Берлин – носталгия по Студената война

Лора Блай

Източногермански граничари край Берлинската стена през 1978 г. Снимка: АП/БТА

До първите удари с чукове по Берлинската стена, отекнали в началото на ноември 1989 г., граничният пункт Чекпойнт Чарли беше символ на Студената война. Място, на което през 1962 г. НАТО и съветските танкове се изправиха едни срещу други, централният граничен пункт пропускаше чуждестранни посетители от демократичния Западен Берлин към мрачния пейзаж на Източен Берлин, осеян с мини, кучета-пазачи и рушащи се, надупчени от куршумите апартаменти.

Двайсет години след 1989, екскурзоводът Адам Грейс посочва закусвалнята Пойнт Чарли, сергия със сувенири, на която висят руски кожени шапки и импровизирано караулно помещение, охранявано от усмихнат актьор в униформа на американската армия. „Нивото на параноята тук излизаше извън всякакви граници“, казва 26-годишният Грейс, янки, живял 18 месеца в обединената столица на Германия. „Сега е Дисниуърлд“, добавя той.

Не, Мики и компания все още не са се настанили в Берлин. Но на фона на отбелязването в града на 20-годишнината от падането на Берлинската стена на 9 ноември, превръщането й от отблъскващ европейски „заден двор“ в една от най-динамичните и желани дестинации в света, казва Грейс, е почти чудо.

Наречете го иронията на Желязната завеса

В ретро хотела „Остел“ в Берлин, гостите могат да пренощуват в спалня „Пионерски лагер“ под портретите на бивши комунистически функционери, след като наемат стая на рецепцията, украсена с часовници, показващи времето в Берлин, Москва, Хавана и Пекин.

Интерактивни изложби в известния Музей на ГДР разказват за ежедневния живот на бившата Германска демократична република, от националния афинитет към голи почивки до допинг скандалите, обхванали спортните състезания. Туристическа компания, наречена Траби-Сафари, организира обиколка на забележителностите с колона от малки трабанти – раздрънканите, замърсяващи „косачки на четири колела“, които станаха синоним на социалистическа непригодност. Неотдавнашен клиент – 30-годишният лондончанин Джулиан Фърман, си спомня как гледал трабантите, преминаващи с грохот западногерманската граница, а майка му казала, че двамата са свидетели на „хода на историята“.

„Трудно е да се повярва, че от едната страна на стената бяха мерцедесите, а от другата – това“, казва Фърман, разглеждайки малкия, двуцилиндров двигател на трабанта при една спирките на обиколката в галерия „Източната страна“. Създадена през 1990 г. изложба на открито от рисунки по Берлинската стена, ивицата запазена стена, дълга почти една миля, е почти обновена след години замърсяване и вандализъм.

Четиридесет и четири годишната Кристине Песке работи в един от четирите магазина в Берлин, които продават тениски, тирбушони и други стоки с „Ампелман“, бодрото човече, изобразено на светофарите из бивша Източна Германия. Тя не е сред онези германци – един от всеки седем – които заявиха пред социолози тази година, че искат страната им да е разделена. Въпреки това, отбелязва Песке, „много от нас виждат позитивните аспекти на онова време. Работата беше гарантирана и животът по-лесен“.

Раната е излекувана, но белезите остават

Вълната на „осталгия“ в Берлин – носталгия по „ост“ (изтока), може и да е добра за туризма. Но тези, които тъгуват за годините преди падането на Стената, карат Том Село да се чувства тъжен и ядосан. Сега куратор в „Мирната революция“, историческа изложба на открито в подножието на вдъхновената от Спутник телевизионна кула на площад Александерплац в града, Село е изиграл важна роля в съпротивителното движение, помогнало за свалянето на комунистическия режим. Попитайте Село доколко точен е отличеният с Оскар германски филм „Животът на другите“, който описва всепроникващата „мъртва хватка“ на Щази над източногерманските граждани и той прави пауза преди да отговори: „Реалността беше много по-лоша“.

Когато Стената падна, всички помислихме: „Сега Берлин е обратно на картата. Ще се прегърнем и всичко ще се оправи“, спомня си шефът на туризма в града Буркхард Кикер. „Заблуждавали сме се. Историята нанесе сериозна рана на града. Ще са нужни поне десет години, за да се затвори тази рана“. Въпреки изобилието от блестящи нови небостъргачи и шикозни арт галерии, все още се виждат физическите и психически „превръзки“ на раните на Берлин. И макар вече да я няма дългата близо 27 мили мрежа от бетонни блокове, разделяла града в продължение на 28 години, бариерата е силно осезаема.

Спомени на един берлинчанин

Туристите могат да наемат ръчни GPS устройства, които ги насочват към 22 важни места по трасето на Стената – включително Бранденбургската врата, Чекпойнт Чарли и Източната галерия. Те им показват разделянето, започнало на 13 август 1961 г., когато Източна Германия затвори границата и построи „антифашистката защитна стена“, която да спре бягство от комунистическата страна на запад.

Обиколката започва на площад Потсдамер – сърцето на града и най-оживения площад в Европа, преди да бъде бомбардиран и сринат до основи през Втората световна война. Той остава пуст в „ничията земя“ след 1961 г. Днес на площада се издига гора от футуристични небостъргачи с офиси на корпорации и комплекси за забавление.

Още по на север, на улица Бернауер, центърът за документация за Берлинската стена дава смразяваща информация за историята на Стената. Снимки и филмови клипове показват как тя била издигната буквално за една нощ, а посетителите могат да се качат на триетажна наблюдателна и да видят „ивицата на смъртта“ преди и сега, включително запечатана черква, която била взривена с динамит от източногерманските власти през 1985 г. Сега в построения на нейно място Параклис на помирението се отслужват седмични литургии в памет на 136-те души, загинали при опит да избягат.

Един от най-трогателните начини за отбелязване на падането на стената е разходка в музея „Кенеди“. Разположен близо до „Старбъкс“ в подножието на Бранденбургската врата, пруският паметник, който символизира обединения град, 3-годишният музей проследява в снимки живота на президента Кенеди, включително осемчасовата му визита в Берлин на 26 юни, 1963 г.

Развълнуван от възторжения начин, по който го посрещат един милион жители на Западен Берлин, Кенеди набързо променя речта си, за да включи паметните думи „Ich bin ein Berliner“ („Аз съм берлинчанин“). 46 години по-късно, казва заместник-директорът на музея Кристиян Йохан, почти не минава ден, в който жител на бившия разделен град си спомня с насълзени очи за това събитие. „Това, което Кенеди направи за Берлин, е толкова дълбоко вкоренено тук“, казва Йохан. “ Изумително е как хората излизат от стъклените врати на музея, виждат пред себе си Бранденбургската врата и осъзнават какви късметлии са, че са се родили в подходящо време, за да видят промените.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.