Хамам – турската баня се възражда заради туристите + фотогалерия

Турист от Индия се наслаждава на процедури в историческия хамам Галатасарай в Истанбул. Снимка: Ройтерс

Старите бани в Истанбул, където пашите кроели интригите си, заобиколени от грациозни държанки, са на път да се възродят след упадъка си. А ренесансът им се дължи на любопитството на туристите и развитието на спа индустрията.

Предприемачи харчат милиони долари за покупка и реставрация на най-красивите хамами в Истанбул, занемарени от десетилетия. Те разчитат на увеличаващия се брой туристи и на засилващия се интерес на турците към традициите им. „Бъдещето на хамамите е обещаващо. Хората разбраха, че това е солиден бизнес и има голям интерес за купуването или менажирането им“, казва Айдън Булут, мениджър на хамама Сюлеймание. Неговата баня е построена през 1557 година от Мимар Синан, създател на повечето известни сгради в Истанбул.

Теляк в хамама Галатасарай. Снимка: Ройтерс

Теляк в хамама Галатасарай. Снимка: РойтерсХоландски турист почива между процедурите в турската баня. Снимка: РойтерсСнимка: РойтерсИндийски турист се наслаждава на турската баня в хамама Галатасарай в Истанбул. Снимка: РойтерсКлиенти почиват преди турската баня в Галатасарай. Снимка: РойтерсТеляци чакат клиенти в хамама Галатасарай. Снимка: РойтерсИсторическият хамам Кълъч Али Паша в Истанбул. Снимка: РойтерсХамамът Кълъч Али Паша трябва да е готов през 2010 година и ще работи предимно с резервации. Снимка: Ройтерс

Цените на турските бани са високи. Джалалоглу хамам в Истанбул – построен през 1741 година, който е бил посещаван от кайзера на Германия Вилхелм Втори и от Флорънс Найтингейл, се продава за 16 милиона долара. По-малкият Аякапъ хамам, също построен от Синан, но който в момента не се използва за баня, се продава за 3 милиона долара.

Интересът на туристите към хамамите, където услугите на теляк могат да струват до 55 долара, убеди предприемачите в бизнеспотенциала на турските бани в Истанбул. Туристите нямат търпение да ги посетят, а въображението им се подхранва от приказките за чувствения Ориент. През 2008 година Турция е била посетена от 26,3 милиона туристи, а целта е 63 милиона посетители годишно през 2023 година. Цифрата трябва да бъде достигната чрез програма за подобряване на инфраструктурата и създаването на нови дестинации и профили за почивка, в това число уелнес и балнеология.

“Нетърпението на чужденците да посетят вековните хамами помага за възраждането на интереса на турците, отказали се от родните парни бани преди десетилетия,” казва Нурхан Атасой, учен в Турската културна фондация. „Когато чух, че приятелите ми от чужбина искат да отидат в турска баня и после да споделят впечатленията си от преживяното, им завидях. Помислих си, че задължително трябва пак да отида“, казва 75-годишен турчин, който ходел в хамам като дете заедно с майка си.

Възраждането на хамамите отразява все по-засилващия се интерес към османските традиции в Турция – държава, създадена през 1923 година след рухването на Османската империя. В началните години се наблягаше на светското й развитие и скъсване с традициите. „От 80-те години обаче всичко османско е на мода“, казва Нина Ергин, експерт по османистика в истанбулския университет Коч. „Първоначално съживяването беше насочено към туристите, но след това хората започнаха да осъзнават стойността на османските артефакти и традиции и пожелаха да узнаят повече за собственото си минало“.

Много чужденци и турци обичат да пушат наргиле, някога смятано за отживелица заради появата на цигарите. Интересът към хамамите съответства и на развитието на „спа и уелнес“ тенденциите в Турция, добавя Ергин. „Много хора разбират, че всъщност имаме красиви уелнес центрове, каквито са хамамите и си казват „защо да не ходим там“?, казва тя.

Официални данни за печалбите от спа и хамам индустрията няма, но Зеки Карагюлле, директор на Спа асоциацията в Турция казва, че броят на посетителите нараства.

Характерни за хамамите са дебелите каменни стени, куполовидни тавани и кубета. Веднъж влезли вътре, посетителите релаксират в горещо, изпълнено с влажен въздух мраморно помещение, осветено от сноп светлина отгоре, и се оставят на влагата да омекоти и да се просмуче в кожата им. Следва премахване на мъртвата кожа с платнена шкурка, ободряващ душ и посетителите вече могат да се изтегнат на горещите мраморни камъни в центъра на помещението, нагорещени от въздуха, идващ отдолу от пещта на дърва. Блаженството, изписано по лицата им, говори само по себе си.
„Мисля, че хамамите може отново да бъдат модерни много скоро, в случай че са добре управлявани“, казва 33-годишният предприемач Ергин Ирен. „Първо ще дойдат туристите, но след това ще се върнат и турците“.

Ирен бил влизал в хамам, докато негов приятел не му показал затворена баня в стария град на Истанбул. „Искаше да я превърне в дискотека. Толкова зле се почувствах от това, че се замислих за старите хамами. Изучих внимателно историята им, как са функционирали и започнах да мечтая да си купя една“.

През 2005-та Ирен сбъдва мечтата си, купувайки баня, построена през 80-те години на 16-ти век от Синан. В момента хамамът на Кълъч Али паша край Босфора е обграден от скеле. Ирен се надява да отвори през 2010 година и да работи главно с резервации.

В мюсюлманските държави посещаването на хамам е традиция. Ислямът акцентира върху миенето и къпането, но освен това посещението в банята има и социална функция, защото мъже и жени прекарват часове наред вътре в клюки и почивка. Понякога, както е в случая с хамама на Кълъч али паша, банята е част от комплекс с джамия и е част от магнетичната му архитектура. Хамамът е трябвало да бъде източник на доходи за религиозните институции чрез входните такси.

„Особено за жените банята е било място, където да се откъснат от семействата си и ако съпругът не е можел да обезпечи посещение в хамама на съпругата си най-малко веднъж на две седмици, то това можело да е причина за развод“, казва Ергин. „Това са били важни места, също като салоните за красота и спа процедури днес“.

Булките се срещали с приятелките си в хамамите преди сватбите си, а държанките и фаворитките на Султана ходели на баня, за да са по-благоуханни и съблазнителни. За мъжете това било място да се социализират и да отпочиват, а понякога да се отдадат и на непозволени удоволствия. Твърди се, че султан Селим Втори е умрял през 1574 година, след като се подхлъзнал и ударил главата си в пода на банята в пияно състояние.

Реставрираните хамами на Турция обаче ще бъдат далеч по-изискани.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.