СофияПловдивВарнаБургасРусе

Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите?

Иво Инджев

Текстът на колегата Мерим Тенев, който публикувам с изричното му съгласие, заслужава внимание като потвърждение за методите на цензурата в България. Разказът му е от първо лице, което го прави ценно свидетелство. В него има ако не всичко, то достатъчно много примери, за да си представите картинката на подмолния свят отвъд напудрената фасада на българската медийна (не)свобода – за отношението на властите ни към световна радиостанция като Би Би Си (за която колегата е работил) като към „вражеска станция”, за отказа от достъп до информация като форма на наказание за непослушните журналисти, за началническите междуведомствени консултации при назначаването на журналист на работа, за манипулирането на новините на БНР, за прекия натиск на конкретно засегнат властник, за президента Първанов като „свещена крава” (и за вездесъщата му Бойка Башлиева, която се опитва да внушава на един кореспондент на Би Би Си какво да НЕ съобщава) и т.н. и т.н.

Бях убеден, че е само въпрос на време такова „свидетелско показание” да се появи. Както вярвам, че няма да е последно.

Този текст е първото потвърждение на български журналист от централните медии в подкрепа на много от сигналите и упреците, които отправям от години за състоянието на медийната (не)свобода. Вече не се чувствам „глупак”, който разчита да му повярват на принципа „дума срещу дума”. Защото всичко, което съм казал по въпросите, засегнати и илюстрирани в текста на Мерим, се натъкваше на стена от мълчание сред десетки и десетки колеги, които знаят всичко това.

В този смисъл изповедта на Мерим е пробив. Ставаме двама. Да се надяваме, че и други ще се решат да се присъединят, защото „мълчанието е злото”.

И понеже чета днес как членът на ръководството на БСП Велислава Дърева тревожно предупреждава, че се очаквало настъпление срещу президента Първанов ( той бил „най” такъв и онакъв, стълб, опора…), ще трябва я разтревожа, че е закъсняла с поредната си акция в негова защита: започна се!

Това, което Мерим пише, е достатъчно основание на недосегаемия ни президент да му бъдат зададени някои въпроси за начините, по които „командва парада” в държавата чрез своя персонал. Защото държавата не му е подчинена казарма, нищо че е главнокомандващ!

Виж целия текст в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.