Канцлерът Ангела Меркел доказа уменията си на международната сцена, но германците чакат да реши и вътрешните проблеми в страната. Снимка: Ройтерс

Утре (неделя - б.р.) в Германия ще има избори за Бундестаг. По този повод Александър Андреев припомня, че и миналите парламентарни избори във Федералната република дадоха повод за много политически паралели с България. Дясноцентристко управление с изявен лидер и с още неясна коалиционна констелация: преди изборите за Бундестаг в Германия на 27 септември прогнозите сякаш отново (както през 2005)  „копират” предизборните очаквания в България от края на юни. И в Германия, както в България, избирателите очевидно очакват, че дясно-центристкото управление по-умело ще изведе държавния кораб от бурното море на кризата. Изконните леви ценности като солидарност и справедливост печелят огромни симпатии в тези несигурни времена, въпреки това обаче германците едва ли ще дадат мнозинство на (вече) трите леви партии.

Познато е и в България: всичко се фокусира върху личността и качествата на лидера. “Президентска кампания” провеждала канцлерката Ангела Меркел според тукашните наблюдатели. Това също звучи български познато: всичко се фокусира върху личността и качествата на лидера, електоралните очаквания са насочени по-скоро към него, а не към партията му.

С какъв партньор ще управлява Меркел след изборите? Подобно на Борисов преди българските избори, Меркел е сигурна, че ще бъде начело и сигнализира готовност да управлява вдясно от центъра. В случая - с либералната СвДП. Но за разлика от Борисов тя си оставя отворена вратичка и наляво, за евентуално второ издание на широката коалиция със социалдемократите.

Между настоящата предизборна дискусия в Германия и дебатите в България през юни съществува и една далеч по-важна разлика. Във времена на криза, галопиращо държавно задлъжняване и нарастваща безработица, германците се интересуват най-вече от две теми: данъците и пазара на труда. И успех ще имат онези партии, които предложат достатъчно убедителни планове тъкмо в тези области. Дали да се облекчи данъчно средното съсловие, за да се насърчи потреблението? Или да се снижи данъчната тежест за по-богатите, за да живнат инвестициите и откриването на нови работни места? И изобщо - как успешно да се обвърже данъчната политика с пазара на труда?

Ето такива въпроси вълнуват германците преди изборите, редом с отколе болната тема за здравната реформа. А в България три месеца след изборите за данъци почти никой не говори. Не само заради досега успешния плосък данък, но и поради масовото безразличие  (от некомпетентност?) към фискалната материя.

И обратно  преди изборите във Федералната република почти никой не говори за ЕС, за фондове и за европейски пари. Вярно, ЕС присъства косвено в дискусията, доколкото някои икономически решения на германското правителство (премията за скрапиране на стари автомобили, държавната подкрепа за  „Опел”) не винаги са в хармония с европейските норми. И тук-таме дори се шушука, че федералната канцлерка Ангела Меркел неслучайно първа и най-настойчиво подкрепи Барозу за втори мандат, за да си осигури мълчанието на Европейската комисия по такива спорни въпроси.

По БТА

Между другото, досега не съм чул германците предизборно да обсъждат и кандидатурите за бъдещия си еврокомисар. Явно не им е до това.