Обама се изправя пред призрака на Виетнам

Бен Макинтайър

Барак Обама и афганистанският президент Хамид Карзай. Снимка: Белия дом

Неспокоен призрак броди из залата за кризисни ситуации на Белия дом, докато Барак Обама, който все повече започва да прилича на Хамлет, не престава да се пита какво да прави в Афганистан. Това е призракът на Виетнамската война – този исторически синдром, който САЩ все още не могат да преодолеят. Сравненията между двата конфликта лесно могат да бъдат направени и трудно могат да бъдат избегнати. Мъчителна, непредсказуема битка на труден терен, слабо и корумпирано правителство, което се държи на повърхността само благодарение на американските оръжия и пари, непредсказуем враг, привърженик на тактиката на засадите, чийто бастион е в съседна държава.

Американското обществено мнение за Афганистан се променя по начин, който напомня на вълната от чувства, довела Виетнамската война до нейния унизителен край. Броят на убитите в Афганистан военни непрестанно се покачва, като само този месец там загинаха 55 души. Войната внезапно се пренесе у дома, в САЩ, под формата на трупове в черни чували. Първи американски високопоставен представител подаде оставка в знак на протест срещу войната, която може и да не бъде спечелена. „Не успях да проумея какъв е смисълът САЩ да продължават да дават жертви и да харчат пари в този конфликт, който в действителност е гражданска война“, заяви Матю Нох, бивш морски пехотинец, който подаде тази седмица оставка от американската Външнополитическа служба. Тези думи прозвучаха сякаш някой ги беше казал през 1969 г .

Най-важният паралел между Афганистан и Виетнам обаче не е нито тактически, нито практически, а културен и емоционален. Американците по природа не са свикнали да гледат назад, но травмата, причинена от Виетнамската война, остави такива по-дълбоки следи върху националната памет от всяко друго събитие в американската история. Сега дебатът за афганистанската война е изпъстрен с думи, типични за дебата около Виетнамската война, като „ястреби“, „гълъби“ и страх от „тресавището“. Обама е от поколението след Виетнамската война, но въпреки това и той е обсебен от този призрак. Миналия месец той заяви: „Човек не стъпва никога два пъти в една и съща река, така че Афганистан не е Виетнам. Но опасността от падане в собствения капан, от липсата на ясни цели и от отсъствието на силна подкрепа от американския народ – ето това са нещата, за които не преставам да мисля“.

Тези думи много добре изразяват безпокойството, което опъва нервите в Белия дом, решимостта да се избегнат грешките на Виетнамската война, но също така и неспособността да се погледне конфликта през друга призма. След войната в Персийския залив, президентът Буш-старши заяви победоносно, като почти сбърка, че „Америка се е отърсила от виетнамския синдром веднъж завинаги“. Ястребите побързаха да припомнят, че всеки път, когато Америка тръгва на война, някой прави аналогии с Виетнам. През последните 25 години за Виетнамската война се говореше по време на американските военни операции в Ливан, Салвадор, Сомалия, Босна, Хаити, Косово и Ирак.

По мащаби Афганистан си остава доста далеч от Виетнамската война, в която участваха над половин милион американски военни и която отне живота на 58 000 американци. В Афганистан за осем години загинаха по-малко от 1000 американски военни. Във Виетнамската война Америка беше изправена не само срещу Виетконг, но и срещу доста добре подготвената северновиетнамска армия, подкрепяна от СССР и Китай.

Когато президентът Джонсън хвърли повече сили във Виетнамската война, той също беше обладан от решимостта да не повтори минали грешки, но в този случай онова, което предшестваше, беше помирението и поуката от Мюнхен. Каква поука може да бъде извлечена от Виетнамската война зависи от това кои историци говорят за нея и за кой етап от този толкова продължителен и ожесточен конфликт говорят.

Две исторически книги, посветени на Виетнамската война, сега се конкурират върху нощните шкафчета във Вашингтон. В „Поуките от катастрофата“ Гордън Голдщайн твърди, че Линдън Джонсън е бил под натиска на военните да разпали един невъзможен за спечелване конфликт. В „Една по-добра война“ Луис Сорли намеква, че антивоенните чувства и натискът на Конгреса са принудили Ричард Никсън да отхвърли стратегията за борба с партизанската съпротива, която можеше да се увенчае с успех.

Опитът от Виетнам е поучителен не защото предлага няколко ясни урока как да бъде спечелена или прекратена войната в Афганистан, а защото американското общество все повече е убедено, че афганистанската война е приемник на Виетнамската война. Допитванията до общественото мнение са красноречиви. Около 63 процента от американците не мислят, че Обама има ясен план за войната. Подобно съотношение е против изпращането на повече войници в Афганистан. Или както попита през 1965 г. в една своя песен кънтри певецът Джо Макдоналд: „За какво ли се сражаваме?“.

Най-новите статистически проучвания навеждат на мисълта, че незначително мнозинство от американците сега вярват, че Афганистан се превръща в нов Виетнам. Военното и стратегическото положение в Афганистан все още не е достигнало критичната задънена улица на Виетнам, но е достигнало психологическата и политическата повратна точка, основаваща се на един колективен и често пъти прекалено опростен спомен за Виетнамската война. Антивоенните протести в САЩ все още са малки, но опозицията срещу Виетнамската война също се разгоря постепенно.

И при новината за всеки нов американски представител, който, като Нох, ще си подаде оставката заради афганистанската война, изниква въпросът колко ли са пък онези, които мълчаливо предъвкват засилващите се съмнения, както беше по времето на Виетнамската война? И сега, както и тогава, нараства страхът, че американци губят живота си в Афганистан с все по-бързи темпове, в името на причини, които стават все по-неясни за мнозина от американците, в защита на един съмнителен режим. Новините, че ЦРУ са оказвали финансова помощ на брата на афганистанския президент, който е и наркобарон, създадоха впечатлението нещо познато.

Свързани с това са и опасенията, че изпълнените с надежда обещания на Обама за промяна пострадаха от цената на войната /250 000 долара на войник за година/ по същия начин както и вътрешнополитическият дневен ред на Джонсън беше възпрепятстван заради тази „гадна Виетнамска война“. Обама може и да разпореди изпращането на повече военни в Афганистан, войната може и да бъде спечелена с военни средства, страховете за афганистанското блато може и да се окажат неоснователни.

Но докато се чуди дали да хвърли повече сили в тази битка, Обама е изправен пред конфликт на един друг фронт, близо до дома му, много по-труден за овладяване от този на талибаните, но също толкова опасен за неговата администрация – нарастващото усещане, че историята отново се повтаря. Борбата с призраците на Виетнамската война се превърна в спешен военен приоритет. Ако Обама загуби тази битка, то той ще загуби и цялата война.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.