СофияПловдивВарнаБургасРусе

Гор Видал: „Скоро в САЩ ще имаме диктатура“

Тим Тийман, в. Таймс

Мемоарите на Гор Видал, публикувани през 2006 г.

Един разговор с Гор Видал се развива със своя собствена скорост. Той отговаря на въпросите повелително, на моменти игриво, с пронизваща, убийствена сухота. Той е на 83 и се движи в инвалидна количка (резултат от измръзване по време на войната – лявото му коляно е от титан). Но може да върви („Разбира се, че мога“) и след едно скорошно представление на Майка Кураж в Лондонския национален театър той се изправя, за да държи пред публиката антивоенна реч.

Как е била приятелката му Файона Шоу в главната роля? „Много добра.“ Къде са се срещнали? Мълчание. В САЩ? „Е, не беше Русия.“ Какво пише в момента? „Да се говори за това е малко скучно. Повечето писатели изглежда не вършат почти нищо друго освен да говорят за себе си и своята работа, по величествен начин.“ Иска да каже, възхвалявайки се? „Запънахте се на тази фраза“, казва той, достатъчно величествено. „Продължавайте да я използвате.“

Видал е отседнал в хотел „Конът“ в Мейфеър, където отсяда винаги от 60 години насам. Облечен е в кафяво сако, кафяв пуловер, спортен панталон. Той посочва към един апартамент срещу хотела, където Чърчил е живял през Втората световна война, докато Даунинг стрийт е била „бухана от нацистите“. Тълпите го приветствали откъм улицата. „Той разбираше от мащабен пиар.“

За момент споменът му напомня за огромното количество история, което Видал е преживял с изключителна интимност: той е бил приятел с Кенеди, участвал е във войната. Баща му Джийн, олимпийски десетобоец и учител по аеронавтика, е основал TransWorldAirlines. (Видал е приземил за пръв път самолет когато е бил на 10-годишна възраст). Той е бил сценарист за MGM в годините на изчезването на студийната система, играл си е на политик, написал е 24 романа и е считан за един от най-големите световни есеисти.

Той е пресякъл всяка възможна граница, казвам аз. „Съборил много бариери“, поправя ме той.

Най-новото издание на Гор Видал у нас (ИК „Фама“).

Миналата година, както е известно, той смени поддръжката си от Хилари Клинтън за Барак Обама по време на номинацията за кандидат-президент от Демократическата партия. Сега вече не крие, че съжалява за това. Как се справя Обама? „Ужасно. Аз имах надежда. Той е най-интелигентният човек, който сме имали на този пост от много време насам. Но той е неопитен. Не притежава ни най-малка способност да се оправя във военните въпроси. Държи се така, сякаш Афганистан е магическият талисман: решете него и ще решите проблема с тероризма.“

Америка трябва да напусне Афганистан, казва той. „Ние пропаднахме във всеки друг аспект от нашия опит да завоюваме Близкия Изток или каквото щете да го наречете.“ „Войната срещу терора беше измислена“, казва Видал. „Цялото нещо беше пиар, реклама, също като ,оръжията за масово унищожение‘. Това съсипа авиационния бизнес, който баща ми основа в 1930 г. Той сигурно щеше да си пререже вените. Когато летите днес, вие сте едновременно уплашен и отегчен до смърт – една възможно най-неприятна комбинация.“

Гласът му се усилва. „Едно от нещата, които съм мразил през целия си живот, са ЛЪЖЦИТЕ [той произнася думата настръхнал от гняв]. Не изисквам чест, тя също може да бъде лъжа. Не твърдя, че е имало златен век, но поне имаше време на някаква интелигентност. Ние имахме куче-пазач, медиите.“ Медиите са прекалено сервилни? „Единственото, с което се занимават, е да ни подготвят за Иранска война.“ Той е запазил известен оптимизъм относно Обама „защото той не лъже. Ние знаем, че глупакът от Аризона [както той нарича Джон Маккейн] е лъжец. Никога не узнахме реалната история за това как Маккейн е разбил самолета си [през 1967, близо до Ханой] и е бил взет в плен.“

