www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 20 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Писател - дава се изгодно под наем

26 Октомври 2009

 

Илюстрация от белгийското издание

Книгата “Писател под наем” от анонимен автор предизвиква бурни литературни скандали и дискусии при излизането си на френски език. За автора се знае единствено, че е сравнително известен белгийски писател от по-старото поколение (и вероятно издаван на български), който подписва с псевдоним дори и собствените си произведения. У нас с това издание дебютира новото издателство “Библиоскоп”, основано от млади автори, преводачи, редактори и изследователи на книгата. Предлагаме откъс от книгата.

Научих почти всичко възможно за литературните роби – бях си представял, че те не са толкова многобройни, а всъщност се оказа, че са цял легион. Робът е писател в нелегалност, нещо като таен агент, комуто се плаща, за да спекулира с пострадали оригинали – един вид алхимик на клавиатурата. Беглата му сянка витае из кулоарите на издателството, взема катастрофални ръкописи и връща завършени произведения, които след няколко седмици нерядко влизат в топлистата на най-добрите продажби.

Първото необходимо качество на литературния роб, разбира се, е дискретността. “Омесих кал – пише Бодлер – и я превърнах в злато.” Приблизително същото заявяват и някои роби, които са фрустрирани от нечий голям успех, постигнат единствено благодарение на тях, и които се изкушават да издадат тайната. Но ако го сторят, това завинаги би компрометирало тяхната кариера, защото роб, който не си трае, е обречен на смърт. Трябва да се знае, че “литературното робство” е авариен изход за множество писатели, чиито единствени постъпления са хонорарите върху техните произведения – често недостатъчни, за да оцелеят.

В повечето случаи робите се подбират измежду множеството автори с талант, но неуспели да си извоюват лаврите на успеха. Ерик Орсена, който пишеше вместо Франсоа Митеран, не се вмества в тази категория, тъй като не може да се оплаче от липса на пари и слава. Приятелството или духовната близост понякога са достатъчна основа за неподозирано сътрудничество.

Политиците са първите клиенти на литературните роби. След тях идва ред на звездите от естрадата и киното, водещите от радиото и телевизията, спортистите, осъдените за убийство затворници и други херои, за които са били написани редица статии и репортажи. Това осигурява на издателя гарантирани продажби, понеже потенциалният читател купува преди всичко книги, чиито сюжети са тясно свързани с актуалните теми. Следва да се изтъкнат и туристическите публикации, книгите с рецепти и дори някои блестящи, но неумело изложени научни изследвания. И накрая биографиите на повече или по-малко богати хора също осигуряват препитание за робите, на които тези претенденти за топлистата плащат от джоба си. Колко ли издатели получават, без да знаят, ръкописи, изготвени от вече платени наемници?

Второто качество на литературния роб се състои в стриктното спазване на сроковете. Безсмислено е да се предаде през август ръкописът на книга за колоездач, участващ в Тур дьо Франс през юли, или пък автобиографията на певец цял месец след концерта му в престижната зала “Олимпия”. Излизането на книгата трябва да съвпада с медийното събитие, иначе издателят губи пари, а робът – голяма част от своята репутация.

И накрая, третото ценно качество е отличната способност за приспособяване, която задоволява изискванията на издателя и на мнимия автор. Добрият роб трябва да може да се абстрахира от своите лични предпочитания и вкусове, за да съчетае работата си с намеренията на своя клиент и с желанията на своя работодател. Успехът му е гарантиран едва когато всеки участник в проекта остане доволен от неговата реализация.

Дали вече не живеем във време, в което всяка личност непременно иска да се изразява чрез писане? За да отговорим на този въпрос, трябва да разкрием, че днешните читатели са жертва на най-голямата интелектуална лъжа, откакто Гутенберг е изобретил печатарската преса. Според Патрик Ковен в 80% от издаваните във Франция книги има намеса на литературни роби. Други автори посочват по-малък процент, като подчертават разликата между изцяло написаните от робите книги и произведенията, при които те само са преправили некадърния ръкопис. Във втория случай се използва по-скоро терминът rewriting (пренаписване) от някакъв англофилски снобизъм, заразил и парижките издатели. Аз предпочитам да употребявам думата “пренаписване”.

Каквото и да се каже, авторите, интервюирани от Каролин Жедуаб по време на брюкселския панаир на книгата през 1995 година, единодушно твърдят, че това явление се разраства до неподозирани размери. В парижките мазета действа същинска подмолна власт – цяла армада от раци, която сграбчва и най-малкото написано листче, за да го погълне, смели и изхвърли под формата на коректури с редактиран словоред.
…………..

Днес, когато косите ми са побелели, погледът ми обхваща половин век на низост и безчестие, но и на неочаквано добри приятелства. Писал съм романи, есета, статии, предговори. Всичко, издадено с моето име, едва изпълва един рафт, ала текстовете, които съм написал, но не съм подписал, могат да запълнят цяла библиотека. Трябва ли да изпитвам угризения или напротив – да се радвам на целия този фарс?

В крайна сметка кой е излъганият? Публиката? Мисля, че през последните години читателите значително се промениха. Навремето хората бяха очаровани от съдържанието на книгата, а не от нейния автор, макар че имаха представа от неговата биография. Персонажите от фабулата бяха единствените герои. Днес публиката търси кумири, а ако няма такива – поне събития. Култът към идолите и манията за чествания изместиха традиционните литературни стойности. Редки са читателите на ръкописи, способни да открият качествата на даден стил, редки са и добрите редактори в издателствата, чиято професия е тъкмо да помагат на таланта да изпъкне. Освен това все по-рядко излизат творби с новаторски стил или просто написани на правилен език.

Книги по актуални теми, разкрития за скандали, снобски романи или провокационни разкази на гротескни нимфоманки съставляват основната част от съвременния издателски фонд. И качеството на стила като че ли е последна грижа. Впрочем защо им е да му обръщат внимание, след като тези книги се продават с тонове, занимават медиите и привличат филмовите продуценти като мухи на мед? Ето защо литературните роби най-често биват канени, за да пишат “бързо и правилно”. След няколко десетилетия вероятно ще изчезнат и ще бъдат заместени от сценаристи или машинописки. Мнозина талантливи писатели умират от глад, но това рядко се случва с литературните роби, готови да се замесят и в най-тъмните далавери за една пачка пари (понякога тънка, понякога дебела).

Превод Красимир Кавалджиев

Виж още в блога Книжен ъгъл




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Salat Rakiykin
    Отлична публикация...много ще ми е интересно дали и какви коментари ще направят коментаторите, Раденко -граничаря и SK-то.
  2. 2) СОРИ РАКИЙКИН
    нямам Коментар - Салате , ти си по-компетентен .






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com