Конституционният съд узакони колекцията на Васил Божков. На кого служат институциите?

Снимка: Булфото
Златна маска, V в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.

През седмицата Конституционният съд узакони най-важната колекция от антики в държавата – тази на Васил Божков. Със 7 на 5 гласа съдиите отхвърлиха изисквания в Закона за културното наследство, според които притежателят трябва да доказва произхода на антиките си. Стойността на колекцията „Божков” се оценява между 100 и 200 млн. евро. Оценката е разтеглива, в зависимост от това как могат да се продават тези предмети. След узаконяването й като лично притежание, цената скача нагоре, той е свободен да ги продава.

Колекционерът Божков за по-малко от 10 години е събрал тези ценности от национално значение – мраморни статуи, златни предмети като от Панагюрското съкровище, златен венец на тракийски владетел, колекция от кратери (древногръцки съд с рисунки), каквато няма и в Националния музей и мн. др. Нетърпелив е и отдавна настоява да му я узаконят. В яда си дори заяви в сутрешния блок на бТВ миналата година – „Мога да реша да счупя антиките си на площада” (виж тук).
Сам той призна преди време в интервю във в. „Труд” откъде взима антиките си: „Купувам от хора, които купуват от иманяри”. Тоест той признава, че участва в престъпление. По Наказателния кодекс, след една поправка в последните години, купуването на такива предмети не е престъпление, но продаването и дори само предлагането за продажба се наказва със затвор и тежки глоби.

За толкова години нито един прокурор не попита г-н Божков кои са тези хора, от които той купува антики. Очевидно престъпление, а никой не го разследва. В същото време полицията предприемаше акции дори на нумизматични сбирки, като изтръскваше от джобовете на дребни колекционери бронзови монети с ниска стойност и се хвалеше в прессъобщенията си, че са заловени ценни антични монети и предмети.
А на мастития колекционер със статуите и златните предмети никой не направи обиск, не го извика дори да го разпита.

Експонати от колекцията на Божков, показани на изложба в Брюксел

Златен венец на тракийски владетел, V в. пр. Хр., от колекцията на Васил Божков. Такъв античен шедьовър не е успял да открие до смъртта си археологът Георги Китов. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.
Златен венец на тракийски владетел, V в. пр. Хр., от колекцията на Васил Божков. Такъв античен шедьовър не е успял да открие до смъртта си археологът Георги Китов. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.
Златен венец на тракийски владетел, V в. пр. Хр., от колекцията на Васил Божков. Такъв античен шедьовър не е успял да открие до смъртта си археологът Георги Китов. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърна апликация, III в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен ритон с позлата, IV в. пр. Хр. Подобни експонати има в Панагюрското и Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд, IV-III в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен ритон с позлата, IV в. пр. Хр. Подобни експонати има в Панагюрското и Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, V в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, II в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен рог с позлата, VI-V в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърно украшение от конска сбруя, III в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, V в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, II-I в. пр. Хр. Подобни експонати има в Рогозенското съкровище. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Златна маска, V в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Златна огърлица, V-IV в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, IV в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г. Мраморна статуя на момиче, I-II век. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.Сребърен съд с позлата, IV в. пр. Хр. Снимка: Каталог на изложбата в Брюксел, януари 2007 г.

И той си издаде колекцията в каталог (вероятно част от нея). Предишното правителство, след приемането на България в ЕС, организира изложба с антиките на Божков в Брюксел, с която да представи България. Тоест – даде официалност на колекцията, без да е узаконена.

През тези няколко години имаше опити да се приеме Закон за културното наследство, който да реши въпроса с колекционерството, и той беше все отлаган. Накрая с триста зора беше приет, но правителство на Борисов веднага внесе нов законопроект – един от първите в новия парламент.

Преди това омбудсманът Гиньо Ганев оспори текстове от Закона за културното наследство пред Конституционния съд. Съдът се произнесе в защита не на националното богатство а на… Васил Божков. Да, решението засяга всички колекционери. Но никой не е събрал толкова български богатства, изкопани от българските земи, колкото Васил Божков. Многократно в медиите се съобщаваше, че той има документи за произход на антиките си. За част от тях се казваше, че са купени в чужбина. Любопитно ще е най-после да ги извадят тия документи да се види откъде  е купил например златния венец на тракийски владетел, какъвто няма в нито един български музей. Той без съмнение е изкопан от някоя тракийска могила, минал е през нечии ръце, за да попадне в колекцията на Божков.

Но и от доказване на произход вече няма нужда – след решението на Конституционния съд притежателите на антики – национално богатство, ще могат да доказват правото си на собственост с какъвто и да е документ, не непременно официален, както и да се позовават на петгодишна придобивна давност. А кой може да докаже 5-годишната давност на антиките в тази колекция? Ще разследва ли някой кой предмет кога и как е придобит?

Излиза, че институциите на държавата в момента работят за едрия колекционер Васил Божков – той е главната причина да се прекрояват закони и омбудсманът да оспорва закон, който поставяше Божков в трудното положение да доказва произход.

