Раймонд Вагенщайн: По-рано добър тираж за книга беше 100 000, сега е 2000

Най-лесно е да издадеш една книга, трудното е да я продадеш, казва управителят на издателство „Колибри”

Раймонд Вагенщайн. Снимка: авторката

Раймонд Вагенщайн е управител на издателство „Колибри” от основаването му през 1990 г. до днес. Работил е като журналист, кинокритик и кино-сценарист. Бил е директор на Международния панаир на книгата в София, както и председател на Асоциация „Българска книга”. Автор е на кулинарните книги „Моята кухня. 101 изискани рецепти за гастрономи” и „Моята кухня 2. 180 изискани кулинарни рецепти”.


– Какво е да издаваш книги в България, особено във времето на телевизията и Интернет?

– Екстремен спорт. Въпреки че телевизията, примерно, не се отразява точно пряко. Човек си избира начини за прекарване на свободното време, някои предпочитат да четат. Но по принцип различните медии съществуват заедно. Когато се е появила телевизията, са казали, че радиото ще изчезне. Когато се е появило радиото, са казали, че вестниците ще изчезнат. Нищо не изчезва, всичко си живее. Просто се стеснява обхватът на въздействие на медията. От една страна се стеснява обхватът на хората, които си купуват книги за развлечение, от друга страна се появяват нови читатели, които изведнъж откриват книгата като начин на развлечение. Много са опциите – човек може да предпочете да пие ракия, вместо да чете книги.

– Кое е специфичното за българския пазар на книги?

– Специфичното е, че няма пазар. Особено първите години, когато книги се продаваха по улиците… България е може би единствената социалистическа страна, в която не се запазиха книжарниците, а се превърнаха в някакви други неща. Не се приватизираха така, че да останат книжарници, станаха бинго зали и други. Трябваше да минат десетина-дванайсет години, за да може да се стабилизира бизнесът и да започне да открива частни книжарници, каквото в момента е положението – тоест има книжарници и вериги, които са частни, книжарници, които са собственост на издателствата и така.

– Намаляват или се увеличават читателите?

– До преди 5-6 години драстично намаляваха. След което се получи някакво оттласкване от дъното, което беше достигнато и в момента имам чувството, че леко се увеличават. Което е положителна тенденция.

– Какво се чете най-масово?

– Това, което хората със сигурност купуват, е това, което им трябва. Неща като учебна литература, обучение по езици, неща, свързани с професията… Ако купуват книги за развлечение, вече зависи какво развлечение предпочитат. Предишните младежи четяха Хари Потър, а сега четат за вампири. Това е някакъв вид приключенска литература, като и в нея има подразделения– има романтични, има хорър… Има хора, които обичат трилъри, жени, които обичат любовни романи, хора, които търсят хумор или приключения, история, биографии. Всеки жанр има своите шансове да намери своята публика. За разлика от първите години на свободното книгоиздаване, когато книгите се произвеждаха и се хвърляха на пазара и се разграбваха по принцип, заради идеологически бариери, цензура и т.н. – тоест неща непознати се появяват на пазара, сега книгата се издава целенасочено. Насочва се към определена група хора, които ще се интересуват точно от това.

Раймонд Вагенщайн. Снимка: авторката

– Кои са книгите, които сте издали в най-голям тираж и какво изобщо е голям тираж за българския пазар?

– Има разлика в годините. Преди 20 години голям тираж беше нещо, което е над 100 хиляди. Имаше такива книги. Минималният тираж тогава беше 30 хиляди, примерно. Сегашните години добър тираж е примерно над 2 хиляди. Но има книги, които са специфични и излизат в огромни тиражи. Ние имахме миналата година такава книга – „Как да отслабнем завинаги”. Има 4 милиона хора с наднормено тегло в България и не е чудно, че такава книга се търси. Много се търсят различни езотерични книги, книги със съвети как да живеем по-добре, как да сме в комфорт със себе си, как да живеем здравословен живот, разни видове йоги, медитации и подобни неща. Говорим за книгите извън художествената литература.

– Чете ли се все още поезия?

– Според мен много малко. Почти никак. Има хора, които се интересуват от поезия, но мисля, че са много малко.

– Защо?

