Персийските килими като защита от санкции

Търговец на персийски килими. Снимка: елитекспо

Техеран съвсем не изглежда като столица на държава, заплашвана със сурово възмездие от най-мощната световна сила. Древният пазар в града, смятан за барометър на политическата обстановка, гъмжи от купувачи. По пладне автомобилните пълчища пъплят едвам-едвам, като костенурки, досущ като в Москва. Надвечер отварят врати кафенетата и чайните, където брадати старци пушат наргилета, а млади момчета и момичета, седнали на различни маси, отпиват сладък чай и си подхвърлят весели закачки.

Животът в столицата върви с делови, спокоен ритъм. На пръв поглед нищо не напомня, че Иран от дълги месеци е в епицентъра на дипломатически битки около ядрената програма на страната. Човек добива впечатлението, че местните жители си гледат семейните проблеми, а политиката я бистрят в тесен кръг и при всяко положение далеч от разни чуждестранни репортери като автора на тези редове.

Хората живеят в очакване САЩ да наложат нови санкции срещу Иран – това естествено не радва никого. Иранците разбират, че санкциите ще са болезнен удар по стандарта им, видимо нараснал през двете десетилетия след края на осемгодишната война с Ирак, отнесла живота на почти половин милион младежи. Нищо чудно, че в разговори с местни предприемачи долавям тяхното макар спотаено, но ясно желание: по-скоро да свърши днешната конфронтация с Америка, та бизнесът отново да тръгне нагоре.

Джалил Абеди е собственик на малка фабричка, в която 50 работници тъкат килими на ръка. „Персийските килими не остаряват, за разлика от колите – казва той. – Един форд, щеш не щеш, след десетина години е за бунището. Килимите пък, колкото повече остаряват, толкова повече им се вдига цената.“ Един тесен вълнен килим, дълъг към два метра и половина, върви близо 2500 долара. Тъй че предприятието, нищо че е малко, дава добра печалба. При все това купувачи – главно американци, японци, германци, идват вече по-нарядко. И не само заради финансовата криза. Политиката също е пречка за търговията, въздиша г-н Абеди. Подобри ли се атмосферата в света, ще е по-лесно човек да намира клиенти.

Щом стане дума за международната ситуация около Иран, събеседниците ми реагират различно. За разлика от бизнесмените, хората под пагон и местните учители, видните държавни служители, които имат разрешение да говорят публично, не се колебаят. Случи ми се да общувам с две такива официални лица – с говорителя на иранското външно министерство Хасан Кашкави и с Бабек Абхаи, заместник-министър на търговията. И двамата заявиха, че САЩ абсолютно неоснователно обвиняват Иран в стремеж към създаване на ядрена бомба. Всъщност Иран няма никакво отношение към ядреното оръжие, а цели да постави мирния атом в служба на страната, казаха те.

Всеки обаче имаше и критични забележки към Москва. Представителят на външното министерство се оплака, че Иран очаквал от Русия „нещо повече“. Имаше предвид, че като добър съсед и партньор бихме могли да защитим Иран от несправедливите нападки. А г-н Абхаи, след като нарече стратегически отношенията между Русия и Иран, упрекна Москва, че лошо проучва потенциала на хранителната промишленост и на селското стопанство в страната му, че купува твърде малко ирански стоки, например цветя или фурми.

Наистина САЩ могат дори едностранно да въведат нови ограничения върху търговията с Иран, тъй че правителството на страната е разпоредило на банките да преминат към международни разплащания в евро. Вземат се и други мерки за защита на икономиката срещу санкции. Разширяват се икономическите връзки с партньорите на страната. Техеран би желал Русия също да се нареди сред най-важните му търговски партньори.

Не е лесно обаче да постигне тази цел. Първо, иранските предприемачи са принудени да действат в Русия чрез различни „посредници“. Второ, Русия май иска да се представи за по-голям католик и от папата. Федерацията не разрешава на много ирански банки да откриват представителства в Москва, въпреки че санкциите на ООН не ги засягат. С оглед на евентуалните по-строги санкции г-н Абхаи призова за решително преустройство на иранско-руската търговия. Днес Русия изнася за Иран около 10 пъти повече стоки, отколкото купува в страната. Този дисбаланс може да бъде променен, ако започнем да внасяме иранска продукция, например килими. В крайна сметка, всяко руско семейство трябва да има поне по един персийски килим, смята Абхаи.

Санкциите, слава богу, със сигурност няма да обхванат и килимите. И все пак това предложение на заместник-министъра ми прозвуча като шега. Напразно. Както ми разказа после Мортеза Фараджи, ръководител на Иранския център за килими, те заемат от 3 до 5 на сто в износа на страната и осигуряват доход от близо 800 милиона долара годишно. Килимите естествено не са тъй важни за икономиката като петролногазовата индустрия, но в производството и продажбата им са заети милиони хора. Както личи, иранските длъжностни лица имат основания да полагат грижи за този отрасъл.

Вашингтон впрочем е наясно, че ахилесовата пета на Иран е нефтопреработвателният сектор. Звучи като парадокс, но е факт: страната, която е сред водещите износители на петрол, същевременно зависи от вноса на бензин, дизелно гориво и продукция, в чието производство се използва бензин. По различни данни, Иран задоволява чрез внос на бензин между 25 и 40 на сто от вътрешните си нужди. И ако Техеран не спре своята програма за обогатяване на уран, САЩ според Ройтерс се канят да нанесат удар тъкмо върху енергийния сектор на страната.

Ясно е, че санкциите може да намалят темповете, с които се развива икономиката на Иран. Може обаче да пострадат и руските интереси. Според Руския център за политически изследвания (ПИР-център), делът на Русия в търговско-икономическите отношения на Иран с чуждестранните държави е близо 6 процента. Същевременно връзките с Иран дават на Русия възможността да диверсифицира своя износ. При все че действа на световния пазар главно като доставчик на суровини, федерацията продава на Иран промишлена продукция, а също и научно-технически услуги. Русия е сключила с Иран спогодби за доставка на граждански самолети и на автомобили, за изграждане на железопътни линии. Ако Америка наложи нови санкции, напълно е възможно това да принуди редица руски компании да намалят присъствието си на иранския пазар или изобщо да се оттеглят от него./БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.