От каталога за колекцията на Божков

Част от т. нар. кратери в колекцията на Васил Божков, IV век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. Цената им зависи от това колко са запазени, от стила на изображенията и др. и обикновено варира между 10 и 50 хил. евро според качеството.
Част от т. нар. кратери в колекцията на Васил Божков, IV век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. Цената им зависи от това колко са запазени, от стила на изображенията и др. и обикновено варира между 10 и 50 хил. евро според качеството.
Част от т. нар. кратери в колекцията на Васил Божков, IV век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. Цената им зависи от това колко са запазени, от стила на изображенията и др. и обикновено варира между 10 и 50 хил. евро според качеството.Статуя на възрастна жена, II-III век. Бронзови статуетки на Венера (вляво и вдясно), I-III век. В средата са статуетка на Меркурий, II-III век, и глава на млад мъж (бюст на император), IV век.Сребърни съдове, I век пр. Хр.-I век сл. Хр.Бронзови фигурки на животни, I-III век.Кратери, V век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. В българските музеи няма толкова богата колекция от кратери.Бронзови кинжали и върхове на копия от XVIII-XVI век пр. Хр., от къснобронзова и ранножелязна епоха. Сребърни съдове с позлата (вляво) и от чисто сребро , II-IV век пр. Хр.Мраморни глави на Дионис, Аполон и на сатир (вляво) и статуя на Хигия, II-III век.Сребърни съдове от IV век пр. Хр.Сребърни украшения за дрехи (вляво) и златни нагръдници (вдясно), IV-III век пр. Хр.Бронзови статуетки на (отляво надясно) Атина/Минерва, Юнона и Асклепий, II-III век.Златни украшения, IV-III век пр. Хр.Кратери, V-IV век пр. Хр. Това са украсени съдове, използвани обикновено за смесване на вино и вода в древна Гърция. В българските музеи няма толкова богата колекция от кратери.Сребърни украшения (вляво) и златни медальони с полускъпоценни камъни (вдясно), I-III век.Бронзови бюстове-балсамарии, I-III век.Мраморни фигури (вляво) и статуя на вълк от варовик (вдясно), I-III век.Украшения, гривни, пръстени с гема, I-III век.

Трябва ли да се забрани частното колекционерство? То на практика беше забранено с досегашните закони, докато не беше приет в края на предишния парламент Закона за културното наследство. Да, това е несъвършен закон, който поставя много ограничения и превръща притежателите на предметите, които са от национално значение, в техни „дрържатели”. Тоест – те могат да си направят с тях музей, но не ги притежават напълно. Въпрос на мъдрост беше законодателите да въведат такива разпоредби, че „държателят” да има правата си върху стойността на предметите – тоест да може да ги продава по определен ред, а не да му ги национализират. Затова беше очевидно, че Божков е против този закон, който сега ще бъде прекроен в негова изгода. Лобита във всички власти натискаха за това.

Конституционният съд отмени и разпоредбата, според която тези, които не са установили правото си на собственост върху ценности – национално богатство, се смятат за техни държатели.
В различните страни има различни режими на търговия и притежаване на антики. В Гърция и Италия например е много строго. И у нас уж беше строго, но иманярите разкопаха България и голяма част от плодовете им попаднаха в знайни и незнайни колекции.

Загубите са неизмерими. Защото античният предмет не е само колекционерска ценност. Когато иманярите го изкопаят, разрушават културни пластове, губи се ценна информация. В каталога на колекцията на Божков всички предмети са анонимни, дадена е датировка, но не се знае откъде са изкопани.

Същевременно законът преследва и дребните колекционери, чиито монети или масови антични предмети не би трябвало да бъдат под специален режим. Има стотици хиляди римски монети с ниска стойност, които досега бяха по закон „движим паметник на културата”. И хората, които търгуват с тях попадаха под ударите на закона. Има хиляди бронзови монети от времето на Филип и Александър Македонски, които струват 10-20 лв., а бронзови от римската епоха има и още по-евтини. Има предмети като римска керамика, грънци, светилници, които са масово производство в древността. Новият закон се опита, макар и несполучливо, да ги остави на по-лек режим, все пак трябваше да се регистрират. Но през цялото време тези дребни колекционери бяха преследвани, а Божков – не.

Сега новото правителство на ГЕРБ ще приема нов закон. Любопитно е да се види чии интереси ще защитава – на едрия колекционер, или на дребния. Защото е нужно в закона да се направи разделение за предметите и монетите с ниска стойност. Дори до към 3000 евро. Не става дума в закона да се впише елементарно – праг на цена еди колко хиляди. Има юридически средства за това.

Но мраморни статуи, златни тракийски предмети, кратери – това е национално достояние. Защо държавата трябва да ги узакони като частно притежание, без ограничения? Има юридически средства Божков да стане държател на антиките си, да си направи музей, без да губи правото да ги продава и да печели от стойността им.

Антиките са проблем. Какъвто и закон да се приеме, ще има недоволни и засегнати.
Но така е и с много други неща – например Законът за Черноморското крайбрежие. В Англия, страната, която е измислила капитализма, крайбрежието се охранява строго като природен феномен – там, където брегът се среща със сушата – това е национално и общочовешко достояние и не може да се строи. У нас застрояването на неголямото ни крайбрежие започна още при социализма – с вили, а в последните години се превърна в истинска вакханалия.

Този дух владее сега законодателите на държавата и по въпроса за културното наследство.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.