Цитат в десетката: Ирена Кръстева и син – от тотото към медиен монопол

Ирена Кръстева. Снимка: Булфото
Синът на Кръстева Делян Пеевски. Снимка: официален сайт на ДПС

От известно време наблюдавам какво става в медийния сектор. Все пак той е четвъртата власт. Която управлява първите три. Затова и промените в него са показателни.

Прави ми впечатление как медиите една след друга биват изкупувани от един и същи човек. Става дума за Ирен Кръстева. (От време на време, за разнообразие, за сина й Делян Пеевски.) Сред поредните й придобивки гордо се мъдри вестник “Уикенд”, всъщност цялата група жълти издания. Носи се слух, че е закупила тайно и ReTV. А наскоро ми споменаха, че преговаря за закупуване на вестниците на ВАЦ. Зад почти всички безплатни вестничета из страната стои в крайна сметка пак тя, по един или друг начин.

Това не са малко пари. Откъде ги има, мога само да предполагам. За историите в тотализатора, докато Кръстева му беше шеф, могат да разкажат доста Нешка Робева и Христо Марков. Нешка Робева всъщност дори разказа как след теглене на тиража към наличните фишове се добавят по няколко фалшиви с изтеглени петици и шестици.

(И съм склонен да й вярвам напълно. При един от случаите всички спечелили повечко бяха от един и същи регион. Което е доста малко вероятно.

Това обаче бледнее пред случая, когато два поредни тиража изтеглиха едни и същи числа. После комисията на тотализатора заяви, че били претеглили топките, и били еднакви, така че било реално паднало се. Само че вероятността да се падне подобно нещо е едно към бая милиони. Иначе казано, тотализаторът трябва да се тегли над един милион години, за да има реален шанс това да се случи.

Разбира се, всякакви случайности могат да се съчетават всякак. Под управлението на Кръстева обаче непрекъснато се съчетаваха случайности, подозрителни за манипулиране на резултатите. А вероятността за това вече е горе-долу колкото да ви уцели метеорит, и далеч под тази, ако застанете под ябълково дърво и отворите уста, в нея да падне ябълка. Така че бих пратил тези, които вярват, че тук няма фалшификация, да идат да се изхранват с ябълки по описания начин. Ако случайно не искат, е добре да си направят mental consistency check.)

Какво се случва, след като Кръстева закупи някое издание, виждаме. Моментално от него изхвръкват всички журналисти, които не са съгласни да пишат каквото им бъде наредено. Здравата се повеселих, когато съобщиха, че са уволнили от “Уикенд” Явор Дачков. (Не защото не го харесвам. Понякога не съм съгласен с него, но не мога да отрека, че пише каквото мисли, а не каквото му поръчат. Веселих се, защото той никога не се е водел на щат към “Уикенд”.) Става очевадно, че изразът “уволнен” иде не да отрази реално положение, а да сплашва.

Другото, което разбрах – че вече в “Уикенд” е абсолютно забранено да се пише каквото и да било негативно за Доган – нямаше нужда да ми го казват. В България трябва да си току-що паднал от Марс, за да не знаеш чий човек е Кръстева. Какво е най-забраненото нещо във всяка нейна медия, и ще е забранено и във ВАЦ-овите издания, ако тя ги купи.

Страшното около закупуването на “Уикенд” е, че жълтите вестници досега бяха почти единствените, в които се правеше журналистика, ако и жълта. Почти само в тях журналистите пишеха истината, без да се колебаят – истината, дори клюкарската, продава вестника, така че е добре дошла. И хората са свикнали да им вярват. Доколкото познавам Кръстева, тя ще запази жълтия стил и ще се мъчи да създава илюзия, че нищо не се е променило, но отсега нататък тези вестници ще пишат точно каквото й е нужно към конкретния момент. Престъпници ще бъдат превръщани в герои и обратно. А свикналите да четат истината в тези вестници хора още дълго време ще приемат написаното за чиста монета, и ще му вярват.

На този фон закупуването на вестниците на ВАЦ не ме плаши толкова. Под вещата ръка на Тошо Тошев те винаги са били поръчкови. Това е и причината “Труд” и “24 часа” от флагмани на българския печат и най-четените вестници в България, с огромна преднина пред следващите, да се превърнат в едни от многото, и да изостанат зад жълтите вестници. Не им помогна и това, че държат “официалната” разпространителска мрежа за вестници в страната, и използват това, за да унищожават всеки друг вестник. По-големите пробиваха някак, защото имат ресурсите да създадат иначе на ВАЦ проблеми в Германия, но на по-малките биваха налагани условия за разпространение, пресметнати да разорят и елиминират вестника. Бих заложил дясната си ръка, че и при Кръстева ще е същото, ако не и по-зле. Но то и досега си беше монополизъм в най-мръсния смисъл на думата, така че разликата няма да е съществена.

Затова и закупуването на “Уикенд” е толкова страшно. Жълтите вестници държаха (реално) другата разпространителска мрежа в България, и по-малките вестници, освен безплатните, разчитаха именно на нея. Условията на разпространение там също бяха мошенически – веднъж в “Гласове” направиха проверка, и установиха, че от поредния им брой само в София са продадени повече екземпляри, отколкото разпространителите рапортуват за цялата страна, и за колкото вестникът съответно получава пари. (А едно от условията на тази мрежа е вестникът да се печати в нейната печатница – тоест, да нямаш възможност да провериш и колко броя реално са отпечатани.) Но си замълчаха, за да не загубят и каквото имат.