Отначало Видал е станал привърженик на Обама, защото е израсъл в „чернокож град“ (има пред вид Вашингтон) и защото е бил впечатлен от интелигентността му. „Но той вярва на генералите. Даже Буш знаеше, че начинът да се спечели един генерал е да му се даде още една звезда. Обама вярва, че републиканската партия е партия, докато всъщност това е една умонагласа, като Хитлерюгенд. Една умонагласа, основаваща се на омраза – религиозна омраза, расова омраза. Когато вие чужденците чуете думата „консерватор“, вие си мислите за приветливи стари мъже, които ходят на лов за лисици. Те не са такива, те са фашисти.“

Друга значителна грешка на Обама е била здравната реформа. „Той я пре…а. Не знам как, защото страната я искаше. Никога няма да я видим наистина.“ Що се отнася до по-широката му визия. „Може би той няма такава, с което не искам да кажа, че е мошеник. Той обича да цитира Линкълн. Има един велик цитат на Линкълн от писмо, което той е написал до един от генералите си на Юг, след Гражданската война. ,Аз съм президент на Съединените Щати. Аз притежавам пълна власт и никога не забравям това, защото ще я упражня.‘ Това е нещото, от което Обама се нуждае – малко от хладната решителност на Линкълн.“ Срещал ли се е с Обама? „Не“, казва той тихо. „Достатъчно време съм прекарал с президенти.“ Видал повдига пръсти, за да наподоби револвер и промърморва: „Бум, бум.“ Той намеква за възможността Обама да бъде убит. „Просто някой мистериозен самотен стрелец, дебнещ в сенките на столицата“, казва той със сух, замислен глас.

Сега Видал вярва, както е смятал отначало, че Клинтън би била по-добрият президент. „Хилари знае повече за света и за това какво да прави с генералите. Историята доказва, че когато се намесят момичетата, те са много добри.“ Републиканците ще спечелят следващите избори, смята Видал; но за него няма особена разлика между партиите. „Спомняте ли си държавния преврат през 2000 г., когато Върховният съд фалшифицира селекцията, не избора, на най-тъпия мъж в цялата страна, господин Буш.“

Видал казва натъртено, че желае да не би се върнал никога в САЩ, да живее в Холивуд, от скалистия си дом в Равело, Италия, през 2000 г. Неговият партньор в продължение на 53 години, Хауърд Остън, който почина през 2003 г., е събрал колекция от снимки из целия живот на Видал, които ще бъдат публикувани в книга тази есен, Гор Видал: фотографии в сиянието на историята (едно странно тромаво заглавие). Корицата показва колко красив млад човек е бил Видал, макар че погледът му е също толкова ястребов, колкото и днес.

Той гледа презрително на президентите. „Единственият, когото познавах добре, беше Кенеди, но той не ме впечатли като добър президент. Това е все едно да ме питате „Какво мисля за брат си?“ Сложно е. Познавах го през целия си живот и го харесвах до края, но той провали шансовете си с кризите в Залива на свинете и Суец, и понеже всички искаха толкова много да изберат Боби, след като Джак си беше отишъл, те започнаха да разправят лъжи за него – че той е бил най-великия Крал на Камелот.“

Днес религиозната мания е инфектирала политическото кръвообращение и Америка е станала разрушително изолационистка, казва той. „Попитайте някой американец какво знае за Швеция и той ще ви отговори ,Те живеят добре, но всички са алкохолици‘. А всъщност ние бихме могли многократно да се възползваме от скандинавската система.“ Вместо това Америка няма „интелектуална класа“ и „загнива с погребална бързина. Много скоро ние ще имаме военна диктатура, на основание, че иначе никой не би могъл да удържи нещата на мястото им. Обама би направил по-добре, ако се съсредоточи върху образоването на американския народ. Неговият проблем е, че той е прекалено образован. Той не осъзнава колко замъглена и невежа е аудиторията му. Бенжамин Франклин беше казал, че системата ще пропадне поради корупцията на хората и именно това се случи при Буш.“

Видал прибавя заплашително: „Никога не правете грешката при хора като мен да мислите, че ние търсим герои. Няма такива – и ако ги имаше, те незабавно биха били убити. Никога не се изненадвам от грозно поведение. Аз го очаквам.“

Виж целия текст в сп. Либерален преглед

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.