Ще върне ли Русия смъртното наказание?

Илюстрация: молгвардия.ру

Висшият съдебен орган в Русия взриви истинска бомба в медийното пространство, като припомни на гражданите за позабравеното вече смъртно наказание. Едни „са с всички ръце за“, други обаче хуманно се обявяват против него, пише московският електронен вестник „Утро“. Върховният съд на федерацията вчера изпрати в Конституционния съд запитване дали руските съдилища ще имат право да прилагат смъртното наказание от 1 януари 2010 г. Мораториумът върху него от 1999 г. бе наложен до момента, когато в Русия ще бъде въведен съд със съдебни заседатели за делата, по които може да има такава присъда. Съд със заседатели все още няма само в Чечения, но и тя се очаква да установи този правен режим от 1 януари, поясняват изданията.

Конституционният съд предстои да отговори чисто юридически на един труден въпрос: дали след Нова година в Русия ще може да се осъждат хора на смърт или подземните стрелбища за разстрели ще останат заключени, обобщава „Росийская газета“. Какво следва оттук нататък? Този въпрос вълнува не само юристите, но и цялото руско общество. Запитването обаче не означава, че някой от руската юридическа общност изгаря от желание да върне екзекуциите в страната. Както поясни върховният съдия Владимир Давидов, евентуалното прилагане на смъртното наказание в Русия от догодина може да влезе в противоречие с международното законодателство, отбелязва московският официоз.

За тази опасност предупреждава и „Время новостей“. През 1994 г. ПАСЕ отправи до всички членки на Съвета на Европа молба да премахнат смъртното наказание от законодателствата си и съответно мораториумът върху него в Русия бе наложен временно с оглед пълното му отменяне, припомня вестникът. Прилагането на смъртното наказание в Русия може би ще противоречи на протокол номер шест към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, се казва в запитването на Върховния съд, цитирано в материала.

Москва е в стадия на ратификация на протокола и до момента не е изразила намерение да оттегли участието си в този договор. Според Върховния съд, Виенската конвенция от 1969 г. забранява на държавите да вземат мерки в противоречие с международни спогодби и конвенции, които са на етап на разглеждане, изтъква всекидневникът. Формално е започнато въвеждането на правен режим, който да смени мораториума; не се знае обаче как ще изглежда това на практика, посочва той. В Русия все още няма никакви законодателни инициативи за премахване на смъртното наказание от наказателния кодекс.

В днешните условия обаче е трудно то да бъде забранено от догодина по друг някакъв начин. Върховният съд фактически напомни на висшата власт и на законодателите, че трябва най-сетне да вземат отношение по въпроса, за да се избегне международен скандал, ако някой руски съдия постанови смъртна присъда. Защото от 1 януари вече няма да има формална забрана за това, коментира „Время новостей“. Влизайки в Съвета на Европа, Русия доброволно пое ангажимента да отмени смъртното наказание до 1999 г. и европейската общност проявяваше разбиране, когато Москва отлагаше своето решение под различни предлози, посочва пред „Ведомости“ Константин Косачов, председател на външнополитическия комитет в Държавната дума.

В Кремъл обаче не само няма решение по въпроса, но се изказват и мнения, че мораториумът трябва да бъде отменен, разказал на вестника служител от администрацията през август. Според източник от обкръжението на руския президент, дори самият Дмитрий Медведев намеквал, че не е против въвеждането на смъртно наказание за хора, извършили жестоки убийства на деца. Прессекретарят му Наталия Тимакова обаче заяви, че не се предвижда отмяна на мораториума, пише изданието.

Източник, близък до администрацията, заявил пред „Ведомости“, че Русия в момента не била готова нито да отмени екзекуциите, нито да ратифицира протокол номер шест. Затова се разработвали юридически механизми, чрез които да се проточи въвеждането на съд със заседатели в Чечения или да се реши въпросът по друг начин. Все още не е ясно дали след като в цяла Русия започнат работа съдилища със заседатели, съдиите ще могат да осъждат престъпници на смърт, констатира „Комсомолская правда“.

От 1 януари вече няма да има законова база за това; сега Конституционният съд трябва или да удължи мораториума на друго основание, или да върне разстрелите, твърди „Газета“. Темата е сред най-болезнените и най-спорните проблеми, обсъждани в руското общество. Заинтересованите споделят най-различни виждания, отбелязва „Комерсант“. Александър Бастрикин, председател на Следствения комитет към прокуратурата на Русия, подкрепя връщането към най-тежката наказателна мярка. Вътрешното министерство отказа официален коментар, тъй като въпросът не бил от неговата компетенция, посочва всекидневникът.

Осъдените до живот в Русия са над 1700 души, а при постановяване на смъртни присъди се случват и грешки. Трябва да осъзнаем целия ужас на ситуацията и да следваме европейската практика, коментира Владимир Плигин, председател на парламентарния комитет по конституционното законодателство. Доколкото зная, в парламента няма единно гледище по въпроса, забелязва Павел Крашениников, шеф на комитета по гражданското, наказателното, арбитражното и процесуалното законодателство. Конституционният съд трябва да вземе предвид, че всъщност в Чечения още не е създаден съд със съдебни заседатели, подчертава Анатолий Лисков, който оглавява комитета по правни и съдебни въпроси в Съвета на федерацията – горната камара на парламента.

Не бива да бъдат екзекутирани хора, осъдени на най-тежкото наказание, докато е действал мораториумът. Смъртни присъди трябва да има срещу онези, които извършат престъпление и получат присъди след отмяната на мораториума, смята депутатът комунист Николай Рябов, също цитиран в изданието. След запитване от „Комерсант“ президентската администрация съобщила, че позицията на руския държавен глава остава непроменена: не бива да се допусне отмяна на мораториума върху смъртното наказание.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.