Армения, Турция и тръбите

Снимка: армтаун

Руснаци и арменци следят отблизо стъпките за нормализиране на отношенията между Турция и Армения, което, както казват дипломати, се вписва в новата „динамика на регионалната стабилност“ в Южен Кавказ. Всички знаят, че зад дипломатическото отваряне между Турция и Армения прозира тревогата за сигурността на така наречените енергийни трасета, на петролопроводите и газопроводите Набуко, Южен поток и ВТС (Баку-Тбилиси-Джейхан).

„В този случай има сходство на интересите между Москва и Вашингтон за достъп до енергийните ресурси. Нормализирането на двустранните отношения между Турция и Армения и предотвратяването на евентуална бъдеща криза в региона е в техен общ интерес“, казва Алик Фаик Демир, експерт по въпросите на Кавказ от университета „Галатасарай“ в Истанбул.

Осъществяването на тази цел преминава през „тристранната ос“ Азербайджан-Армения-Турция. САЩ, Русия и Европейският съюз се заинтересовани в максимална степен за бъдещето на един район, през който ще преминава тръбопроводът Набуко за пренос на природен газ от Иран до Западна Европа и петролопроводът ВТС, който тръгва от Азербайджан на Каспийско море и по който ще се пренася нефт до турското пристанище Джейхан на Средиземноморието през Грузия.

И двата тръбопровода заобикалят принудително територията на Армения заради затворените й граници с Турция. Преминаването им през Армения ще засили „тежестта“ на страната на Запад и ще й донесе още една допълнителна облага, тъй като ще ограничи зависимостта й от нестабилната Грузия. Анализаторите са съгласни, че новата ера на турско-арменските отношения надхвърля до голяма степен тесните интереси на двете страни.

Стратегическото положение на Армения на енергийната карта на Кавказ я прави ценен съюзник за Русия, която контролира с помощта на държавната компания ЕЕS цялото енергийно производство на Армения посредством мрежата от водноелектрически централи и атомната електроцентрала Метцамор. Наред с всичко това затворените граници на Армения с Турция се охраняват от руски и ирански войници, а в същото време Русия поддържа две военни бази на територията на бившата съветска република. Войната в Грузия през лятото на 2008 г. напомни колко нестабилен е Южен Кавказ и колко голяма е опасността от ефекта на доминото, ако продължат да съществуват зони на напрежение.

По този начин САЩ, Русия и Европейският съюз имат интерес да включат Армения в енергийната игра в региона. Но подбудите им са различни: при евентуална нова криза между Кремъл и Тбилиси тръбопроводите, преминаващи през Грузия ще станат „заложници“ на руснаците, тъй като биха могли да попаднат под техен контрол. На свой ред Москва „иска да отслаби Грузия и следователно са нужни добри отношения между Баку, Ереван и Анкара, за да бъде променена енергийната карта“, смята Демир. Руснаците укрепиха връзките си с Баку чрез подписаното през юни споразумение за природен газ.

В същото време конкурентният на бъдещия тръбопровод Набуко руски енергиен гигант Газпром ще започне да внася синьо гориво от Азербайджан през 2010 г.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.