Пълната амнезия като спасение от банков скандал

Ричард Минич с втората си жена Лорета. Снимка: личен архив

Какво трябва да стане, за да загуби човек паметта си? През 1990 година американецът Ричард Минич, главен свидетел в банков скандал от 80-те години, получава пълна амнезия. Почти 20 години по-късно синът му търси причината – и се сблъсква с необикновена история, нещо средно между икономически трилър и семейна драма. Подробности – в сп. “Шпигел”.

Всичко започнало в един обикновен майски предобед. Минич излизал със своя „Форд Аеростар“ от Сакраменто (Калифорния). Малко извън града Ричард намалил скоростта. Искал да завие към търговски център. В огледалото видял за секунда лимузина, която се приближавала с висока скорост. След това дошъл ударът. Минич и съпругата му полетели напред и след това се ударили обратно в седалките си. И като че ли катастрофата се разминала без сериозни последствия. Освен леките натъртвания двамата се отървали без контузии.

Но след няколко дни на Минич му станало лошо. 44-годишният глава на семейство започнал да се оплаква от главоболие. Затруднявала го дори най-простата работа. Когато искал да пусне микровълновата фурна, трябвало да моли жена си за помощ. „Знам, че звучи странно, но не мога да си спомня как работи това нещо.” Една седмица след катастрофата паметта му отказала. Пълна амнезия.

Драма с предистория

Внезапната загуба на паметта на Минич била загадка за лекарите. Защото въпреки всички медицински прогнози амнезията продължила години след катастрофата от 21 май 1990 г. – до днес. През 2006 година най-големият син на Ричард, дете от първия му брак, преместил се междувременно да живее в Европа, тръгнал по следите на инцидента. Разпитвал близки, лекари и бивши колеги и се опитал да сглоби някогашния живот на баща си – парче по парче. Опитал се да намери и обяснение за загубата на паметта.

Пъзелът, който сглобил, е смес от икономическа кримка и медицинска драма. Необикновена семейна история, която все пак е показателна за края на 80-те и началото на 90-те години, когато САЩ са на върха на силата си, опиянени от триумфа над идеологическия си противник. Американското общество изживява мечтата си за либерализма и свободното пазарно стопанство. Когато приключва Студената война мнозина вярват, че животът ще стане по-спокоен и лек. И може би точно затова не обръщали внимание на новите заплахи.

Търсене на следи

Ричард Минич имал връзка с колежката си Лорета и си родили две деца. Положението не било просто, тъй като Лорета също имала деца от първия си брак. Отношенията в семейството не били толкова добри, колкото строгият и склонен към перфекционизъм инженер искал да бъдат. След като се преместили в нова къща, двете семейства живеели толкова близо, че децата ходели в едно и също училище. През 1984 година Ричард останал без работа. И след като след осем месеца търсене се появила нова възможност, семейството отново си стегнало куфарите. Ричард станал шеф на компютърния отдел на Farmers Savings Bank в Дейвис – малко университетско градче в щата Калифорния.

Този път нещата като че ли потръгнали. Новият работодател се прочул с успехите си. Основаната едва четири години по-рано банка се превърнала в една от най-бързо развиващите се в региона. Ричард работел по 12-14 часа на ден. Но после дошли проблемите. През май 1985 година банката го уволнила. За семейството това било шок и финансов крах. Ричард не можал да си намери нова работа, явно никоя банка не искала да го наеме. Но защо?

През септември 1985 година местният вестник Sacramento Bee писал за вълна от съкращения във Farmers Savings Bank след загуби от милиони долари. Сто служители, около една трета от всички заети, останали без работа. Властите разследвали случая, а месец по-късно с финансовата институция се заел надзорния банков съвет.

Това бил един от много случаи. Между 1985 и 1988 САЩ преживяват най-големия си банков скандал в историята – кризата Savings and Loans. В началото на 80-те тя предизвикала законодателната либерализация за частните спестовни каси и кредитни институции, които били гаранти за американската мечта за собствен дом при ниски ипотечни лихви. За да стане бизнесът по-привлекателен за банките, бил отменен принципът на корпоративността – сега спестовни каси можело да откриват не само строителни гиганти и търговци на недвижима собственост, а и отделни заинтересувани лица. Те можели да получават и евтини кредити без гаранти. Дребните играчи били защитени от евентуални загуби от държавата – което било като покана за банков обир.

Измамата с данните

Един ден, поне така разказва бившият колега на Ричард пред камерата на сина Рик, имало разследване от ипотечната банка „Фани Мей“. Оттам искали да провери кредитите, които й продала Farmers Savings. „Получих дискета и написах програма, за да сравня данните.” Обикновено при подобна операция има някои отклонения заради грешки при вкарване на данните, но тук разминаванията били огромни. „Балансите бяха различни, адресите бяха различни, номерата на банковите сметки бяха различни”, спомня си свидетелят. Когато Минич получил поръчка да се заеме с данните на „Фани Мей“, той отказал. Малко по-късно бил освободен от работа.

Рик научил, че в момента на катастрофата през 1990-а баща му бил основен заподозрян в следствието срещу банката. Освен това бившият председател на управителния съвет на банката бил убит при загадъчни обстоятелства през юли 1986-а. Банката така и не отишла на съд. Американското правителство я спасило, както и стотици други. За възстановяването й Вашингтон платил повече от сто милиона долара.

Но животът на Ричард Минич бил разбит. До катастрофата той се опитвал неколкократно да основе собствена консултантска фирма, но не успял. По гражданското дело за катастрофата съдът му присъдил обезщетение от 325 000 долара. Но откакто е с амнезия, Минич не може да работи по предишната си професия.

Голяма измама?

Рик разглежда историята на баща си като чудо на медицината, но други роднини са скептични, недоверчиви и се съмняват в него. Възможно ли е Ричард да се преструва? Дали не е търсил начин да се отърве от финансовите и професионални проблеми? И не е ли катастрофата удобен случай за това? Възможно ли е да се преструва, че е загубил паметта си?

Малка подробност помага на Рик да намери отговорите. Лимузината, предизвикала катастрофата, била цивилна кола на полицията в Сакраменто. Тъй като затова държавата била замесена в инцидента и обезщетението било платено с парите на данъкоплатците, най-важните документи по случая били открити за обществеността въз основа на Закона за свобода на информацията. Една седмица след подаване на молбата Рик държал документите в ръцете си.

Папката съдържала медицински експертизи, изискани от съда. От тях ставало ясно, че лекарите не са установили органични травми в следствие на катастрофата. Но било безспорно, че пациентът страда от амнезия.

Бягство от живота

Лекарите твърдят, че диагнозата, потвърдена от експертизите, е рядко срещана, особено в мирни времена. Подобни случаи са известни от войните и при природни бедствия. Минич имал психическа травма – загуба на паметта в следствие на непоносима житейска ситуация. Амнезия като изход от семейните, финансови и професионални трудности. Американската банкова криза от 80-те се превърнала в лична криза за Минич и той така и не успял да излезе от нея.

Т.е. катастрофата не била причината за загубата на паметта. Тя по-скоро била причината, последният импулс, който пречупил живота на амбициозния и интелигентен мъж. Две години след появата на амнезията лекарите били убедени, че състоянието е лечимо – чрез терапии и с помощта на семейството. Но Рик и сестрите му научили за случилото се чак през 2006 година. Тогава семейството отдавна се било разпаднало. При последната им среща Рик попитал баща си дали всъщност си иска спомените обратно. А той отговорил: „Никога не мисля за това.” И повече не поискал да застане пред камерата.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.