Туркменбаши Втори: от един култ на личността към друг

Мириам Елдър

След Туркменбаши. Илюстрация: ислам.ру

В един слънчев есенен ден през септември миналата година няколко мъже се барикадираха в изоставен завод за бутилиране в спокойните околности на столицата на Туркменистан Ашхабад. Въоръжени с впечатляващ арсенал от автомати и гранати, те се сражаваха със стотиците служители от силите за сигурност, които ги обсадиха. Бяха изпратени танкове. В крайна сметка в битката загинаха поне 50 офицери, както и мъжете.

Това беше невиждана обсада за страна, която дълго се намираше под контрола на всемогъща президентска власт. Туркменистан отдавна се хвалеше като остров на стабилността в един неспокоен регион, граничещ с Афганистан, Узбекистан и Иран. Все пак след смъртта преди три години на ексцентричния диктатор Сапармурат Ниязов, по-известен с прозвището Туркменбаши (Баща на всички туркмени), което той сам си постави, обеднелият народ започна все по-остро да поставя под въпрос автократичното управление, при което живее. Както почти всичко в тази изолирана държава, подробностите за обсадата – от мотивите за нея до продължителността й, макар и тя да варира според преценките от 18 часа до три дни – остават неясни повече от година по-късно. Някои казват, че мъжете се организирали в местна джамия, други твърдят, че те участвали в трафик на наркотици, което тук е доходно занимание. Но мнозина възхваляват мъжете за куража им да се изправят срещу автократичния наследник на Туркменбаши – президента Гурбангули Бердимухамедов. „Той е герой“, каза 24-годишен мъж в Ашхабад, като говореше за водача на обсадените. „Всички го подкрепяха. Съседите ми и аз се чудехме дали да отидем? Щяхме да излезем по улиците, ако всички бяха излезли, но никой не го направи“, заяви той.

Ашхабад е олицетворение на идващото от енергийните ресурси богатство на тази бивша съветска република, която според статистически данни на „Бритиш петролиъм“ притежава едни от най-големите запаси от газ в света. Градът е осеян с масивни бели мраморни жилищни сгради, което го прави да прилича на централно азиатски Дубай. Нощем обаче сградите са потънали в тъмнина – малцина могат да си позволят да живеят в тях. Бердимухамедов, който беше министър на здравеопазването при управлението на Туркменбаши и беше най-дълго задържалият се министър в правителството на бившия диктатор, продължава помпозните проекти, започнати при неговия предшественик, като строи внушителни хотели и като позволява съвсем малко от това богатство да достигне до хората, които печелят средно по 120-220 британски лири на месец. Официално безработицата е 5 процента, но според преценките на международни организации тя е по-скоро близо до 50-те процента.

Когато Бердимухамедов стана президент след внезапната смърт на Туркменбаши през декември 2006 г., мнозина се надяваха, че той ще отвори страната, като вдигне ограниченията върху свободата на нейните граждани и като улесни достъпа на чужди инвеститори. Началните признаци бяха обещаващи. Новият президент направи промени, като донякъде разруши култа към личността, изграден от Туркменбаши. Той отмени забраната върху операта. Махна стотиците снимки на Туркменбаши, които се мъдреха навсякъде – от театрите до фасадите на сградите из страната. Пусна нови пари, като премахна лика на Туркменбаши от всички банкноти, с изключение на тези от 500 маната (107 британски лири), които са с най-голяма стойност. Въпреки това при всяка крачка напред изглежда се правеше една стъпка назад. Той потвърди забраната върху балета. Снимките на Туркменбаши бяха заменени с тези на Бердимухамедов.

Говори се, че скоро той ще въведе банкнота от 1000 маната, която ще бъде с неговия лик. Сега страната е изцяло обхваната от нов култ към личността. „Изглежда той налага собствен култ към личността. Нещо повече – прелива от увереност“, каза западен дипломат в Ашхабад. През юли правителството забрани на няколко десетки туркменски студенти да напуснат страната, за да учат в Американския университет в Централна Азия в близкия Киргизстан. Не беше дадено официално обяснение, но според дипломати в столицата това е било свързано със страх от по-големите свободи в тази страна. Въпросът получи широка известност. „Никога не съм виждал подобно възмущение сред хората, както след случая със студентите. Вижда се, че хората не спят. Това беше въпрос на принципи“, каза друг западен дипломат в Ашхабад.

По-рано този месец беше забранено представители на Корпуса на мира на САЩ да влизат в Туркменистан. Медиите продължават да бъдат под пълен държавен контрол и има значителен страх от постоянно присъстващите сили за сигурност. „Никой не говори открито срещу президента. Незабавно те арестуват и хвърлят в затвора и си смятан за враг на народа до живот. Преследват семейството, приятелите ти“, заяви мъж в град Мари в Централен Туркменистан. „Може да изглежда чудесно, но те следят всичко, което става“, каза западен дипломат. Напоследък правителството предприе действия срещу религиозните събирания с оправданието, че това са събирания на наркодилъри, добави той. А започнатият от Туркменбаши постсъветски национализъм – със забраната на операта, балета и цирковете например – е все още жив. Учениците са длъжни да носят традиционни туркменски дрехи в училище и продължават да бъдат карани да четат и да наизустяват „Рухнама“ – своеобразен туркменски морален кодекс, написан от бившия президент.

Други обаче твърдят, че в някои отношения Бердимухамедов е направил положителни ходове. Той улесни пътуванията в страната, като премахна контролните пунктове и като позволи на туркмените да пътуват в чужбина. Въведе достъпа до интернет, въпреки че интернет кафенетата са малко и са държавни, а потребителите са дъжни да посочват данни за самоличност и компютрите се наблюдават с видеокамери. Както призна един западен дипломат: „Той направи много, извърши доста подобрения, но напоследък има известно връщане назад.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.