Армения – потомците на жертвите на геноцида не приемат помирението

Зрители на историческия футболен мач Армения – Турция през септември 2008 г. Снимка:армнюз

Историческата перспектива за мир с дългогодишния враг Турция предизвика яростна съпротива сред силните арменски националисти, която може да попречи на президента Серж Саркисян и да парализира целия процес. Със споразуменията, подписани миналия месец, християнска Армения и мюсюлманска Турция се съгласиха да установят дипломатически отношения и да отворят отново границата, преодолявайки век на враждебност, кореняща се в масовото избиване на арменци от османските турци през Втората световна война.

Мирът ще донесе големи икономически облаги на бедната, заобиколена само от суша Армения, а пък Турция ще подобри чрез решаването на граничния спор препоръките си като потенциален член на ЕС и надеждна страна за енергийния транзит. Селяните от граничния регион, суров пейзаж от скали и безплодна земя, са ентусиазирани за новите търговски маршрути отвъд охранителните кули, пълни с войници на арменския съюзник Русия. Работниците се готвят да поставят нови жп линии.

Но убийствата от миналия век, смятани за геноцид от някои европейски народи и западни историци, въпреки че Турция оспорва това, остават определящ елемент за арменската идентичност. Споразумението трябва да бъде ратифицирано и от двата парламента, но предизвиква негодуване, особено сред арменската диаспора, много от които са наследници на избягалите от съвременна Турция. Голямата диаспора е източник на ключови дарения и парични преводи за страната с 3,2 милиона население, чиято затруднена икономика се очаква да се свие с 15 процента през 2009 г. Според противници на стъпката споразуменията подкопават настояванията на Армения за признаване на геноцида и на практика означават отказ от претенциите й към части от Източна Турция, смятани за родина на арменците.

„Това е акт на съучастничество, при който арменската държава и президентство участват в погребването на арменския въпрос и в отказа от право на памет, на родина и на връщане в наследствените имоти на предците“, казва Рафи Хованисян от опозиционната Партия Наследство. Роденият в САЩ Хованисян, правнук на четирима оцелели от убийствата, казва: „Това е един от онези дълбоки, екзистенциални въпроси, които стигат до дълбините на арменската идентичност и права“. Армения твърди, че 1,5 милиона арменци са загинали при системни кръвопролития, целящи унищожаване на народа й. Турция казва, че не е имало такава кампания, че броят на убитите е много по-малък и че много мюсюлмани също са загинали при партизанските борби.

Саркисян беше посрещнат с гневни протести от арменците в Европа, Близкия изток и Съединените щати миналия месец. Той се аргументира, че споразуменията не означават отказ от нищо и не съдържат предварителни условия. Споразумението предвижда комисия да разследва убийствата. Хованисян смята, че тя ще разисква въпроса до безкрайност. Според анализатори Саркисян, чието избиране миналата година беше помрачено от смъртоносно насилие, търси победа във външната политика. Но Турция, която се сблъсква с враждебна реакция от страна на мюсюлманския си съюзник Азербайджан, заяви, че ще ратифицира споразуменията, ако Армения отстъпи в преговорите за бунтовническата провинция Нагорни Карабах.

Това сериозно усложни мирния процес. Подкрепяни от Армения, етнически арменци в планинския регион отхвърлиха азербайджанското управление във война, която избухна след рухването на Съветския съюз през 1991 г. Около 30 000 души загинаха, а Турция затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на солидарност с Азербайджан. Много обикновени арменци казват, че са по-загрижени за икономическите ползи, отколкото за старите вражди с Турция. „Нашата диаспора живее добре“, казва мъж, представил се като Овик, в граничното село Гетап. „Те могат да отидат навсякъде, дори в Турция като туристи, докато ние можем само да гледаме към Турция оттук“. „Геноцидът си е геноцид, никой не се съмнява дали е било геноцид или дали се е случил“, казва той, „Но ние трябва да вървим напред“.

На гарата в Ахуриян, на границата, работниците подготвят нови релси. Началникът гара Карине Петросян се надява да увеличи месечната си заплата от 95 долара и да види връщането на дните, когато не петима, а 50 души работеха на гарата. Арменската опозиция изглежда твърде слаба, за да попречи на разтопяването на ледовете с Турция. Но ако се заподозре, че Саркисян е замесен в размяна срещу Нагорни Карабах, това ще бъде политически динамит. Нагорни Карабах струва поста на бившия президент Левон Тер-Петросян през 1998 г., когато той беше принуден да подаде оставка заради отстъпките, които предложи на Азербайджан. Отстъпване от военната победа като част от сделката с Турция вероятно ще предизвика обществен гняв.

Анализатори казват, че Турция може да оттегли условието, тъй като приближава отбелязването на 95 години от избиването през следващия април, когато арменците се надяват американският президент Барак Обама да удържи предизборното си обещание и да го определи като геноцид в традиционното президентско изявление. Или Анкара може да продължи да настоява за арменски отстъпки по отношение на Нагорни Карабах. Саркисян не изглежда склонен да участва в играта. „Успех с Турция е достатъчен за по-голяма легитимност и държавническо умение, което прави Нагорни Карабах много политически рисков въпрос“, казва Ричард Джирагосян, американският директор на Арменския център за национални и международни проучвания. „Наистина мисля, че ако той иска да бъде смел и да кандидатства за Нобелова награда като направи нещо за Нагорни Карабах, с него е свършено“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.