Как Станислав Яневски стана звезда на световното кино
Лорд Станислав Яневски – от скоро това е официалното звание на младия български актьор, изиграл ролята на Виктор-Крум във филма „Хари Потър и Огненият бокал”. Титлата му е дадена от „Царството на елфите” и колкото и приказно да звучи, организацията е съвсем реална, от хора, обичащи света на приказките. След четвъртата част от филма за Хари Потър, българският актьор се снима в „Хостел” 2 и „Хари Потър и Даровете на смъртта”. Стан, както го наричат всички се върна скоро в България и мисли да поостане, поне за празниците. „Не мога да се установя само на едно място, ако имам работа в Щатите, заминавам там. Януари месец заминавам именно за там. Април месец пак имам ангажимент със света на елфите. А за киното …кастинги и каквото дойде“, казва актьорът.
Станислав е роден на 16 май 1985 година в София. По-голямата част от живота си прекарва в Англия. Не е учил за актьор, но става такъв. Член е на движение „Не на ядреното оръжие”, като силно вярващ събира средства за манастира „Свети Козма и Дамян” и е краен противник на цигарите. „Мразя цигарите и не обичам да се пуши около мен”, категоричен е Стан. Обяснява, че не обича показността, както и разхищенията. „С първия хонорар си купих най-обикновена кола”, добавя той.
Стан учи бизнес-икономика в Англия и не си е помислял за актьорска кариера, но на 17 попада на точното място, в точното време.
„Учех в Англия, бях на 17 години. Трябваше всяка сутрин да се регистрираш – да се подпишеш, че си в училището, ако не се подпишеш следват наказания и изключване. Така веднъж закъснявайки, минах през офиса на колежа и се засякох с главата на отдел „Актьорско майсторство” и кастинг агентката на филма („Хари Потър”), която беше дошла в колежа да търси актьори. Главата на отдела ме попита: „Име”, отговорих: „Стан”. Продължи: „Фамилия”, аз измънках: „Яневски”. Само това беше. Малко по-късно ме намери, вкара ме в малка стаичка в колежа и ми каза: „Аз от теб ще направя голям холивудски актьор”. Аз се изсмях, реших че има грешка. По-късно отидох на кастинг и оттам се почна…
Хората казват: „Много е важно да си на точното място, в точното време”. Амбицията дотогава ми беше изцяло насочена към бизнеса, учех бизнес-икономика, немски и информатика. Изведнъж ми се обърна живота изцяло.
Първият снимачен ден
Беше трагичен. Аз и Роб (б. а. – актьорът Робърт Патинсън, играещ Седрик Дигъри в същия филм) бяхме за първи път на такова нещо. Имаше три камери, екип, хора, които отговарят за всичко. Първата сцена беше екшън – трябваше да се сбия с Роб в един лабиринт, Хари да застане между нас, а аз да го изгоня на български. Появихме се един след друг, в сцената аз бях омагьосан… много дървено го направихме (смее се). След което Майк (б. а. – режисьорът Майкъл Нюъл) – уникален човек и режисьор, започна да се въргаля по земята и да ни показва какво иска от нас. „Искам да сте си вие, не мислете за камерите”, каза ни той. След това той беше изключително доволен.
В следващата ми сцена трябваше да ме ударят магически, да излетя и да падна. Казаха ми, че имам дубльор, който да изпълнява такива сцени, в които аз мога да се нараня. Аз обаче исках да си го направя сам. Вързаха ме с една жилетка, буквално се разбих на земята, станах и всички започнаха да ми ръкопляскат. Реших, че това е нещо нормално след сцена. После се бяха събрали хора от екипа и ме гледаха втренчено. Обясниха ми, че никога на снимачната площадка не са пляскали на някого.
Известността и предложенията
За мен беше доста нереално в началото. Предупредиха ме, че ще стана известен, ще имам фенове, ще стана популярен. Като се прибрах тук започнаха да ми казват, че съм посланик на България и аз започнах да чувствам отговорност. А и ми доставя страшен кеф – нося си трикольора на ръката. Обикалях медиите, бях със знамето. Не знаех какво ме чака, продължих да си уча. Осъзнах обаче, че получих шанс от Господ и финансова инжекция, с която да осъществя бизнес намеренията си.
