Психолог съветва как да се опазим от студенти като Чо и от убийци психопати

psiho6.jpgЛотар Адлер е медицински директор на психиатричната клиника в Мюлхаузен, провинция Тюрингия. От 20 години той изследва масовите убийства при пристъпи на безумие, наричани също амок, като е анализирал повече от 300 случая. Той е систематизирал историята на амока и твърди, че независимо дали в Малайзия преди 500 години, в началото на 20 век или при кървавата драма във вирджинския университет от тази седмица, синдромът на амока е относително константен, а различията са основно в избора на оръжие. Тъй като насилието и бруталните фантазии са част от човека, Адлер дава отговор на въпроса неизбежни ли са кървавите драми, предизвикани от безумци, какво ги предизвиква и как може да им се противодейства.

“Най-добре да взема да убия шефа”, “ще полудея от яд”, „ще си изляза от кожата” – всеки човек е казвал и чувал подобни изречения. Тези мисли служат като вентил, когато сме много ядосани. А агресията и яростта са необходими както за еволюцията (например при набавянето на храна), така и за оцеляването.

И все пак – пристъпите на безумие се случват крайно рядко. Основните характеристики на амока са, че започва внезапно, цели смъртта на много хора, извършен е в самоубийствен маниер, като мотивите са материални или социални. Той е особена форма на разширено самоубийство и засяга 0,03 от жените и 0,002 от мъжете. По правило изпадащите в амок са между 30 и 40-годишни, без обаче от феномена да е изключена никоя възрастова група. Те най-често са с добра до над средното ниво квалификация и интеграция, като с безумието компенсират индивидуални проблеми.

Извънземни на собствената си планета

Хора като студента Чо Шонг Хуи имат крайно високи представи за морал и са много раними. Освен това са и много злопаметни – всяка обида, закачка, отхвърляне и други неща, които за страничните изглеждат банални и безобидни, водят до по-нататъшното им капсулиране. Такива хора наистина се стараят да са като другите, но заради своята личност не са в състояние да имат нормални отношения или да вършат обикновена работа. В резултат се чувстват като извънземни на собствената си планета. Има възможност като последна надежда да се присламчат към някоя връзка, която отговаря на свръхочакванията им – най-вероятно такъв е бил случаят и с 23-годишния южнокореец, за когото съобщиха, че имал афера с първата убита Емили Хълшър.

Действията на изпадащите в амок са типични и за самоубийците, и за редица психични смущения. Те имат връзка със старата концепция в психоанализата, според която едно само по себе си критично събитие извиква стари, често коренящи се в детството болезнени спомени и чувства, които отдавна са били несъзнавани. Те обаче активират съмненията и гнева и избухват като вулкан, който помита всичко пред себе си. Изпадащите в амок изглеждат извънредно спокойни, като хипнотизирани или студени и безразлични. След като афектът се освободи, те започват отново да мислят и чувстват нормално. Не могат да си спомнят в детайли извършеното и то им се струва далечно като отдавна гледан филм.

Амокът протича в четири фази

1. Обиди и огорчения с последващи фази на интензивни размисли и вглъбяване с откъсване от света;
2. Експлозивни, непредсказуеми нападения с безогледна готовност да се убива, които често засягат семейството, но също така познати или партньори, с които изпадащият в амок е в конфликт;
3. Многочасова, понякога продължаваща с дни смъртоносна лудост срещу околните, докато изпадналият в амок не бъде ранен или убит (от други или от самия себе си);
4. Тези, които останат живи, изпадат в продължаващо часове или дни състояние, наподобяващо сън или ступор. След това често не си спомнят за извършеното, а твърдят, че са виждали демони, кръв или свирепи животни. Освен това признават, че не е имало конкретна причина за гнева им.

Въпреки привидната внезапност и импулсивен характер на амока, една от основните му характеристики е, че той е внимателно планиран или най-малкото отдавна премислян. Понякога идеята „зрее” повече от десет години. В две трети от случаите, както е и с Чо Шонг Хуи, първо се подготвя оръжието, а чак след това се извършват убийствата.

