Ще затъне ли Обама в подвижните пясъци на Близкия изток?

Барак Обама в Овалния кабинет след среща с израелския премиер Нетаняху през май 2009. Снимка: Белия дом

Високо приоритетната програма на американския президент Барак Обама за мир в Близкия изток очаквано потъна в подвижни пясъци в период, когато други външнополитически предизвикателства в Иран, Афганистан, Пакистан и на други места неотложно се нуждаят от вниманието му. Израел отхвърли искането на Обама за пълно замразяване на заселническата дейност, а арабските страни, чието предложение за мир събира прах от 2002 г., отклониха призивите му да проявят добра воля към еврейската държава.

Скептици смятат, че за дясното израелско правителство са по-важни заплахите от Иран, „Хизбула“ и „Хамас“, отколкото усилията за мир с палестинците, затънали в съперничеството между ислямистите в ивицата Газа и техните съперници от „Фатах“ на Западния бряг. Миналата седмица държавният секретар Хилари Клинтън предаде на шефа си доклад, който потвърди растящите съмнения в региона и извън него дали мирният процес изобщо може да отбележи напредък.

„Това е категоричен провал на президент, който се опита да донесе промяна и който година по-късно признава, че се е провалил“, каза в интервю за армейското радио в Израел Йоси Бейлин, един от съставителите на споразуменията от Осло, подписани през 1993 г. Вашингтон все още се надява да възобнови мирните преговори, които са в застой от декември, ако успее да сключи сделка за принципите, на които те да се водят.

Израелски представители обаче смятат, че САЩ виждат като основа за преговорите резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, приемани преди десетки години, които двете страни интерпретират различно – а това не е особено обещаваща формула за успех. Израелският премиер Бенямин Нетаняху се поддаде с явна неохота на натиска от САЩ да преговаря за създаване на палестинска държава, но само ако тя е демилитаризирана и ако палестинците признаят Израел като държава на евреите.

Палестинците смятат, че това условие пречи на връщането или компенсирането на бежанците, изгонени през войната от 1948 г., която избухна след провъзгласяването на държавата Израел. Освен това според тях условието на Нетаняху снижава статута на израелските араби, които са една пета от населението на Израел. Те и мнозина други араби са огорчени, че Обама, който по-рано настояваше за замразяване на строителството на еврейски селища, вече иска Израел просто да не разширява селищата, които според международните правила са незаконни и застрашават жизнеността на евентуалната палестинска държава.

Палестинският президент Махмуд Абас, чийто авторитет намаля заради непостоянната му политика и податливостта му на натиска от САЩ, отхвърля възможността преговорите да бъдат възобновени преди замразяване на израелските селища, както е посочено в пътната карта за мир от 2003 г., подкрепяна от САЩ.

Шансовете за напредък са много малки, смята Джеймс Добинс, директор на Центъра за международна сигурност и отбрана към мозъчния тръст RAND Corporation във Вашингтон. „Израелското правителство всъщност не иска въпросът да се уреди по начин, който по-голямата част от международната общност може да подкрепи, да не говорим за приемливия за палестинците начин“, каза Добинс. Според него правителството на Обама ще продължи да полага усилия, пък дори само за да демонстрира, че провалът не се дължи на незаинтересованост или неучастие на САЩ. „Това не им струва нищо“, добави той.

Каквото и да занимава Обама у дома и в чужбина, той вероятно няма да се откаже от усилията, каза Джеймс Пикап, бивш колега на специалния пратеник на президента за Близкия изток Джордж Мичъл. „Това правителство смята, че може да прави много неща едновременно. Мирният процес е изключително важен за националната сигурност на САЩ, така че те ще продължат да влагат много ресурси, време и усилия за решаване на проблема“. Постигането на тази цел се изплъзна на няколко американски президенти и на безброй много посредници, макар на всички да е ясно, че решението с две държави е неизбежно.

Усърдието и решимостта на Обама обаче няма да помогнат за реализиране на това решение, каза Роб Мали, директор на програмата Международна кризисна група за Близкия изток и Северна Африка. „Рано или късно правителството ще трябва да признае, че колкото и да се опитва да подобри атмосферата и да работи по някои от тези въпроси, пропастта между двете страни днес е по-голяма от вчера, а вчера тя беше прекалено голяма, за да бъде запълнена“, каза Мали за Ройтерс във Вашингтон. „Така че според мен мирният процес трябва да се преосмисли по-дълбоко, което изисква повече от това да кажем, че ще бъдем по-ангажирани, по-силни и по-добронамерени“.

Мали засегна един аспект от проблема, който досега се пренебрегваше в разговорите за границите, селищата, Ерусалим и бежанците. „Има дълбок емоционален, политически и психологически конфликт между израелците, които чувстват, че имат право на държава в земите, смятани от тях за историческата им родина, и палестинците, които усещат, че тези преговори в крайна сметка целят да изтрият историята им и претенциите им след 1948 г.“.

Според Мали дори хвърлянето на мост тази пропаст може да не доведе до решение и отбеляза, че 16 години на мирни преговори, подкрепяни от САЩ, са се провалили. „Според мен е по-полезно е да се разбере кое е липсващото парче от пъзела, вместо да се тръгва отново по същия път“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.