Ничията земя между Изтока и Запада – да заличим ли спомена?

Ничията земя в Берлин. Снимка: травълблог

Мините, кучетата и загражденията с бодлива тел са изчезнали, също като граничарите и Берлинската стена. От ничията земя са останали само горчиви спомени, няколко наблюдателни кули и стремежът да опазиш трагичната си история по креативен начин. Холандската ландшафтна архитектка Йойс ван дер Берх иска да преобрази този „травмиран пейзаж“ със зони за отдих.

Ничията земя се простираше по 155-километровата граница, опасваща островчето, което бе Западен Берлин в Източна Германия. Всеки, който е бил изненадван в тази буферна зона от двете страни на стената или Желязната завеса, разделяща двете Германии, рискуваше живота си. Най-малко 136 души са били убити при опит за бягство. Повечето германци искаха да заличат всякакви следи от „стената на позора“ след падането й на 9 ноември 1989 година.

Оттогава природата е възвърнала правата си в тази забранена зона, която на места е широка до 2,5 км. Многобройни зайци, лисици и елени завладяха този необикновен пейзаж, осеян с уникални растения. „Растителността се разпростира навсякъде и пеперудите са се завърнали“, констатира г-жа Ван ден Берх, докато обикаля с велосипед ничията земя, голяма част от която още е държавна собственост.

Според нея „след двайсет години вече няма да е останало нищо от странния пейзаж, оставен от стената“, така че проектът й трябва да бъде изпълнен много бързо. По време на продължителните си обиколки с колело г-жа Ван ден Берх е направила проучвания на ничията земя с помощта на карти, колекционирани от бивш служител на източногерманската тайна полиция Щази, и на архивни въздушни снимки. Пътят, по който са патрулирали източногерманските войници, вече е колоездачна алея, използвана от берлинчани и туристи.

Пясъчните дюни, чиято повърхност граничарите са заглаждали всеки ден, за да следят за отпечатъци на бегълците на Запад, отново са естествена част от пейзажа. Някога по тях са били посипвани с пестициди, за да се премахне растителността, пречеща на видимостта. Според г-жа Ван ден Берх ако на дюните бъдат засадени растения, те ще привличат любителите на плажния волейбол и сърфисти, ще носят приходи на този регион с изостанала икономика.

Друга идея е да се направят зимни градини на мястото на бившите наблюдателни кули. На едно от тези места германският клуб на младите лесовъди издигна паметник на четирима юноши, застреляни през 60- те и 70-те години при опит да преминат границата. Клубът си присвои наблюдателната кула през май 1990 г., два месеца, след като я напуснаха войниците на ГДР и пет месеца преди германското обединение. „По онова време поради радостта от падането на стената и желанието за свобода всеки искаше да заличи следите (от стената), колкото може по-бързо“, обяснява Мариан Пшибила, доброволец в клуба. „Сега се опитваме да възстановим важни елементи от нашата история, които бяха изгубени“.

Не всички обаче споделят този стремеж. „Изобщо не съжалявам, че са унищожили почти цялата стена, загражденията с бодлива тел и наблюдателните кули“, твърди Хана Рост, студентка в Нидершьонхаузен в бившия Източен Берлин. Много от проектите на г-жа Ван ден Берх вероятно никога няма да видят бял свят, но бившият министър на околната среда Зигмар Габриел призоваваше цялата ничия земя да стане природен парк.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.