Следеният човек Бранев и руините на Берлинската стена

Българското издание на книгата.

Книгата на Веселин Бранев “Следеният човек” излезе във Франция, а предстои и появата й в Испания. Предговорът е дело на световно известния интелектуалец Цветан Тодоров от Париж, носител на най-престижната световна награда за хуманитаристика “Принцът на Астурия”.

20-годишнината от разрушаването на Берлинската стена се превърна в повод за поредица от големи, главно културни инициативи, чрез които  се търсят верни отговори за дългогодишното разделение на Европа. Макар и от дистанция, България намери своето достойно място в този общоевропейски проект. Това стана чрез книгата на Веселин Бранев “Следеният човек”, публикувана от “Албен Мишел”, едно от трите най-големи издателства във Франция. Преводът е дело на Мари Врина-Николов и автора.

Обемистият предговор, адресиран към френските читатели, е написан от Цветан Тодоров, който сам определя професионалните си занимания като свързани с проблемите на културата, морала, политиката и най-вече – с историята на идеите. Към края на 2009 година книгата на Веселин Бранев ще излезе и на испански, а премиерата ще се състои в Барселона. Българското издателство Фама е подготвило и второ преработено и допълнено издание на “Следеният човек”, което ще бъде представено в последната третина на октомври в София.

С появата си през 2007 година тази книга предизвика двояка реакция в българската културна общественост. Част от нея бе единодушна в оценката си, че “Следеният човек” е най-задълбочената, аналитична и достъпно (а не псевдонаучно или псевдоинтелектуално!) написана книга за времето на тоталитаризма. Другата част старателно премълча появата на произведението, подпомогната в гузността си от преялите с манипулативно влияние медии.

Не мина и без скандал, когато журито на годишните награди “Хеликон” все пак не подмина книгата, но я удостои с извънредно отличие. Защото, видите ли, стилистично не се вписвала в каноните на романа. (По тази “логика” Захарий Стоянов трябва да отпадне въобще от списъка на българските писатели). В същото време “Следеният човек” следваше своите европейски пътища, а дистанцията от провинциалните български дрязги доведе до реална оценка, преводи и издаване във Франция и Испания. Засега!

Историята на изповедната книга, която е завършено и талантливо литературно произведение, е повече от любопитна. На френските читатели Цветан Тодоров я представя така: “Следеният човек” разказва историята на един гражданин на комунистическа страна. Той не се поддава на манипулиране, но не е и герой, изправен пред смазващата машина на властта. Това е една обикновена и в същото време потресаваща история. С пределната си морална почтеност и с литературния си талант Бранев я превръща в художествена творба…”

За да представим автора Веселин Бранев ще се позовем на написаното в енциклопедията “Българско кино” (Александър Янакиев, изд. “Титра”, 2000 г.).

Бранев Веселин, сценарист, режисьор. Роден на 28.4.1932 г. в София. Образование – завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски” (1956). Работил е като инспектор в ДП “Разпространение на филми” (1957), като преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, като редактор във в. “Вечерни новини” (1958-1961), като зам. гл. редактор в “Редакция за чужбина” при Славянския комитет (1970-1971) и като редактор в сп. “Лъч” (1972-1975). В Студия за игрални филми “Бояна” е бил сценарист и режисьор от 1975. Член на Съюза на българските филмови дейци. Книги: “Чаша кафе сутрин” (разкази), 1966; “Осъмване без някого” (повест), 1967. Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. “Народна култура”, в. “Вечерни новини”, в. “Народна младеж” и др. (1953-1963). В периодичния печат са помествани негови разкази (1963-1967). Орден “Кирил и Методий” І степен. Награда на конкурс за най-добър роман. Наградата “Златна роза” за филма “Най-дългата нощ” (Варна, 1967); награда за фирма “Хотел “Централ” (Авелино, Италия).

Игрални филми: “Рибарят” (анимационен) 1967, съсценарист; “Най-дългата нощ”, 1967, сценарист; “Апостолите”, 1976, съсценарист; “Записки по българските въстания”, 1976-1981, тв- 13 серии, съсценарист и сърежисьор; “Хотел “Централ”, 1983, сценарист и режисьор; “Убийства”, 1987, сценарист и режисьор; “Разводи, разводи…”, новелата “Крехко равновесие”, 1989, сценарист и режисьор; “Софийски камерен оркестър” (док), сценарист; “Бойният пилот (док), 1997, съсценарист.

Виж тук предговора на Цветан Тодоров към френското издание на „Следения човек“.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.