Румъния ще избира президент – отново между двама комунисти

Калин Хера

Бих искал да имам добра новина, но нямам. Заложници сме на един порочен кръг. Румънците, понеже не се учат от грешките в миналото, рискуват да ги повтарят до безкрайност. Сизиф поне е имал някаква цел. При нас е само една тъга и само дребни залози.

Президентските избори досега, в които гласувахме за промяната, бяха белязани от култови реплики. В края на телевизионния мач през 1996 г. Емил Константинеску казваше на Йон Илиеску, докато сваляше очилата си със заучен жест: „Г-н Илиеску, вярвате ли в Бог?“. Осем години по-късно Траян Бъсеску сервира на Адриан Нъстасе друга култова реплика в края на телевизионен диспут, вярно по-проникновена: „Какво проклятие над румънския народ, да избира 15 години след революцията между двама комунисти!“. Не последва едно ха-ха-ха, но ефектът беше шокиращ: румънците избраха добрия комунист. Това, което беше положителното, е, че се сложи край на повтарянето на един режим – режима Нъстасе, който изглеждаше ужасен! Но само толкова.

Почти всички проучвания на мнения, симулации и предположения, които сме видели досега и които имат подобаваща доза достоверност, внушават финал на президентските избори през 2009 г. между Траян Бъсеску и Мирча Джеоана. Този път има цинично ха-ха-ха: 20 години след теоретичното изчезване на комунизма в Румъния, румънците са призовани да изберат отново между двама комунисти, двама галеници на най-ужасния режим, познат до днес в Румъния. Да, това е като проклятие. Сякаш трябва да заобичаш волю-неволю една от главите на същия онзи змей, наречен Фронт за национално спасение (ФНС). Може би тук, в тази братоубийствена война, се крият атаките, предприети от Траян Бъсеску срещу Йон Илиеску. Психолозите биха говорили за ревност.

По всички признаци в кампанията за втория тур няма да има дори телевизионни дебати лице в лице. Боят ли се опонентите от истинската борба? Не се ли чувстват много по-добре, заобиколени от верните си армии, от бодигардове и якета в съответните цветове? Защо предпочитат да показват мускули през оградата, на сцени, намиращи се на стотици километри една от друга? Какво ще се случи тогава, когато сложните електорални трасета неизбежно се пресекат? Ще има ли някой от тях мъжеството да премери сили с противника? Или ще останат като култова реплика само сцените от „преговорите“, предшествали посочването на премиера?

Изглежда имаме най-повърхностната кампания досега. Дебатите по маловажни теми са отегчителни. Не правят рейтинг. Потенциалните финалисти стават за смях. Правят се на маймуни. Мирча Джеоана, като връх на лицемерието, се обгради с икони. Не пропуска случай по телевизията да целуне някоя, без дори да се прекръсти два-три пъти. Траян Бъсеску избра метода на контрастните душове. От една страна, рецитира стихове за майката, които вероятно е писал, докато се е трудил из моретата и океаните по света. Говори патетично за националния трикольор, който, като всеки същински моряк, е носил в душата си, дори когато си е лягал, клатушкан от вълните. От друга страна, хвърля гръмотевици и светкавици като несломимо божество срещу парламентаристите, идентифицирани като Великото зло на страната.

Двете гротескни картини имат помежду си именно проклятието, за което споменаваше настоящият президент. Звучи като предизвикателство, като едно цинично ха-ха-ха.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.