България, видяна от дълбините на Америка

в. Рипъбликан ийгъл, гр. Ред уинг, Минесота

„Дори не мога да я намеря на картата“, каза един мой приятел, когато му разкрих плановете на семейството ни за лятната ваканция. Бързо превъртане няколко дни напред и безброй повтаряния, че е „североизточно от Гърция и на запад от Черно море“, и бяхме там – в България.

Въпреки, че е страна с пет планински вериги, прекрасни морски брегове и вековна история, България обикновено не е в началото на ничий списък за пътешествия. Нека просто кажем, че никой не би се преборил без причина с безкрайните количества салата от краставици и с тоалетните без звезди за категория.

Нашата цел е да се срещнем с моята изгубена отдавна сестра, която се е присъединила към Корпуса на мира преди една година. Вълнувах се, че ще видя Емили, но нейните разкази за дървеници и жестокост към животните ме настройваха малко скептично към нашата дестинация. Това, което откривам, са страна и култура, толкова различни от известните ми, че се чувствам сякаш се връщам назад във времето, посещавам измислен фантастичен свят или пътувам до другия край на света.

Образователният център на фондация „Бъдеще“ в Ракитово. Снимка: Корпус на мира

Пристигаме с такси в Ракитово, планински град с 9000 души население, където сестра ми живее и работи. Тук, далеч от столичните булеварди на София и тълпите по крайбрежните алеи на туристическия морски град Варна, е истинският портрет на България. Докато се разхождаме бавно по пустите улици, напечени от слънцето, Емили ни показва типичните български странности: коне, пуснати свободно да пасат из града, четириетажни къщи, които не са напълно завършени и вероятно никога няма да бъдат достроени. Некролози, забодени по телефонните стълбове и портите в памет на починалите, които се поставят всяка година в деня на смъртта им. От планината се спускат теглени от коне каруци, пълни с билки за чай. Като се изключи търсенето на работа извън Ракитово, събирането на билки и гъби е най-разпространеният начин за изкарване на прехраната.

Посещението в ромския квартал ни разкрива още неща. Тук виждаме последиците от комунизма: ромите са избутани в покрайнините на града и по време на комунистическия режим не им е било позволено да идват в центъра. Наречени „цигани“, тези имигранти от днешна Индия могат да бъдат открити в най-бедните части на българските села и градове. Тъкмо тук научаваме какво значи българско гостоприемство. Емили ни предупреждава: „Ако ви кажат да седнете, сядайте. Ако ви кажат да  ядете, яжте“. Семейство Кривонозови, с които работи сестра ми, ни посрещат в тяхната кухня и седим и ядем, и ядем в продължение на няколко часа.

А също и слушаме.

Янко, патриархът на семейството, ни просвещава безкрайно за многото беди на България (наркотиците, ужасната поп музика, мафията), и за неизброимите триумфи на светлината на очите му, Съединените американски щати. Въпреки, че никога не е бил в САЩ, е невъзможно да му се възрази или да се спре този човек да възхвалява червеното, бялото и синьото. Чувахме отгласи на обожание, докато пътувахме из страната. Въпреки че се опитвахме да посочим някои недостатъци на САЩ, оставахме нечути и нямаше как да не видим нашата родна страна в нова, по-позитивна светлина.

Научаваме много за българското семейство и че то е много по-сплотено, отколкото повечето семейства в Съединените щати. В ромския квартал семейство на Кривонозови заема цяла улица, а техните роднини живеят на съседната пряка. Следващата вечер излизаме на разходка с дъщерите на Янко – Мария, на 15, и Ренета, на 14. Ренета, по-приказливата от двете, ме засипва с въпроси за моите стремежи като моден журналист и ни забавлява с историята за тест в интернет, от който излязло, че ще отиде в ада. Мария,която вероятно ще поеме работата на родителите си във фондация „Бъдеще“, ни обяснява българския фолклор и култура. Въпреки че никога не са напускали България, момичетата са общителни, говорят свободно английски и правят поп-културни позовавания на всяка крачка.

Ние пътувахме до морето и до града, и макар че може никога да не се върна в България, никога няма да забравя моментите в планината. Това беше време, прекарано с толкова истински и добри хора, че те кара да се чудиш защо малцина поставят България начело на списъка си за пътувания.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.