„Каменица” продадена. Как ще се промени бирата?

Най-големият бирен концерн в света „Анхойзер Буш – ИнБев” (ABInBev), който притежава пивоварната „Каменица”, продава всичките си бирени фабрики в България, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия, Сърбия и Черна гора, съобщиха световните агенции. Купувачът е инвестиционната група CVC Capital Partners, която ще придобие активите на консорциума в региона на Централна Европа срещу 2,231 млрд. долара (около 1,5 млрд. евро по сегашния курс), съобщи агенция „Блумбърг“. Сумата ще се изплати 1,618 млрд. в брой, а останалите – по специална схема.
В пакета влизат 11 пивоварни в България, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия, Сърбия и Черна гора. Според договора „Анхойзер Буш – ИнБев” ще може да изкупи с предимство обратно активите, ако CVC реши да ги продава.
Какво ще стане с „Каменица”, развълнуваха се българските пиячи на бира във форумите в Интернет, като научиха новината.

Пивоварната „Каменица” произвежда и продава на българския пазар още бирите „Бургаско”, „Славена“ и „Астика”, също и чуждите марки “Стела Артоа”, “Бекс”, “Старопрамен”. Новият собственик ще запази правото и върху тези чужди марки на българския и централноевропейския пазар. „Каменица“ всъщност има две пивоварни – в Пловдив и Хасково. Засега българските мениджъри на компанията не знаят какво точно ще се случи, защото решението за продажбата е на твърде високо ниво над тях. Но потребителят вече гадае дали ще има някаква промяна в качествата на бирите в близко бъдеще.

Инвестиционни групи, които нямат опит в бирения бранш, търсят обикновено по-големи и по-бързи печалби. Може да се очаква по-агресивна реклама на „Каменица”, може да закрият някои марки, които не са толкова печеливши, за да наложат други. Така досегашният собственик на „Каменица” закри пивоварната в Плевен и прехвърли производството на „Плевенско пиво” в Пловдив, но марката се загуби, не се рекламира и изчезна от пазара. Възможно е нещо подобно да се случи с „Бургаско пиво” в бъдеще, което също се произвежда в Пловдив.

Производството на бира е глобален бизнес, който иска да наложи глобални марки, но производителите у нас поддържат и местните марки заради традициите у потребителя. Пивоварството все повече се индустриализира, използва се все по-модерна техника за ускорена ферментация и др., която прави бирите да си приличат по цял свят. В повечето случаи не стават по-добри, макар да има и обратни примери.

Това не е нефтохимически завод, а модерна инсталация за производство на бира. Снимка: e-vestnik

По данни от пивоварната индустрия у нас, минимум 30% от малцирания ечемик, от който се прави бирата, е вносен. Хмелът – друга важна суровина за производството – около 70% е вносен. В този смисъл българската бира до голяма степен не е българска.

Как е с „Каменица”? Всеки производител у нас пази ревниво особеностите на производството си. Сегашната „Каменица” не е същата като онази „Каменица” отпреди 90-а година. Вкусът й е по-друг, технологията – по-модерна, а бирата е една от най-рекламираните в България, поради което е и от най-продаваните. Но промените във вкуса се забелязват от по-старите потребители. Например конкурентът на „Каменица” – „Загорка” също промени технологията, по която се правеше бирата до началото на 90-те години. Вкусът се измени, но по-младите консуматори не знаят това. „Загорка” има по-малка горчивина, което допада повече на жените, а рекламите й са обърнати повече към женската аудитория, за разлика от „Каменица”, чийто рекламен слоган „Мъжете знаят защо” е добре известен.

По-голямата част от пиячите не знаят как точно се прави бирата и имат предубеждения, че в нея слагат спирт. Това е мит, който трудно може да се разсее. Има технологични шашми в производството, при които се прави бира-концентрат, обикновено в зимния период, когато заводите не са натоварени, а лятно време се разрежда и прибавя към другата бира, но това не е добавяне на спирт.

Най-голямо отражение на вкуса дава суровината. Повечето производители не използват 100% малц като суровина, както се прави в Германия. Там от 500 години има една прочута „Заповед за чистотата на бирата”, издадена от баварския херцог, която гласи: „Бира се прави само от малц, хмел и вода”. Тази заповед е вплетена в съвременното законодателства за бирата в Германия, което прави немската бира прочута.

У нас, както и на много места по света, се използва не само малц, а и обикновен ечемик – обикновено 20-30% от суровината. Технолозите твърдят, че когато малцът падне под 70%, за сметка на обикновено ечемичено зърно, това се усеща във вкуса. И потребителят наистина усеща и недоволства понякога, без да знае какво точно става с питието му. Има различни технологии, при които се използва и процент ориз, царевица и др. зърно, освен ечемичен малц (виж повече как се прави бирата тук + фотогалерия).

Засега „Каменица” е от най-продаваните у нас, както и повечето бири по света, които притежава досегашният собственик „Анхойзер Буш – ИнБев”. В САЩ например най-продаваната бира е „Бъд” („Бъдуайзър” – или щатският вариант на „Будвайзер”), която държи над 50% от пазара – собственост на същия концерн. Но „Бъд” не е най-хубавата бира в Щатите, дори е кофти бира, но е най-рекламираната. (виж тук повече). Подобно е и у нас. Повечето потребители са жертва на рекламата.

През лятото e-vestnik събра екип бираджии, който направи сляпа дегустация на бира (без да вижда какво му сипват), като резултатите бяха леко изненадващи за самите дегустатори. На първите 6 места се наредиха бирите „Карлсберг”, „Шуменско”, „Бекс”, „Шуменско светло”, „Астика” и „Пиринско” (виж цялата класация тук). „Каменица” остана на 11-о място, а „Загорка” на 16-о място от общо 22 вида бира, купени от пазара.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.