Таймс: Не хранете гладните африканци

Сам Кайли*

Снимка: селсиъс

Африканският рог е обхванат от най-лошата суша от 47 години. Около 23 млн. души са заплашени от гладна смърт. Би било нечовешко, ако не се трогнем до сълзи от телевизионните кадри на деца с подути от глад кореми, оплакващи умиращите си родители. Направете им услуга – седнете си на ръцете. Положението безспорно е ужасяващо, но с наближаването на Коледа най-интелигентната реакция на това ново бедствие е да цитираме репликата на Ебенизър Скрудж: „Ами! Глупости!“ Организациите за подпомагане на Африка се впуснаха в истерична игра на надуване на данните, след като преди 25 години на телевизионния екран се появиха ужасните образи на глада в Етиопия благодарение на Майкъл Бърк от Би Би Си. С всяка следваща година проблемите на Африка изглежда се увеличават. Хуманитарните организации и медиите завишиха мащаба на последвалия ужас, надхвърляйки реалните му измерения.

Тази година Международният комитет за спасение (МКС) публикува резултатите от проучване на смъртността в Демократична република Конго. „Вашингтон пост“ се провикна, че „войната в ДР Конго и нейните последствия са убили 5,4 млн. души“, позовавайки се на МКС. Глупости!Нито МКС, нито „Пост“ лъжат умишлено, но идеята, че 5,4 млн. души са загинали в резултат на войната в ДР Конго е нелепа. Тя трябва да се тръби, за да се наберат средства за облекчаване на истинските и ужасяващи страдания на конгоанското население, но въпреки това си остава нелепа.Както признава МСК, „по-малко от 10% от всички смъртни случаи са причинени от насилие, а за най-голямата част са виновни лесно предотвратимите и поправими фактори като маларията, диарията, пневмонията и недохранването“. Това, което МСК казва в действителност, е, че конгоанците умират, защото са бедни. Нови изследвания на Андре Ламбер и Луи Лол-Тар показват, че нарастването на смъртността в ДР Конго започва преди войните. Но ако комбинираме думите „война“ с „милиони жертви“, получаваме заглавия, които печелят дарения.

Всички го правим. Използваме статистиката, за да подчертаем ужасите в Африка и да покажем у дома невъобразимите мащаби на проблемите на континента. Това е проблемът. Мащабите станаха невъобразими. Двайсет и три милиона? Съдейки по двайсетгодишния си опит като кореспондент от Африка, мога да кажа напълно уверено, че това са глупости.Някой броил ли ги е? Не. „Оксфам“ твърди, че 3,8 млн. кенийци, над 3,8 млн. сомалийци и 13,7 млн. етиопци „се нуждаят от помощ“. Под това се разбира, че има опасност те да измрат поради липса на храна. За Кения е възможно да се направи такова предположение, но за Сомалия, която се намира в състояние на постапокалиптична анархия от 1991 г.? Наистина има суша, както се случва на всеки десет години. Тази е най-тежката от десетилетие, но дори 23 млн. души да са застрашени от гладна смърт, моля не посягайте към чековата книжка!

Чуждестранната помощ е основната причина за агонията на Африка

Според „Оксфам“ „хранителните помощи спасяват животи, но те изместват други инициативи в подкрепа на стратегиите за предотвратяване на катастрофалните последици на следващите суши“. Точно така! Ако изпратим помощ сега, ще убием повече хора впоследствие, защото така те ще се умножат, а никой няма да се сети да осигури реколта, с която да ги изхрани. Кения преминава през ужасни времена, но това нямаше да е така, ако богатата на зърно западна част на страната не беше разпокъсана от междуетническо насилие. Ако програмите за подпомагане на земеделието, които през 60-те и 70-те години помогнаха на фермерите да подобрят производителността си, не бяха прекратени, ако правителствената система за разпределение на млякото и говеждото в търговската мрежа не се беше провалила заради корупция и ако хората не живееха върху неплодородна земя, която не може да ги издържа, Кения би могла да се изхранва дори по време на суша.

Когато дъждовете се върнат в Кения, там няма да има достатъчно зърно. Кенийските политици откраднаха голяма част от помощите, които им изпратихме, и сега се очаква ние да изхранваме техните избиратели. Винаги, когато Кения, а и Етиопия в тази връзка, са изпитвали недостиг на храна, богатите държави са се притичвали на помощ. В последния си доклад „Анкерпласт и други“ „Оксфам“ твърди, че между 70 и 92% от американските помощи за Етиопия са под формата на храна – и почти всичката храна е от излишъка на американското земеделие.Излиза, че на Етиопия не й е било необходимо да се самоизхранва. Още по-лошо – Етиопия и Еритрея изхарчиха милиарди, които трябваше да използват, за да развият способностите си за самоиздръжка от 1998 до 2000 г., за война по границата си заради купчина голи скали.Те можеха да си го позволят, защото ние в богатия Север изхранвахме населенията и на двете държави.

Тогава какво трябва да се направи? Обръщам се за отговор към Бирхам Волду, която преживя предизвикания от хората глад в Етиопия от 1984 г. „Постоянното доставяне на храна от места като САЩ е скъпо, неикономично и насърчава зависимостта“, пише тя в доклада на „Оксфам“.“Нашата страна е голяма и когато в една част от нея има глад, в друга има изобилие. Така че ние се нуждаем от по-добра инфраструктура и и комуникации, за да доставяме храната до там, където е нужна. Преди всичко се нуждаем от образование.“Ако го желаят достатъчно силно, етиопците могат само да си оправят пътищата. Остава образованието. Можем да помогнем на африканците да си помогнат сами, като правим дарения за организации, които ще ги използват изключително за образование. Ако не го правят, не им давайте пари! Ако се наложи, пишете на всеки чек „не е за храна“. Чрез образованието могат и ще се отърват от некомпетентните и корумпирани лидери, които ние поддържаме на власт от десетилетия с помощите, които изпращаме. Образованите африканци ще сложат край на опасния цикъл от глупости.

*Сам Кайли е бивш шеф на бюрото на „Таймс“ за Африка.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.