Не заваляха веднага предложения за работа. Изстреля ме, станах познато лице, защото заради „Хари Потър” 4 специално режисьорът и сценарист на „Хостел” 2 е написал моя герой. Сега като излезе третия филм – седма част на „Хари Потър”, предполагам, че ще има бум. Там съм съвсем нов – пораснал, заякнал, свалих 26 килограма, косата – визията ми е изцяло различна и очаквам да има отзиви. Когато човек постигне едно ниво на разпознаваемост, хората почват да го викат по кастинги, за да преценяват дали става за дадена роля или не. Имам агент в Щатите, Англия, постоянно идват предложения, но когато агентът прецени, че ставаме за дадена роля, подхождаме визуално, ни пращат на кастинги. Пращат ни сценарии, питат ни дали ни харесва. В моя случай всичко ми харесва (усмихва се), защото трябва да се набира скорост. Първото пресяване идва от агента. В един етап, когато достигнеш нивото на Джордж Клуни, тогава можеш да си позволиш да отказваш.
На червения килим
Много е шашаво на червения килим. Суетата не те поглъща много, не сме като жените – един костюм, прическа и сме готови (смее се). Не отричам, че се приемам за привлекателно момче, като сложа костюм, ми отива (смее се). Преди излизането на килима е цялата суета. Иначе минаването е десетина минутки, докато обърнеш внимание на фотографите и те си минават. Но тези събития не са ме променили.
Не езикът, а визите могат да попречат на един актьор от България да работи в чужбина. За третия филм бях на ръба да го изпусна, заради това нещо. Трябваше ми работна виза, имаше неуредица в закона, след като влязохме в ЕС. Оказа се, че за България има ограничения и имаше пречки. Сега, за да отида до Америка, ми трябва виза. Ако съм италианец, ще ми издадат виза за 10 години, на мен ми издават обаче за две защото съм българин.
В България не съм получавал предложения за работа. Но тук е трудно, имаме неразвита киноиндустрия и за съжаление още не се получават нещата. Напоследък излязоха интересни филми. Снима ми се в нашето кино. Не получавам предложения оттук… сигурно бюджетът не го позволява.
България- за купон, чужбина – за развитие
С години не съм се връщал в България. Тук най-голямо впечатление ми правят хората. Специално за столицата, ако половин година не се прибираш, има промяна – нови сгради, улици. Но това, което ми прави впечатление, е че по света не знаят как да се забавляват. Хората тук се веселят, катерят се по маси, хвърлят салфетки, хващат се на километрични хора. Това в Англия го няма – там стоят с една халба бира и си говорят. Ние сме доста по-модерни. В България ми харесва за купон, за развитие – в чужбина. Запазил съм приятели от детските години. Много внимателно си подбирам средата и не допускам когото и да е. Близките хора много ми се радват и се хвалят с мен.
Жълтата преса
В началото ми беше много интересно да чета жълтата преса, но в последствие започнах да не обръщам внимание. Не се трогвам като пишат, че чакам дете от чернокожа и имам още 16 деца от незнам си кого. Имаше една ситуация, заради която обаче ми стана много неприятно. При представянето на филма „ Хари Потър и Огненият бокал” казах на режисьора : „Майк, бил ли си в България?”, той каза че не е и аз му обясних, че това е страхотна възможност да посети страната и да направим премиера на филма у нас. Аз помогнах за организацията и ми беше изключителен кеф да предоставя възможност да се види такова нещо на родна земя – режисьор от световна величина да дойде тук. След това прочетох, че съм бил „наказан да дойда на премиерата и ме е било срам, и съм казвал, че съм руснак, а не българин”. Аз си вложих сърцето в това нещо и ми беше адски гадно. След това обаче спря да ми пука.
Имах преди време интервю и закъснявах, минавайки през Околовръстното, където имаше страшно задръстване. Извиних се, обясних, че съм минал през околовръстното. После заглавието беше: „Станислав дава акъл на Бойко Борисов за Околовръстното”. Не бях казва нищо такова, това въобще не е моя работа.
Дразнех се много, че две години се шумеше, че съм гадже с Галя от „Каризма”. Ние се запознахме с нея на премиерата на филма в България, засякохме се в едно заведение, поговорихме си, снимаха ни и се пусна мълвата. Но човек няма как да знае, кое е вярно, когато чете.
За жените и купоните
Нямам си приятелка. Харесвам интелигентни и красиви жени. Трябва да ми пасне, много съм особен, невероятно капризен. Освен визуално, трябва да има за какво да си говорим. Всеки може да си купи кукла Барби от магазина. Харесвам естествената красота, разни нагласени не ги харесвам. Скромен съм (смее се).
Забавлявам се като тренирам, ходя по дискотеки, луд съм, обичам да съм в центъра на вниманието. Забавлявам се постоянно. Дори си влизам в ролички от време на време. Дори сега се забавлявам да си говорим и ми е кеф.