Ким Чен-ир и китайският премиер Вън Цзябао. Снимка: йонапнюз

Китайският премиер Вън Цзябао може да се похвали, че визитата му в Северна Корея донякъде е дипломатически успех. Въпросът сега е дали има и икономически дивидент. След мечешките прегръдки с Ким Чен-ир и споразуменията за сътрудничество Вън съумя да уреди геополитическия компромис, който желаеше - севернокорейският лидер намекна, че може да се върне на международните преговори за ликвидиране на оръжейната му ядрена програма, ако получи за награда първо преки преговори със Съединените щати. Изявлението на Ким не гарантира нови шестстранни преговори между Пекин, Сеул, Москва, Токио, Пхенян и Вашингтон, но възстанови политическото доверие. И все пак, ако гладният за ресурси Китай се надява, че възроденото му приятелство ще го възнагради и с голяма хапка от неначенатото солидно минерално богатство на Северна Корея, може да се окаже горчиво разочарован, предупреждават дипломати и анализатори.

Минералното богатство на Северна Корея напоследък е обект на внимателно изучаване. Миналата седмица южнокорейското правителство оцени резервите на 6000 млрд долара (4070 млрд. долара, 3670 млрд. паунда). Насърчени от данните за металите, от “Голдман Сакс” миналия месец прогнозираха, че икономиката на обединена Корея би могла да съперничи на Япония към 2050 г.

До 70-те години на миналия век Северна Корея бе по-богатата половина на полуострова. Комунистическия режим доставяше злато на международния пазар за кюлчета. Бедната технология и ограничените финансови средства обаче на практика блокираха повечето минерални запаси, изтъкват потенциалните инвеститори. Търговията с Китай нараства, достигайки 2,8 млрд. долара миналата година след около 2 млрд. долара през 2007 г. Смята се обаче, че военният режим в Пхенян се отнася враждебно към промените в обществото и инфраструктурата, които чуждестранните инвестиции биха могли да донесат. Ако Северна Корея отвори минералните си запаси за чужди страни, това е равносилно на поемането на политически, социален и военен риск, застрашаване сигурността на режима, обясни експерт от сеулския Институт за далекоизточни проучвания.

Южнокорейски дипломат, внимателно следящ преговорите, се съмнява, че Пхенян ще позволи на Китай да направи големи инвестиции вътре в страната. Те не могат да позволят подобно външно влияние, обяснява експертът. Макар че бяха стари комунистически съюзници, Северна Корея и Китай изпитват взаимно недоверие, до голяма степен поради териториални претенции. Все пак ограничени чуждестранни инвестиции в сектора не са невъзможни. Колин Макаскил, изпълнителен председател на “Корьо Ейша”, твърди, че е подписал писмо за намерения и меморандум за договореност да инвестира в севернокорейски метали и че неговият модел няма да се намесва в суверенитета на страната, от което се опасява Пхенян. Швейцарската “Quintermina” публикува на сайта си съобщения, че се кани да добива магнезий в Северна Корея. Смята се, че китайски инвеститори имат някакво участие в добива на метали и въглища.

Китайските компании, които са се опитвали да правят бизнес в Северна Корея, се оплакват много, че разпоредбите се променят често и че електроснабдяването е нередовно, изтъква експерт от Пекин.

По БТА