Противоракетният труимф на Рейгън

Иранска ракета земя-земя „Седжил-2” пред плакат на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей. Снимка: Ройтерс

Миналата седмица Барак Обама съобщи, че няма да разположи елементи от системата за противоракетна отбрана на САЩ в Центална Европа. Решението на Вашингтон обаче не означава, че страната се отказва от усилията си да защити територията си и територията на основните си съюзници от евентуален ракетен удар. САЩ ще продължат да усъвършенстват системата за ПРО, като я направят по-силна, точна и бърза. Така за пръв път от 1983 година, когато Роналд Рейгън оповести идеята за „противоракетния щит”, с нея са съгласни и републиканци, и демократи. Как Обама спечели на своя страна двете партии в държавата, пише Андрю Нагорски* във в. „Вашингтон пост”.

Ако миналата седмица Роналд Рейгън можеше да гледа новините на този свят, щеше да има поводи за усмивки. Разбира се, не заради решението на президента Обама да се откаже от разпологането на системата противоракетна отбрана в Полша и в Чехия. Политическият символизъм на този жест най-вероятно нямаше да се хареса на Рейгън – да се откаже от споразумение с двама съюзници от Централна Европа и да се поддаде на натиска на Кремъл. От съображения за партийна дисциплина той щеше да е длъжен да се присъедини към хора на онези, които не одобряват идеята на републиканците.Но на по-дълбоко ниво Рейгън би признал, че новината отбелязва преломен момент в американската политика. За първи път от деня през 1983 година, когато Рейгън произнесе речта си за „звездните войни” и формулира виждането си за „противоракетния щит”, който трябваше да защити Америка от ядрен удар, и двете партии са съгласни, че страната има нужда от работеща система за противоракетна отбрана. Сега спорът не е за това, дали трябва да се създаде такава система, а за това, какъв тип система ще се справи по-добре с подобни заплахи.

В епохата на Рейгън на практика всички демократи и дори част от републиканците считаха, че президентът греши опасно, предполагайки, че системата ще работи. Самата система също беше считана за опасна. В края на краищата една от основните концепции на Студената война беше взаимно гарантираното унищожение – уязвимостта на двете свръхдържави на ядрен удар, която не им позволява да изстрелят ракетите. Считаше се, че по този начин всеки намек, че използването на ядреното оръжие не е задължително да доведе до взаимно унищожение повишава опасността от глобални грешки с катастрофални последствия.

Много от демократите обаче удобно за самите себе си забравяха, че през последната си година като президент Джими Картър промени тази концепция, приемайки предложената му от министъра на отбраната Харолд Браун идея за „стратегията на уравновесяването”. Всъщност това беше опит да се удари по определени цели в Съветския съюз, за да бъде принуден да капитулира, преди да бъде напълно унищожен или да нанесе ответен удар. Когато Рейгън разшири идеята за войната, която може да бъде спечелена, обявявайки инициативата за стратегическа отбрана, нито една от партиите не го подкрепи.

Във времето на Джордж У. Буш много от демократите отново инстинктивно се обявиха против плановете му да разположи в Централна Европа система за противоракетна отбрана. Въпреки че републиканците обичат да казват, че мотивацията на демократите е отстъпчивост към Кремъл, някои от убедените либерали ненавиждаха идеята за ПРО, считайки, че тя подкопава опитите за разоръжаване. Именно затова внимателните и уклончиви изказвания на Обама по проблема с противоракетната отбрана по време на избирателната кампания през 2008 година притесняваха както най-ревностните му привърженици, така и противниците му.

Сега обаче президентът заяви директно, че планът му ще позволи да се създаде „по-силна, точна и бърза” система за противоракетна отбрана, отколкото планът на Буш. С други думи, политиката на администрацията на Обама, изразяваща се в речите на самия президент, на държавния секретар Хилари Клинтън, министъра на отбраната Робърт Гейтс и редица други нейни представители, е недвусмислена, когато става дума за използването на противоракетната защита като необходима част от американския арсенал.
Фокусирайки се върху най-голямата заплаха от страна на иранските ракети с малък и среден обсег, той ще бъде насочен към защита на Европа и на Близкия изток, като едновременно с това отлага въпроса за това, как да защити самата Америка от междуконтиненталните балистични ракети, изстреляни от Иран или от друга страна.

Всичко това предизвика твърдения, че Обама е превърнал концепцията на Рейгън за противоракетна отбрана с главата надолу, променяйки реда на приоритетите. В това има известна истина, въпреки че се отнася до тактиката, а не до принципите. По-важното е, че в политически смисъл Обама направи за противоракетната отбрана същото, което Бил Клинтън направи за реформата на социалното осигуряване. До Клинтън много демократи инстинктивно бяха настроени против нея, тъй като беше защищавана от републиканците. Но когато реформата беше подкрепена от президента, спряха да възприемат старата система като нещо нодесегаемо. Дискусията вече се водеше за това, каква реформа трябва да се проведе и при какви условия.

Същото се отнася и до противоракетната отбрана и до стратегията за национална сигурност. Републиканците твърдят, че Обама съкращава прекалено много неща в програмата (дори без да отчитат решението му от миналата седмица), за да може да се разчита сериозно, че ще увеличи американския потенциал за сдържане. Сега обаче най-важно за администрацията му е да докаже, че критиките са неправилни. За това трябва да създаде система, която ще е ефективна не само срещу ракети с малък и среден обсег, но и срещу междуконтинентални балистични ракети, когато има нужда от това в бъдещето.

Може да се обзаложите, че когато Обама се кандидатира за президент през 2012 година, няма да издигне програма, според която страната няма нужда от силна система за противоракетна отбрана. По-скоро ще стане точно обратното. Това значи, че позицията на Роналд Рейгън сега е близка и до двете партии – и това напълно я оправдава.

*Андрю Нагорски е бивш чуждестранен кореспондент и редактор в сп. „Нюзуик“, вицепрезидент и директор по обществена политика в института „Изток-Запад”.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.