  18. 18) Българин
    Има точни впечатления жената. За съжаление повечето хора трябва да го чуят от устата на чужденец, за да се съгласят с казаното.
  19. 19) Иван
    Явно авторката е един нормален човек, за разлика от "изцъклените', живеещи от другата страна на канала, т.е.Ламанша. А че не знаят къде е България е дефект на образователната им система.
  20. 20) Anonymous
    ще взема да се запиша да уча френски и да и покажа един номер с вълнен конец/ много вдъхновява
  21. 21) СЛАТИНСКИЯТ Б.
    Мадамата ми харесва .
  22. 22) Б.от СЛАТИНА
    Мадамата все повече , започва да ми харесва .
  23. 23) СЛАТИНСКИЯ
    Няма начин ,вече не издържам - искам я .
  24. 24) Сънародник
    Невероятно лъчезарно същество! Много чар,обаяние и душевна красота! Доста деликатна и дипломатична в изказа си спрямо нас, комплексираните и с понижено самочувствие, българи! Заслужава адмирации! Шапо,мадам!
  25. 25) ЧИЧО МАНЧО
    Много точно и коректно го е казало момичето.БЪЛГАРИЯ е хубава страна с хубави хора но и с мого простаци.Доно тез които не харесват страната ни по скоро се изчешат навън и никога повече да не се връщат нито те нито семето им.
  26. 26) N/A
    Много е симпатична.
  27. 27) до Манчо
    Ами те точно тези,които трябва да си отидат и които вредят с манталитета и мисленето си и с ежедневните си идиотски действия са най-нахалните и не искат да си тръгнат,та заради тях си тръгват нормалните,културните и тези,които искат да живеят цивилизовано и уредено. Червенотиквеничковчетата,мутрите и чалгаджиите по душа са обсебили държавата,не искат да се променят,искат всичко да е с връзки,всичко да става с рушвети и кражби,а върхушката и послушковците и да са недосегаеми(както по времето на Бай Тошо)и подтискат нормалните.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com