Румъния – коалицията се разпадна, иде политическа война

Кристиан Къмпяну

Многократно през последните единайсет месеца съм изказвал мнение както против съставянето, така и за нуждата от премахването на коалицията между Демократично-либералната партия (ДЛП) и Социалдемократическата партия (СДП). Критикувал съм президента Бъсеску, най-вече поради морални причини, за това, че покровителства формирането й: ДЛП се явяваше на изборите като представител на градския електорат, образован, склонен да поема рискове в една освободена от корупция капиталистическа икономика, тоест точно обратното на това, което представляваше СДП – нереформирана партия, която никога не се е разделяла с комунистическото си минало, измъчвана от вътрешни борби и разяждана отвътре от корупция. Чрез парафирането на това правителство президентът пожертва значителния морален авторитет, който беше придобил по време на епизода „Моника Маковей“ и на суспендирането му.

Основанието на тази жертва беше така нареченият „разумен компромис“, който предполагаше „преодоляване“ на моралните и идеологически различия в името на политическата стабилност, на нуждата да се предприемат мерки за борба с икономическата криза, да се гарантира социалният мир и реформата в правосъдието. Тоест правителството ДЛП-СДП тръгна още от раждането си от предпоставката, че в Румъния не съществува икономическа криза. Достатъчно е да напомним само, че законът за бюджета предвижда икономически растеж за тази година от 2,5 процента. В течение на годината, в която стана ясно, че икономиката се срива, СДП остана вярна на изначалните си постулати и се противопостави на масивно съкращаване на бюджетния апарат, на замразяване на заплатите и закона за единното заплащане (който накрая беше принудена, или дори шантажирана да приеме), а ДЛП предпочете да запази двойствеността, вместо да заеме твърда позиция. В целия този период двете партии се бориха заради антикризсните мерки и това, което се получи, беше правителствен блокаж и неадекватност до епически размери.

Заемът от МВФ първоначално беше отхвърлен от СДП, защото идваше придружен от драконовски бюджетни ограничения. Когато коланът започна да се затяга и синдикатите излязоха на улицата, си отиде и социалният мир (би трябвало да очакваме през следващите месеци истинска оргия от стачки и протести).

Последният разумен аргумент да съществува настоящото правителство – реформата в правосъдието и борбата с корупцията – се провали драматично заедно с отказа на парламента да изпрати Адриан Нъстасе на съд, с доклада на Европейската комисия, който установи само „реформистки порив“ и с отблъскващата стачка на магистратите. В резултат на това, всеки от аргументите, на които се позоваваше „разумният компромис“, бяха отхвърлени тази година, така че единственото „разумно“ решение би било правителството на ДЛП-СДП да приключи мандата си. От тази гледна точка разпадането на коалицията трябва да бъде приветствано. Най-накрая аномалията може да бъде коригирана.

Проблемът е, че разпадането на коалицията не се случи по никоя от причините, изброени по-горе, а по съвсем други. Това, че правителството оцеля, въпреки повтарящите се неуспехи в опитите за постигане на публично обявените цели на коалицията, означава, че са съществували завоалирани основания, които са поддържали живота му. Става дума за „плячката“, идваща от източниците на приходи в местните и децентрализирани бюджети, от контрола върху структурите с достъп до компрометиращи информации, както и от взаимния конрол, упражняван с оглед на президентските избори.

Коалицията се разпадна не заради мотиви, свързани с ефективността или адекватността на правителствения акт, а защото някой е нарушил това тайно споразумение. Всяко изявление на някой от бившите партньори за безотговорността на другия, всяко позоваване на икономическата криза, на тежкото социално положение, заплатите, пенсиите и т.н. не е друго освен чиста демагогия. Не стана дума в никой момент от тази мелодрама за Страната и нейните нужди и интереси, а само за Властта и нейните облаги. Кой е виновен?

Ако вземем предвид полуидентичните изявления на лидерите на СДП и Национално-либералната партия (НЛП) – които по забележителен начин откриха общите си гледни точки – не съществува никакво съмнение, че върховният виновник е Траян Бъсеску, който не би се отказал от нищо, за да осигури преизбирането си (апропо, вчерашното изявление на Крин Антонеску, че в този момент правителството е непредставително, трябва да влезе в някоя антология на лицемерието.

Да, правителството е нелегитимно в този момент, но когато знаеш, че си управлявал година и половина с 22 процента в парламента, по-добре да си мълчиш!). Много е вероятно. Но е също толкова вероятно СДП да се опита да представи разпадането на коалицията като жест на политическо достойнство, макар двете понятия – „СДП“ и „достойнство“ – да си противоречат. В края на краищата, имаха възможността, съвсем реална, да изберат някой друг на мястото на Дан Ника.

Както и да е, всички сметки и маневри изглежда се въртят изключително около президентските избори. СДП и НЛП ще се опитат да направят от тези избори един плебисцит за Траян Бъсеску, с надеждата, че той ще загуби и ще могат да възстановят съюза си от времето на правителството „Таричану 2“.

ДЛП се надява да оцелее с едно сакато правителство до изборите, а след евентуалното преизбиране на Бъсеску да създаде по-добри чувства у другите. Но ако не става дума за Траян Бъсеску? Никоя от важните фигури изглежда не е помислила какво би се случило след изборите: при договарянето на коалиция в зависимост от предпочитанията за стратегиите за развитие, на фискалната „философия“, на децентрализацията, на измеренията на социалната държава и за границите на властите в държавата, на администрацията и т.н.

Междувременно трябва да очакваме през тези два месеца тотална политическа война, в която СДП (евентуално с подкрепата на НЛП и синдикатите) ще изгори нивите и ще отрови кладенците на националната икономика пред нашествието на ордите на „татарина“ Бъсеску.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.