www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 25 април 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Златка Михова: Кризата в брака е неизбежна. Спасението е да се внесе разнообразие отвън

Разведените трябва да изчакат поне 2 години, преди да започнат нова сериозна връзка
Разведените трябва да изчакат поне 2 години, преди да започнат нова сериозна връзка

6 Ноември 2009

 

Психологът Златка Михова. Снимки: авторката

Златка Михова е клиничен психолог и семеен психотерапевт. Работи с деца и семейства вече от 26 години. Директор е на магистърската програма по семейно консултиране в Нов български университет. През 1994 година, заедно с Института по фамилна терапия в Лондон, започва университетско обучение на семейни психотерапевти в България - първата подобна програма в България и в Източна Европа.

- Подходяща ли е семейната терапия, когато партньорите толкова са изострили конфликтите помежду си, че са пред развод?

- Зависи каква е ерозията на връзката им. Семейните отношения в основата си са емоционални. Трайните отношения между партньорите и между родители-деца имат качеството на привързаност. Очаква се всеки да разбира другия, да дава и да получава помощ, грижа, утеха. Може съпрузите много да се карат и да говорят за раздяла, но най-дълбокото и базово ниво на привързаност между тях да го има. В такъв случай, дори да са много тежки, силни и гръмогласни конфликтите, може да се работи. Има обаче двойки, при които това ниво изобщо не се е изработвало или е много увредено (например, партньорите са станали цинични един към друг).

- Препоръчвате ли на хората да се разведат във втория случай?

- Да, абсолютно. Семейството не е свещена крава. Понякога е по-добре хората да се разделят. Целта на семейната терапия не е партньорите да плеснат с ръце и да се прегърнат, тоест - непременно да останат заедно, а първо – да се радват на добро здраве, второ – на благополучие, и трето – на по-добро развитие. Ако семейните отношения могат да осигурят тези неща, след като се променят, хората ще останат заедно. Ако те спъват развитието на човека и водят до голямо страдание и неблагополучие, тогава е по-добре да се разпаднат.

- Вярно ли е, че третата, седмата, единадесетата година от брака са най-критични и хората най-често се развеждат?

- Това наблюдение отразява цикличността в развитието на двойката. Ние я наричаме спирала на развитието. Двама човека, за да се съберат да живеят заедно, трябва да се харесват, да си имат доверие, да се обичат, да им е добре заедно и т. н. Постепенно, тяхната близост започва да се изчерпва.

Психологът Златка Михова. Снимки: авторката

Колкото по-сигурни се почувстват във връзката си, толкова повече другият е малко като в кърпа вързан. И се появява любопитството към други неща – учене, работа, компании, въобще – към външния свят. Стига се до раздалечаване. Тъй като има и тревожност - „аз съм с компания, но да не би другият да ми се разсърди“, „хем ми е интересно да си клюкаря с приятелки, хем ме е страх мъжът ми да не си каже: „Не вярвах, че си такава клюкарка“ и т. н. - нарастват негативните чувства. Това се нарича криза на раздалечаването. Хората излизат от тази криза по различен начин.

- Това към третата година ли се случва?

- Зависи колко са свързани хората, колко бързо са се сближили, колко са ангажирани с външния свят. Този, който е по-ангажиран (примерно работи, има повече приятели, ходи по командировки), по-бързо ще усети потребност от раздалечаване. Този, който е по-заангажиран с връзката (повече си стои вкъщи, няма толкова интересна работа и приятели), повече ще държи на близостта и по-бавно ще навлезе в кризата.

- Неизбежна ли е тази криза в отношенията?

- Да, неминуемо се стига до нея, а после има и втора, и трета, и т. н. За някои хора обаче тя е толкова страшна, че те се страхуват да я преживеят и я спират по различни начини – например, единият се разболява, а другият започва да се грижи за него. Или единият се отдалечава, а другият започва да гледа децата. Но щом спирачката за кризата изчезне – да кажем, детето порасне и вече няма нужда от толкова грижи, кризата започва с пълна сила. Виждала съм хора, които за първи път се озовават във вихъра й на 50 годишна възраст. Цял живот са гледали деца, строили са апартаменти, правили са кариера, борили са се срещу свекър, свекърва, тъст, тъща, правили са опити да емигрират и тези неща все са спирали навлизането в кризата. Накрая казват – борихме се цял живот, а сега, когато трябва да си живеем прекрасно, не можем да се понасяме. Кризата е неминуема. Дали ще настъпи на третата, на петата или на седмата година, зависи от много неща.

- Какъв е зрелият начин да се преодолее кризата в отношенията?

- Начинът, за който съм сигурна, че работи и много често го препоръчвам, е и двамата да приемат, че периодът е на раздалечаване. Да се погрижат за себе си и по-смело да отидат във външния свят.

- По-смело да се отчуждят един от друг, така ли?