– Въпрос на време. На нещо, което измества интереса от поезията към нещо друго. Някак си отмина голямото време на поезията. Донякъде отмина и голямото време на романа. Този класически роман от 19-и век, сега е придобил съвсем различни форми.

– Как стоят нещата с новата българска литература, напоследък се появиха много автори, четат ли се?

– Първото нещо, което прави впечатление е огромната графомания, която владее народа. Абе кой ти каза на теб, че си писател? Защо ме засипваш с текстовете си? Откакто се научиха да ги пращат и по Интернет, вече милост няма. Ами тука съм ви пратил едно, вижте там. Много се произвежда като литература. Но човек трябва да улови зърното. Защото има неща, които са хубави. Те са малцинство, но има.

– Имали ли сте книги, които са предизвикали страхотен фурор в световен мащаб, а в България публиката е реагирала различно?

– То обикновено е така. Въпреки че, когато има фурор в световен мащаб, то по някакъв начин се отразява и в България. Но не е задължително. Има случаи, когато се разминават. Примерно сега, Стефани Майър, цял свят е полудял по нея. Ние сме имали такива книги, като „Мълчанието на агнетата”, което се появява, прави се филм, прави се световна кампания. И тя имаше отражение и в българските тиражи, които надминаха 100 хиляди. Но примерно в друг случай не се получи. Беше замислена една световна кампания върху „Зоро”, даже Исабел Алиенде написа единствения си поръчков роман „Зоро”, пуснаха филм с Антонио Бандерас и т. н., но той пък не стана. Тя и в световен мащаб не стана, всъщност.

– Мислите ли, че има автори, които са пренебрегвани?

– Разбира се, че има. Повечето. Те не ги знаят въобще. Има автори-литературни чудовища, които се провалят на българския пазар. Или нямат този успех, който се очаква. Не бих искал да давам пример, ще взема да направя лоша услуга на някого. Иначе това, което най-много се купува, не е непременно най-качественото. Има една моя любима мисъл на един американски магнат от началните години на Холивуд, казва „Никой не е загубил пари от това, че е подценил вкуса на американската публика”. Значи колкото е по-обидно за читателя, зрителя, толкова по-добре се продава. Половината ми живот е минал през социализма, даже по-голямата част от живота ми, ние тук имаме някакви интелигентски комплекси, да превръщаме тази работа в мисия. То е много хубаво да е нещо, което ги съчетава, но то си е и бизнес. Тук е умението да направиш така, че да продаваш хубави неща. А не е лесно. Значи, колкото по-голям боклук продаваш, толкова по-добре.

Раймонд Вагенщайн в книжарницата на „Колибри“ на ул. „Иван Вазов“ в София. Снимка: авторката

– Кое е най-трудното в работата на едно издателство?

– Започвам от най-лесното. Най-лесно е да издадеш една книга. Трудното е да я продадеш. Книгоиздаването в световен мащаб, в този вид, който е сега – на хартия, е тежък физически труд. То се състои в пренасяне на книги от едно място на друго. Какво представлява един площад „Славейков”? Пълнят се кашони, изнасят се, после пак се пълнят и се прибират по мазетата. Или се носят по панаири от издателството, носят се по складове, по печатници, от складовете се носят по т. нар. борси, от борсите ги взимат търговците, които ги носят по магазините… Голямо носене пада. Първите години бях заприличал на Арнолд Шварценегер, когато трябваше сам да си пренасям нещата. Сега има кой да носи, аз почвам да приличам на Уди Алън.

– Какво мислите за хората, които не четат? Расте цяло поколение, за което четенето е екзотика?

– Напротив. Така беше. В момента започва, гледам и по форуми, и по разни неща, започва да се възвръща някакъв интерес, тоест книгата отново се смята за нещо престижно. Примерно в някаква компания да кажеш, че си прочел еди-коя си книга, предизвиква по-голямо уважение, отколкото, че си свалил еди-коя си игра. Всичко е относително. България е странна държава. Големите градове са като някакви оазиси насред пустиня. Наоколо няма никой, няма и нищо. Има населени места, градове и села, където не достига нито една, повтарям, нито една книга, защото няма кой да я занесе. Ако се случи някой да я занесе, няма кой да си я купи. Така че търговията с книги е концентрирана в 5-6 големи града и по-малко по-малки. Примерно преди няколко години бях в Гоце Делчев, където в един магазин за разни неща, се продаваха 4 книги. Не знам защо бяха избрани точно те, по каква логика, но бяха сложили 4 книги между други стоки – легени и т. н.

