В Цюрих бе написана история с голямо И

Йост Лагендейк*

Древната крепост Ани на границата между Армения и Турция. Снимка: самбо – фликр

Историята се прави всеки ден и навсякъде. Ние често не си даваме сметка за това какво ще бъде влиянието на определени събития, докато историята не бъде написана от историците някой ден в далечното бъдеще. Понякога осъзнаваме на момента, че ставаме свидетели на това как се прави история с голямо И.

Падането на Берлинската стена бе такъв случай. Самолетите, които се разбиха в Световния търговски център в Ню Йорк, още един. След това идват тези внезапни развития, които може да останат в историята като важни, но вие не сте сигурни в момента, в който те се случват. А понякога човек рискува да подцени някое събитие, защото го е виждал как идва, говорил е дълго време за него и най-накрая то се случва. Би било срамно, ако подписването на протоколи между Турция и Армения свърши в тази категория.

Смятам, че церемонията в Цюрих бе исторически момент. Нейното значение трябва добре да бъде разбрано. В продължение на над 15 години две съседни страни в Европа не си говореха и държаха границите си затворени. След известно време повечето турци и арменци свикнаха с тази ситуация и не разбираха вече колко странна е тя в очите на останалата част от света. За мнозина в Европа това бе едно от най-ясните доказателства, че дълбоко затъналата Турция не е европейска страна. Според тях проблемите съществуват, за да се решават, не да бъдат оставяни недокоснати за такъв дълъг период. И приятелите на Турция трябваше да признаят, че изолирането на Армения с цел тя да бъде заставена да сключи споразумение с Азербайджан никога нямаше да успее.

Политиката към Армения през последните 15 години бе една от най-големите грешки в турската външна политика. Тя бе напълно неефективна, защото втвърди хардлайнерите в Армения и Азербайджан, които не искаха решение на оспорвания карабахски проблем. Тя навреди на имиджа на Турция в чужбина и създаде една от слабите точки в защитата на турското присъединяване към ЕС. Тези дни сега вече са зад нас.

Най-накрая едно турско правителство има визията и куража да поправи тази голяма грешка. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган и външният министър Ахмет Давутоглу разбраха, че отваряйки се за Армения, те ще създадат двойно печеливша ситуация за всички засегнати страни. Турция показва, че тя е истински европейска страна, решена да урежда конфликти по мирен и умен начин.

Армения ще се възползва икономически и политически от края на своята изолация и може да бъде убедена по-лесно, че размразяването на замразения конфликт в Нагорни Карабах ще бъде в нейна полза. Азербайджан ще има много по-добри шансове да предяви претенции към окупираните си територии и да постигне мир с Армения.

Знам, че ние още не сме постигнали това. Парламентите на Турция и Армения все още трябва да ратифицират протоколите. Въз основа на самоувереността, показана от турското правителство, аз съм сигурен, че те са получили силни гаранции, че по време на процеса на ратифициране значителен напредък ще бъде направен в преговорите между Армения и Азербайджан. Това ще убеди скептичните членове на Партията на справедливостта и развитието в парламента и ще създаде мнозинство в турския парламент в подкрепа на ратифицирането. Проблем може да се окаже това, че този напредък ще е допълнителен аргумент за хардлайнерите в Армения да блокират споразумение в арменския парламент. Те ще го сметнат за отстъпка към турците и азерите, а тази гледна точка ще получи подкрепа от отчаяната арменска диаспора, която предпочита статуквото пред подобрените отношения. Нека се надяваме на добър изход.

Да бъдеш свидетел на исторически събития е добре, но не винаги е лесно. На човек му се иска да викне „Внимавайте, гледайте зад гърба си“ или „Бъдете бързи преди вълните да дойдат“. За момента ние трябва да имаме доверие на главните играчи и да предполагаме, че те знаят какво вършат. Правенето на история е понякога опасно начинание. Награди ще бъда дадени само на онези, които постоянстват. Да се надяваме, че ние видяхме някои от тези опори в Цюрих на 10 октомври 2009 г. /

По БТА

*Авторът е холандски евродепутат, съпредседател на смесената парламентарна комисия ЕС-Турция.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.