- По-смело да се отчуждят един от друг и всеки да развие себе си извън връзката. Ученето на език развива едно. Излизането с приятели – друго. Тръгването на индивидуална психотерапия – трето. Включването в благотворителна дейност – четвърто. Всички социални активности, в които човек се включва, развиват нещо в него. Когато хората развият някои свои аспекти, те си стават по-интересни и започват да се преоткриват, защото са се променили. И много често те описват това като казват: „В един момент разбрах, че обичам жена си“. Или: „Дадох си сметка, че мъжът ми нито е толкова глупав, нито толкова груб“. Събужда се привличането един към друг. Ако двамата могат да внесат  разнообразието и развитието отвън във връзката си, тя става по-удовлетворяваща.

- Подходящо ли е семейното консултиране за хора, които са разведени?

- Разводът, дори ако много са го искали двамата партньори, е криза. Тя води до разочарование от отношенията с други хора. Може да има тъга, чувство, че животът е свършил, че няма смисъл да се прави следваща връзка. Може да има много гняв и дори отричане. Имала съм случай пациентка да казва: „Ние се разведохме, но аз знам, че мъжът ми ще се върне при мен и си го чакам“. Той междувременно има друго семейство, други деца, но жената стои и не живее, защото е убедена, че мъжът й ще се върне при нея. Това е отричане на реалността. В такива случаи е много важно да се работи, за да се преодолее преживяването за загуба. То е сходно с това при смъртта на близък. Наричаме го траурна реакция. Тя има своите фази и продължава месеци, дори години.

Психологът Златка Михова. Снимки: авторката

- Може ли човек, който се е развел веднъж, да има нова пълноценна връзка, въпреки разочарованието?

- Разбира се. Но за да се случи това, трябва преди това да е приключил психологически с развода – да е преживял и разочарованието, и гнева, и отхвърлянето, и отричането, и това, което наричаме фаза на депресията – след като веднъж не ми провървя, няма смисъл и т. н. След това има една фаза, която наричаме „фаза на трудната работа“ - когато си даваме сметка какво се е случило, защо се е случило така, какво можех да направя различно и т. н. И това трае доста време. Дори при един добър развод, поне 2 години след това човек не е готов за сериозна, стабилна следваща връзка. Хората, които са се развели, не трябва да бързат да намират утешение в следваща връзка.

- Какво се получава, ако го направят?

- Те не виждат партньора си в цялата му сложност, а го гледат като противоположност на предишния. Тогава има голям шанс и втората връзка да се провали. Особено, когато има любовна връзка по време на брака и партньорът се развежда заради нея. Моят опит от практиката показва, че тези връзки винаги се разпадат.

- Защо се разпадат?

- Защото нямат самостоятелна стойност. Те са като допълнение, противоположност или коректив на другата връзка. Когато остане само тази връзка, тя не е пълноценна.

- Има семейни двойки, които не правят секс с години. Това нормално ли е?

- По принцип в семейната терапия не си позволяваме да кажем кое е нормално и кое – не. Има семейства, в които партньорите не се карат и те са прекрасни за съседите и за приятелите си. Но напреженията, които възникват в тях, могат подмолно да действат, да се пренасят върху децата и да влияят отрицателно на тяхното здраве. Може да се стигне до разболяването на някой от семейните членове. Ако се постави въпросът кое е по-нормално и здравословно – партньорите да се карат или не, аз не мога да отговоря. Така е и с липсата на секс - ако тя не причинява дискомфорт и страдание на никой от двамата партньори, би трябвало да кажем, че за тази двойка е нормално да не правят секс. От моя опит често се оказва, че при двойки, в които дълги години няма сексуални отношения, обикновено става въпрос за някакви извънбрачни връзки. Когато това се разкрие, настъпва криза.

- Идват ли при вас разведени мъже и жени, които са събрали да живеят заедно с децата си от предишни бракове? Какви са отношенията в такива семейства?

- Разбира се, че идват и много често те имат съвсем нормални отношения. Понякога съм се възхищавала на способността на двамата партньори да се справят с какви ли не проблеми. Това събиране има и своите трудности. Една от тях е, когато хората се опитват да се държат, сякаш това им е първи брак. Например, гледат да отдалечат предишния си партньор, който е родител на децата им, което е погрешно. Или се мъчат да обичат еднакво всичките деца. Това не е възможно. Когато има втори брак, отношенията трябва да са малко по-гъвкави и да не робуват на предразсъдъци. Естествено е, че едните деца и техният биологичен родител имат своята история и отношения. Няма как те да не са си по-близки, отколкото същият родител с децата на партньора си. Не трябва хората да се правят, че всичките деца са на всичките родители. Просто трябва да се признае тази истина и всеки родител да отговаря повече за своите деца. Има някои специфики на отглеждането на децата във втори брак, но много хора ги напипват интуитивно и се справят чудесно.