По този начин малките вестници винаги биваха държани на границата на съществуването. Но поне оцеляваха, и успяваха да стигнат до читателите си. Правдиви или лъжливи, реални или кукувски, те носеха поддържащо живота разнообразие, различно от официалната линия на Мафията… Сега това ще престане.

Алтернативите не са много. От разпространение на вестник в Интернет към момента не е възможно да се печели достатъчно, за да се издържа вестникът. Да бъде отпечатван извън печатниците на ВАЦ и “Уикенд” е възможно, но излиза по-скъпо. А възможността да бъде разпространяван направо клони към нулата. На продавачите на вестници навсякъде е абсолютно забранено да приемат за разпространение каквото и да било от други освен от мрежата, към която принадлежи съответният пункт. А мрежите са две… Създаването на мрежа от нови пунктове би било изключително трудно. Така че ако малките вестници не вземат енергични мерки още отсега, ще фалират. И в пресата ще се възцари еднолична власт.

Какво ще донесе тази власт? На теория, Кръстева би трябвало покрай Доган да е враг на Бат Бойко, а той рядко прощава на враговете си. Само че забелязвам, че правителството назначи за шеф на тотализатора пак неин човек, замесен до гуша в далаверите. Тоест, най-вероятно ББ и Доган са сключили сделка. За правителството ни ще има пълен медиен комфорт, срещу безнаказаност за Доган, и вероятно невземане на мерки срещу дерибейството му в някои избирателни райони. Което пък ще означава, че изразът “Влязох в политиката, за да изхвърля от нея ДПС” е бил продаден. На безценица. Заедно с възможността корупцията от тотото да бъде почистена.

(Да, писах вече в предишен запис, че дори добронамерено правителство няма как да се сражава на всички фронтове едновременно. Само че даването на най-важната власт в ръцете на един човек, тясно свързан с основния ти политически опонент, означава да си в пълна зависимост от неговите интереси, прищевки и хрумки. Така че нещо тук не е наред.)

Това означава, че ако Бойко посмее да посегне на Доган, ще бъде погребан под съвместния огън на почти всички медии в България. А посягането на Доган е неизбежно, заради замесеността му в корупция на едро, и в един момент ще бъде поставено като ултиматум от хората на ЕС, на които Бойко разчита. Единственият изход от този конундрум ми се струва отстрелването на някоя от ключовите фигури в него. А стигнем ли до отстрелвания, май няма да сме напреднали много.

Не зная как ще се развият нещата в крайна сметка. Но дотук развитието никак, ама никак не ми харесва. Накъде ще избие ще можем да проследим по няколко белега:

– Изчезването на лошите сведения за Доган в тази или онази медия. Формално тя може да не е променяла собствеността си от години. Реално, който има IQ над стайна температура ще знае какво означават определени промени в политиката на медията.

– Изчезването на сведенията за Ирен Кръстева (и Дилян Пеевски), и превръщането им в не-публични фигури, за да излязат от светлината на прожекторите. (Отделни хвалебствени репортажи може би ще са позволени.)

– Осигуряването на медиен комфорт на правителството в същите издания, които са престанали да пишат лоши неща за Доган, Кръстева и Пеевски. Тази комбинация е сигурен белег, че изданието е под контрол на Кръстева (или на друг човек на Доган – тоест, все същото). Оттам нататък, проследяването на отношението на това издание към публичните фигури в България е сигурен начин да се определи мнението на Доган (а проследяването на най-дребнавите нападки – и мнението на Кръстева) за съответната фигура. Оттук можем да си извадим добра представа на кого и за какво може да се разчита, и на кого – не.

– Доколкото знам, Недялко Недялков смята да организира нов жълт вестник, или вестници. Любопитен съм дали ще успее (и да го организира, и да го разпространява). Ако срещу него не бъдат взети специални мерки, вероятно да – има огромен опит, а го биваше здравата още преди да го натрупа. Ако бъдат взети, вероятно не – специалисти сме по окончателните мерки, дори ако не свършват два метра под земята. Така че успехът му ще е показателен доколко монополизмът в българските медии е преминал в агресивна фаза – тоест, Ирен Кръстева / Доган са подали заявка за властта. Засега четвъртата. Интересно ще е и ако успее, но на цената на това във вестника му да не излиза лоша дума за споменатите герои. Убеден съм, че им е насъбрал немалко за времето, когато беше “съдружник” по неволя с Кръстева в “Уикенд” – ако не пише срещу тях, това ще означава много.

– Доколко ще продължат да съществуват малките вестници, които не са купени от Кръстева. Добър индикатор за мен лично е “Гласове”, но сигурно почти всеки друг малък вестник, който не е обвързан с политическа партия, също става. Изчезнат ли масово, това ще значи нещо. Или ако оцелеят само тези, които престанат да пишат лоши неща за този-онзи. Какво точно ще значи вероятно може да се определи по успеха или неуспеха на Недялко Недялков.

Виж още текстове в блога на Григор Гачев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.