– Факт е, че има хора, които не четат. Какво бихте им казали? Какво губят?

– Какво да им кажа? Те не знаят, че губят нещо. Не изпитват такава необходимост; каквото и да им кажа, няма да има интерес. Така че просто комуникация няма. Не мога да тръгна да ги бия с книгите по главата. И да им казвам „Пенчо бре, чети”. Положението е такова, че всеки си дава сметка какъв иска да бъде. Между другото, в известен смисъл в едно общество книгите са мерило на свободата. Те правят човека мислещ, независим, тоест човек, който по-трудно бива манипулиран, тъй като той знае повече. И от най-лошата книга има някаква полза, защото се поддържа навика за четене. Въпреки че, за съжаление, има изключително много боклуци на пазара. И за още по-голямо съжаление хората не са в състояние да се ориентират кое е боклук и кое не е. И кое си струва. Тъй като вече отсъства понятието литературна критика. Няма някой, който да е авторитет в обществото и който да излезе и да каже „Ето…”, както например такива има в Германия и Франция. Има хора, които в праймтайма говорят за книги и ги гледат милиони хора и ако им хареса определена книга или тези авторитети кажат „Ето, това е”, на другия ден това са стотици хиляди продажби. Тоест, имат влияние върху пазара. А тук има предимно реклама, във вестниците се появяват пощенски марки…Но общо взето е малко влиянието на медиите и на рекламата върху пазара. Слабо е. Много по-силно е влиянието – от човек на човек, „моята приятелка ми каза…” – това продава. Но трябва първо приятелката да си я купи, за да тръгне по някакъв начин. А наистина е много трудно в цялата тази шарения човек да се ориентира.

– Каква цена е склонен да плати българинът за книга?

– Различно е. Има много скъпи книги и не им пречи на хората да си ги купуват. Има хора, които трябва да преценяват сега – дали да даде за книга или за ракия. В повечето случаи ракията е предпочетена, или бананите, или кренвиршите. Книгата е все пак някакъв продукт, който е надстройка – първо трябва да си осигуриш базата. Но то не значи, не е непременно свързано с личното богатство. Има много богати хора, които въобще не купуват книги. Така че няма пряка връзка. Има връзка, но не е директна.

Раймонд Вагенщайн. Снимка: авторката

– Мислите ли, че ако няма ДДС за книгите или е по-нисък, това ще се отрази на продажбите?

– Това е сложен въпрос. Книгите няма да поевтинеят значително. Те са на ръба на съществуването. Първо пазарът е малък – малка държава, малък език, малък пазар за книгата. Една част от населението, поне половината не похваща книга никога, има някъде 5-6% активни, които си купуват книги. Така че, книгата без друго като процент към населението и към световните практики е безумно евтина в България, въпреки че на хората може да им се струва скъпа – защото пък доходите са ниски. Така че е сложно. Но поне ще се помогне те да не поскъпват много. Защото, аз наблюдавам, една книга, която струваше преди 10 години 3 лева, в момента струва 18. Но това се отнася за всичко.

– Имате издадени няколко кулинарни книги…

– Да, сега на Нова година, след 10 годишно отсъствие, ще издам отново, поради безумен обществен натиск, на който съм подложен – писма на читатели от цял свят, действително от цял свят, защото пишат десетки българи от Швеция, от Калифорния от не знам къде си… Явно роднини са им пращали моите книги, те имаха огромен успех и отдавна са библиографска рядкост. Пишат ми хора, готови са да платят голяма цена…И аз накрая се предадох, защото десет години имах съображения да не ги преиздавам и да не ги допечатвам. Последната ми книга е излязла на български 1998 година. Сега след 10 години ще излезе „Моята кухня 3”. Мислех да я кръстя „Моята борба”, ама ми се видя малко пресилено.

– Има ли връзка между хубавата храна и хубавата книга?

– Има връзка между хубавата храна и доброто здраве. А иначе не е препоръчително да четете, докато ядете…. Въпреки че всички го правят.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.