Прощалното писмо като предупредителен сигнал

Чо Шонг Хуи остави на човечеството послание с ясно от негова гледна точка обвинение за вина. Същото направиха и убийците от Литълтаун и немският начален учител Вагнер от Дегерлох. Съдържанието на писмата не е необичайно: отритнатият от този свят обвинява останалите за всичко. Подобни послания са знак за искрени намерения за самоубийство. Досега обаче това не се е проявявало толкова ясно, колкото в случая от Блексбърг с толкова обширен материал – 29 снимки и видеозапис с предсмъртна реч.

Компютърните игри и филмите с насилие не са виновни

Психолозите са склонни да откриват различни външни причини за пристъпите на амок – понякога това са порнофилмите, в други случаи – нечовешките отношения в училищата или компютърните игри с убийства. Но той няма нищо общо с това. Защото тази аномалия съществува от векове и при различни култури, независими една от друга. В Германия например през 1913 г. началният учител Ернст Аугуст Вагнер първо убива семейството си, а след това в Рамбо-стил подпалва цяла местност. Това се случва много преди филмовите герои да завладеят екраните с подобни действия или преди да са открити компютрите и игрите с насилие. Обикновено мотивите за безумието са банални – пари, проблеми в училище, безработица, раздяла с партньора. Но причините за амока са по-скоро в психиката, отколкото в заобикалящата среда – психози и депресии, прекалени очаквания, социална изолация, гняв.

Какво трябва да стане, за да премине човек последната бариера и да превърне фантазията в действителност?

Студентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBC
Студентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBC
Студентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCСтудентът Чо Шонг Хуи е изпратил тези свои снимки в NBC News малко преди да убие 32-ма свои колеги. Пратката съдържа и видеозапис с предсмъртна реч. Снимки: Ройтерс/ NBCПрощалното писмо, изпратено до NBC News, е нещо обичайно за изпадащите в амок. Досега обаче не се е случвало то да съдържа толкова много материал: - 29 снимки и видеозапис с предсмъртна реч. Снимка: Ройтерс/ NBC

Предизвикващите амока мотиви произлизат както от тежки конфликти с властите и работодателите, така и при партньорства и материални загуби. Подобни мотиви липсват само в 10% от случаите, затова възниква въпросът дали причина за амока не са психическите заболявания. При самоубийствата, шизофренните смущения и параноята от значение са депресивните синдроми. При амока се оказва, че той също е типичен за хора, склонни към душевни заболявания и други смущения. В една трета от случаите преди пристъпите е имало параноидно-халюциногенни синдроми. Това на практика означава, че е нарушена обмяната на веществата в мозъчната кора, което пречи на нормалното възприятие.

Изпадащите в амок са агресивно-пасивни, неконтактни, перверзни, хипохондрични, болнави и т.н. За тях са присъщи качества и като злопаметност, сексуална ограниченост. Типична е и суицидалната агресия, насочена не само към другите, но и към самия себе си.

Два типа изпадащи в амок – едните избиват целенасочено, а другите по случайност

Събраните в течение на 20 години данни показват, че има два типа изпадащи в амок. Едните са психотични и интоксикирани извършители, които се борят с проектираната омраза и приемат собствената си смърт и тази на околните като една от много възможности, а не като цел – те предпочитат да раняват, а не да отнемат животи. Има и друг тип изпадащи в амок – те могат да бъдат и силно депресивни, да се изживяват като най-големите страдалци на света и затова убиват целенасочено членове на строго определена група. Както южнокорееца, те нападат непознати само по изключение и обикновено се самоубиват. И в двата случая обаче психическите заболявания и свързаните с тях психосоциални конфликти са само предпоставка за амока. Той се нарежда като крайна мярка в цял спектър от възможности за реакция. Затова е важен отговорът на въпроса какви са допълнителните фактори, които влияят върху него.

