Херта Мюлер – нобелистката, избягала от Чаушеску
Двадесет години след падането на Берлинската стена, двадесет години след ужасната смърт на съпрузите Чаушеску, с Нобеловата награда за литература е удостоена една немскоезична писателка от Румъния. Херта Мюлер е родена на 17 август 1953 г. в Банат, област на Румъния, където се говори и немски. Преди да се пресели в Германия през 1987 г., Херта Мюлер споделя съдбата на родината си под диктатурата на Чаушеску. Там тя учи, работи и издава първата си книга с разкази „Niederungen“ през 1982 година. Тя е силно цензурирана в Румъния, но излиза в автентичния си вид две години по-късно в Германия.
Разобличаването на тоталитаризма, стигащо до обсебеност, формира ядрото на нейните книги. Вдъхновява ги и съдбата на семейството й. Баща й служи във Вафен-СС по време на Втората световна война, а майка и заедно с много немскоговорящи румънци е депортирана в трудов лагер в Украйна през 1945 година и прекарва там пет години. Последната книга на Херта Мюлер, публикувана тази година в Германия – „Atemschaukel“ е равносметка на това травматично преживяване през погледа на един млад човек.
За пореден път изборът на Шведската академия на науките е оцветен от политика, поглежда към миналото и опровергава очакванията. Смяташе се, че след дългата поредица от европейски автори идва ред на американски, азиатски, африкански или източен писател. Но Нобелът се потапя отново в центъра на Европа и се завръща към сърцевината на своята история.
Преди десет години, първото десетилетие след падането на стената вече беше ознаменувано от коронацията на един немски автор, Гюнтер Грас, който каза, че е „впечатлен и много щастлив“ за Херта Мюлер. Този път, една жена, жена, дошла от Изток и силно ангажирана политически, отбелязва двадесетата годишнина. Според критиците „това е избор, който се вписва в линията на Нобеловата награда, присъдена на Елфриде Йелинек от Австрия през 2004 година. Тя е от почти същото поколение. И точно като при Елфриде Йелинек, Шведската академия показва смелост и известен политически усет, избирайки отново жена, обзета от силен опозиционен дух.“
Дори и сред доволните от избора на автор, който пише на немски език, все пак има „изненадани“, че това е Херта Мюлер. „Тя е създала значимо творчество, но то остава изцяло фокусирано върху една обсебеност: сталинистка Румъния. Все пак, това му придава забележителна цялостност.“ Също така се отбелязва, „качеството на почерка, оформено в много особен контекст“. В този смисъл тя може да се сравнява с една Агота Кристоф. Други наблюдатели отбелязват „проблясъците на поезия“ в нейната проза и „климата на подозрение, който тя успява да наложи в своите текстове“, конструирани по фрагментарен начин, придаващ им необичайна сила. Тя винаги е била обсебена от политиката, а основна тема на творбите й, освен родната земя, е страданието на потиснатите.
За разлика от шведите, които имат достъп на техния език до осем от деветнадесет заглавия, публикувани на немски от Херта Мюлер, франкофоните я познават само от три романа. На английски и испански са издадени по четири книги на новата носителка на Нобеловата награда. Херта Мюлер все още не е издадена на български.
Виж още: Херта Мюлер, Нобелова награда 2009: Секуритате все още е на пост