Един германец между Индия и България

Германецът Райдас прави индийска „Огнена церемония“ рано сутрин в Синеморец. Снимки: авторката

Германецът Райдас живее между Индия, София и Синеморец, където си е купил апартамент и прекарва всеки свободен ден през лятото. Името му на езика хинди означава “велик чрез служене”. Иначе по паспорт е Маркус Лудвиг, живее в България от 2002 г., щастливо женен е за българка.

Лятно време приобщава познатите си в Синеморец с разни индийски ритуали и си е създал образа на чудак, йога, поклонник на далекоизточната мистика.

Роден е в малко село близо до Заарбрюкен, южна Германия. Като завършва средно образование, заминава на пътешествие в Индия с малка раница. Обикаля страната и храмовете в продължение на година, след което се връща в родината си. След това Райдас много пъти се връща за различни периоди в Индия и изучава принципите на йога.

Имах желание да замина още когато бях на 11 години. Чувствах се като птица в клетка. Докато бях в училище почти живеех двоен живот – един за пред семейството и друг вътре в себе си. В Индия отидох за пръв път през 1976 г.”, разказва Райдас, който остава очарован от тази страна. По време на първото си пътуване той се отдава по-скоро на хипи живот на безгрижие, забавление и пълна свобода. След време младежът започва да се интересува и от други неща в Индия. Той вижда, че животът на индийците е много спокоен и това му харесва.

“Видях животът без филтър. В Индия срещнах жена си, намерих пътя си. За първи път се почувствах у дома си в едно малко село в Индия. Научих какъв трябва да е истинският човек. Станах истински човек, което е много трудно.“ Райдас е видял както хубавите неща от живота в Индия, така и трудностите, бедността. Той научава, че съществува велика сила, която движи всичко около по света. „Тя храни, облича и обучава хората“, споделя Райдас и казва, че те трябва да са й благодарни за всичко това.

Райдас в дома си в София. Снимки: авторката

„Повечето хора на Запад са като роби на емоциите си. В един момент се радват, а в следващия – плачат. Когато човек наистина порасне, той започва да разбира, че трябва да намери място вътре в себе си, където да е спокоен. То е като една пещера, която съществува във всеки човек и от тази пещера животът изглежда много хубаво. В това място има баланс.“

Пътувал съм из цяла Индия, но най-дълго време съм бил в Хималаите.“ От над 20 години Райдас не пропуска празника Наавратри (означава 9 дни), който се чества два пъти годишно – през пролетта и през есента. Той се прави в името на божествената майка. На него идват хора на различна възраст, от различни държави и с различно социално положение. Това, което се случва там не може да бъде описано с думи. Получава се нещо като трансформаторен процес. Всеки си тръгва като друг човек оттам. Промяната обаче се осъществява според това колко човекът може да приеме.

“Думата “йога” или “йог” означава да правиш от много неща едно. Всичко идва в реалното си състояние като едно. Във външен план хората виждат, че съществува дуализъм – светлина и тъмнина, ден и нощ, но във вътрешен план всичко е едно. Човек може да се научи да вижда света като едно цяло. Това означава да приемаш по един и същи начин и светлото, и тъмното. Той трябва да търси промяна и да е готов за нея, за да може да тръгне по пътя на йога. Всички пътечки водят до едно място вътре в нас.”

В Хималаите Райдас се запознава с настоящата си жена – българката Станимира. Тя посещава ашрама, където той живее. Двамата се влюбват, с времето усещат, че любовта им е истинска. Заминават да живеят в Германия и периодично посещават България. Първото им идване тук е през 1996 г. Райдас се запознава с много хора, „които са честни и истински”. И след известно време двойката остава да живее постоянно в София.

Райдас в дома си в София. Снимки: авторката

“Първият път, когато дойдох в България, беше различно. Нямаше я тази външна игра. Хората бяха по-истински. Беше по-приятно и весело да усещаш хармонията, която присъстваше на много места.”
Въпреки променената склонност на хората в България към материализъм, която Райдас е виждал вече веднъж през детството му в Германия, той харесва българите и се чувства уютно в България.

Германецът се занимава с търговия на индийски стоки. В началото започва с бижута от мъниста. По-късно бизнесът се разраства и обхваща различни индийски стоки, които продава на едро. В продължение на 20 години той продължава да работи това и да се прехранва по този начин. Когато се премества да живее със съпругата си в България, регистрира фирма и отваря магазин “Кайлаш” (името на върха, където седи бог Шива). Среща много трудности и бюрокрация, но едно число – 1008, което е важно за него, му дава вяра, че ще се справи с неприятностите. В началото доходите от магазина са малки, но там се среща с много хора, които се интересуват от индийската култура. Тези срещи изиграват важна роля не само за посетителите, но и за самия Райдас.
Райдас живее в подножието на Витоша – в квартал “Княжево”. От неговия апартамент се вижда цялата планина. Той много я харесва и е щастлив, че живее близо до нея, което му помага да се чувства добре, да е енергичен. Чете и говори свободно на хинди. Научава го по време на престоите си в Индия, без да е посещавал никакъв курс. Говори на немски, английски, френски, испанки, италиански и български език. Учил е и латински език, но е забравил повечето думи от него. Понякога пише и поезия на английски език, която му помага „да изрази себе си по-силно чрез написаните думи”. Има над 30 стихотворения.

Една от церемониите, които Райдас изпълнява със свои приятели и ученици в Синеморец и в дома си в София е “Огнената церемония”. Тя се прави рано сутрин и е като благодарствено действие към висшата сила.

Райдас в дома си в София. Снимки: авторката

„Съзнанието ти се избистря. Човек се досеща за неща, които е забравил в ежедневието си. Това действа много положително.” Когато отидеш на огнена церемония, трябва да облечеш удобни дрехи. Жените носят поли или рокли, а мъжете при добро желание също слагат роби. Церемонията се прави, когато слънцето е тъкмо изгряло, но може и час или два по-късно. Хората се събират в кръг около малък съд, където се запалва огън. Учителят казва мантри, част от които останалите хора повтарят. В същото време мъжът, който води церемонията, пуска в огъня парче плод, ядка, цвете и други парченца храна. Това е знак на благодарност към природата. Част от храната остава и събралите си хапват от нея. След това всеки получава знак от учителя – той му слага малко боя между веждите на челото и парченца ориз. Церемонията продължава с мантри и свирене на гонгове.
След като присъствах за пръв път на „огнена церемония“, наистина усетих прилив на нова енергия в себе си. Усетих спокойствие и започнах да се чудя как е възможно да забравяме колко са хубави моментите, когато си спокоен, тих, вглъбен. След тази церемония мислех за всички задачи през деня като нормални неща от живота, които не могат да бъдат тежки или лоши. И денят ми мина неусетно бързо.
Моето истинско семейство е разпръснато по целия свят. Имам приятели, които живеят в Германия, Испания, Япония и други страни. Ние си пишем мейли и поддържаме връзка през Интернет.”

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.