„Червените квадрати“ или защо руснаците са силни в шаха

Бившият световен шампион Гари Каспаров (вдясно) играе срещу Анатоли Карпов във Валенсия. Снимка: Ройтерс

Миналата седмица във Валенсия се състоя повторение на историческия шахматен двубой между 12-ия световен шампион Анатолий Карпов и наследника му Гари Каспаров. Срещата се проведе 25 години след сблъсъка им през 1984-1985 година, когато Карпов загуби от претендента Каспаров и сдаде шахматната корона. Тридневният турнир, който трябваше да отговори кой от двамата е по-велик, завърши с резултат 9 на 3 в полза на Каспаров. Защо Съветският съюз смяташе, че шахматът въплъщава революционните идеи и защо повече от половината гросмайстори в първата двайсетица в света са с руски произход, пише онлайн изданието “Слейт”.

Миналата седмица двама руски гросмайстори – Гари Каспаров и Анатолий Карпов – се срещнаха на турнир от 12 партии, проведен в испанския град Валенсия. Според класирането от този месец, повече от половината играчи в първата двайсетица на най-добрите шахматисти в света са се родили в Русия или друга бивша съветска република. (Играч №1 към днешна дата е българин.) Защо руснаците и съседите им играят толкова добре шах?

Защото Съветския съюз гарантираше на играта държавна подкрепа. Шахматът е популярен в Русия отдавна – казват, че цар Иван ІV починал, играейки на шах през 1584 година. Когато болшевиките дошли на власт през 1917 година, шахматът се превърнал в национален спорт. Малко след революцията върховният главнокомандващ съветската армия на Владимир Ленин – Николай Криленко, поставил началото на спонсорирания от държавата шахмат: той започнал да открива шахматни школи, да провежда турнири и представял спорта като средство за международно господство.

Първият турнир по шахмат, организиран от държавата, се провел в Москва през 1921 година. Шест години по-късно необикновено надареният шахматист Александър Алехин станал първият руснак, печелил турнир в чужбина. През 1934 година в рамките на държавната програма за шахмат били регистрирани 500 000 играчи-любители. Когато Михаил Ботвиник спечелил през 1948 година световната титла, сложил началото на епохата на съветското шахматно господство, което продължило без прекъсване – с изключение на четирите последователни победи на американеца Боби Фишер – до разпадането на Съветския съюз.

Шахматът се харесвал особено много в Съветския съюз. На първо място, много от руските мислители и лидери били ненаситни шахматисти. Ленин бил сериозен играч, но руският писател Максим Горки твърдял, че Владимир Илич побеснявал, когато губел. Казват, че Лев Троцки играл във Виена и в Париж. Сталин толкова се вълнувал от репутацията си на шахматист, че публикувал фалшива партия, в която удържал победа над верния партиен другар и бъдещ шеф на тайната полиция Николай Ежов (по-късно Сталин наредил той да бъде разстрелян).

В Съветския съюз считали, че шахматът въплъщава революционните идеали. Това е игра, която изисква майсторство, и СССР се гордеел с интелектуалните си таланти. Играта освен това била евтина и можело да се играе от всеки. За съветските лидери възвратно-постъпателната й динамика отразявала диалектическата концепция за историята, която била поддържана от марксизма. (Не обръщали внимание на иронията, че шахматът се играе с помощта на символи на империализма като царе и царици.) Когато ставало дума за шах, руснаците си спечелили славата за специалисти по колективно мислене. Понякога на руските шахматисти им нареждали да губят нарочно, за да отворят пътя за по-добри играчи. По време на прочутия мач между Боби Фишер и Борис Спаски през 1972 година десетки съветски гросмайстори се събирали на групи по време на почивките и обсъждали следващия ход на Спаски. За разлика от тях Фишер довел на турнира само един помощник.

Шахматът дошъл в Русия за пръв път заедно с търговските кервани от Персия и Индия през седми век. Тъй играта се променяла, в Русия се появили и уникални правила: през 18-и век например дамата можело да се движи и като кон в допълнение към обичайното си движение по правата и по диагонала. Едва в средата на 19-и век, когато се провели първите турнири в световен мащаб, били уточнени и разпространени съвременните правила на играта. Шахматът продължава да е популярен в Русия, но днес не се радва на същата държавна подкрепа, както преди. Най-добрият пример е, че бившият световен шампион Гари Каспаров е лидер на опозиционно политическо движение.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.