Недостигът на серотонин в мозъка е причина за безумието

За подобни пристъпи на безумие е виновна нарушената обмяна на вещества в мозъка, която позволява насилието да излезе извън контрол. Патофизиологичните изследвания предлагат хипотезата, че афектите и функциите на мислене се влияят от невронната система на мозъка, а нейната активност зависи от химическите субстанции на нервните клетки и техните „свръзки” – синапсите. Системата, която играе ролята на своеобразен регулатор на афектите е серотонинергичната система – тя е вид буфер за направляването на различните афекти и извършва своята дейност чрез серотонина. Серотонинът (5-хидрокситриптамин, 5-ХТ) е важен невротрансмитер в централната нервна система. В серотонинергичната система той задържа някои мозъчни функции, като депресивните емоции, агресивното поведение и психомоторната дейност. Като медиатор, той регулира основни физиологични функции като съня и бодърстването, глада и ситостта, болковата перцепция, терморегулацията, кръвното налягане, сексуалното поведение и др. Когато серотонинергичната система не функционира добре, това води до нарушение в контрола на мозъчните импулси – а с това най-вероятно и до това, което прави от един душевно наранен човек масов убиец.

Изпадащите в амок имат лошо развита серотонергична система. Доказателство за това е фактът, че недостигът на серотонин има значение при използването на насилие, особено при самоубийството и убийството. Доказано е, че изпадащите в амок имат по-ниски нива на серотонин от здравите хора. Т.е. хора с ниско ниво на серотонин стадат от тежка загуба на контрола върху импулсите. Ако импулсите за убийства срещу самите тях и срещу другите настъпят едновременно, това значи, че нивата са особено ниски. Следва тотална загуба на контрол и събития, подобни на тези във Вирджиния.

Развитието на серотонергичната система може да бъде нарушено от няколко неща. Опити с животни показват, че смущения през първите фази от развитието на бебетата пречи на развитието на системата. От значение са редица фактори, като един от тях е нарушените отношения майка-дете. При изследванията на шимпанзета се наблюдава развитие на такива смущения, особено когато бебетата са отделени от майките си през първите години от живота си. Променената обмяна на веществата в мозъка кара животните да не се интегрират в общността, те се размножават по-лошо и умират по-рано

Какво да правим, за да противодействаме на безумците

Ако някой се опита да успокои изпадналия в амок преди той да се освободи от трупаното напрежение, е най-вероятно да бъде убит. Такъв е случаят в Литълтън от 1999 г., когато двама младежи убиха в Колъмбайн 12 ученика и една учителка. След като жената се опитала да ги успокои с думите, че са много мили момчета, те й отвърнали любезно „Не и днес, мадам” и я застреляли. Затова е най-разумно ако е започнал подобен пристъп, просто да се изчака да отмине.

Истинският начин да се ограничи безумието е като се третират всички психичноболни адекватно. Проблемът с недостатъчното възможности за терапия съществува във всички страни, защото има много предразсъдъци към психическите заболявания и тяхното третиране. Според изследване на института за психиатрия Макс Планк в Мюнхен едва две трети от действително нуждаещите се от терапия изобщо са обект на терапия. В Източна Европа процентът е още по-малък.

Историята на амока

В исторически план амокът, както неговите родители – убийството и самоубийството, се е очертал като константно поведение на човека. Както по-големия си брат – войната – той е на върха на това, което хората могат да причинят на себе си и на останалите. Думата амок произлиза от малайски и означава „бесен, яростен”. Корените на понятието са в югоизточна Азия, където той се е оказал тежък проблем за португалските, а по-късно и за холандските и британските колониалисти. Историческите източници показват, че амокът присъства в различни форми в много култури през всички векове. В Папуа Нова Гвинея той се нарича “wild pig” (диво прасе), при индианците „wild dog”(диво куче) и т.н. Първите му описания го свързват с войнственото поведение на групи, които са сходните със сегашните спецотряди и са били образец за безусловна борба. Първите подобни описания са от южна Индия, а първите данни за амока като военно-тактически подход е от Малайзия от 1511 г. На островите Ява и Бали хиляди изпаднали в амок били използвани от военните за нападения срещу много по-мощни армии и причинявали кървави бани. С ислямизацията амокът получава своята религиозна окраска и се превръща в интифада – свещена война. До средата на 19 век колониалните власти трябвало да полагат специални усилия, за да го ограничат като военна тактика.

Освен груповите прояви, амокът е познат от векове и като индивидуална практика. Португалецът Николо Конти описва в началото на 15 век случаи на широко разпространено подобно на амок поведение, при което от основно значение са били въпросите на честта и той е бил обект на уважение. Едва по-късно той е приет за болестно състояние, застрашаващо обществото.

Очаквайте утре: Какви са последствията за оцелетите от кървавата баня

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.