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Явор
    Ще повърна
  2. 2) любляна
    яворе, що ще повръщаш? жената е казала много верни неща и е очертала средното поведение на хората, спрямо което човек може да се ориентира.
  3. 3) Anonymous
    пълни глупости
  4. 4) Digital Rebel
    звучи правоподобно - когато се развиваш - развиваш и връзката си, преоткриваш нови хоризонти какво в Света, така и във връзката си!
  5. 5) Д-р
    Изходът е шведска тройка, иначе развод ми дай.
  6. 6) Киров Б
    Яворе, от статията ти ли ти се доповръща или просто си препил? Една чудесна статия, поднесена в лека и разбираема форма, предназначена да достигне по-широк кръг.
  7. 7) Скандинавец
    Мисля, че казаното в по-голямата си част е логично. Но странно защо задължително трябва в брака да има кризи и непременно те да бъдат повече от една.
  8. 8) Бора Бора
    Поздравления, чудесна статия ! Много от нещата написани тук,като , че са от своя живот .
  9. 9) Калина
    Цялата статия е много вярна. Като се има предвид, че моите родители са пред развод мога съвсем спокойно да кажа, че всичка написано е напълно достоверно. Никога не съм вярвала, че семейните консултанти могат да помогнат, но мнението ми започна да се променя.
  10. 10) Alterin
    Повръщащите явно са в криза на отношенията. :)
  11. 11) чичата
    първо попитах, дали златка е стара мома/ не била/ два сбъркани брака и деца я държат в позицията, която защитава в интервюто си/ интервюто и е хубаво професионално, но по калугерски догматично ни убеждава в идеите на клиничния психолог златка михова/ ползата от тази публикация е безспорна/ читателите трябва да се приучат да слушат съветите на психолозите/ да подберат за себе си онзи, който в най-висока степен отговаря на душевната му нагласа, на който може истински да се довери/ нов български университет бълва дипломирани психолози от средите на държанките на днешните първенци, които в никакъв случай не будят доверие, в ...още

  12. 12) Melancholy
    Харесаха ми и въпросите и отговорите , дано има полза от цялата публикация.
  13. 13) Anonymous
    Двама човека, за да се съберат да живеят заедно, трябва да се харесват, да си имат доверие, да се обичат, да им е добре заедно и т. н. Постепенно, тяхната близост започва да се изчерпва. Колкото по-сигурни се почувстват във връзката си, толкова повече другият е малко като в кърпа вързан.
    ако приемем това за истина има противоречие - хора които наистина се обичат и имат нужда един от друг не могат да се отчуждават току-така. явно още от самото начало не са били истински близки. реалността е точно обратната - колкото по-дълго живееш с някого и колкото повече сол изядете
    ...още

  14. 14) Anonymous
    Чича,верно ли е че и магарето на хитър Петър да запишеш в Нов Български Университет и то може да го изкара.
  15. 15) чичата
    поне асистент на някоя плесен може да стане
  16. 16) au
    а къде остават усилията които трябва да се напрвят за устойчивостта на връзката?
  17. 17) *******
    Много хубава статия, разбираш че и при други се случва, сиреч не си ненормален, че понякога е нужна и професионална помощ...
  18. 18) Anonymous
    Глупости и оправдания на и за неудачници! Няма такъв филм като оправяне на брака с разнообразие отвън! Първо-за съжаление повечето хора се бракуват с абсолютно неподходящи хора,а после се опитват да си оправят един на друг кусурите! Ами няма как да стане,освен ако някой от двамата не е мазохист,ама после рано или късно бомбата със закъснител гръмва и пак се връщаме в отправната точка(в най-добрия случай,защото понякога става и най-лошото). Второ-още преди намирането на "благоверен/рна" критериите са точно никакви(материалните не ги броя,защото те са най-бързия начин да се провали въобще някаква истинска връзка между хората).Няма критерии,защото няма самочувствие(трябва да се чувстваш някой,за да изискваш ...още

  19. 19) Нана
    Кризи има хора, но дали не ги причиняваме умишлено е въпросът? Аз смятам, че бракът е огледало и по някога това което виждаш в очите на партньорът си като отговор на своето поведение никака не ти харесва. За всички оптимисти ще кажа едно- просто не сте срещнали човек на който да държите много, който да обичате и който да не желаете да разочаровате. Именно когато това се случи и когато началната еуфория се отдръпне малко, нещо се обърква. Ей така, сякаш без провокация ставате агресивни или пък се натъжавате, или нямате желание за разговори точно този ден. После докъто се ...още

  20. 20) кокиче
    Минала съм през това - статията е много професионално написана! Авторката е добър познавач на материята!
  21. 21) az
    ...И винаги ще продължавам да се възмущавам, когато някой си, без каквито и да е знания в дадена материя, започва да критикува и оборва мнението на специалиста... Семейната терапия е една толкова сложна и богата наука, а някои хора си мислят, че по комшийски могат да намерят верния отговор на всичко. Доста смело. И глупаво.
  22. 22) valeto
    a
  23. 23) anna
    Ето така личните проблеми на един психолог се превръщат в психологическа теория и едва ли не в глобален сценарий за живота на всички двойки. Това, че животът на госпожата се еразвил така не значи, че на другите се развива така. Който вярва на този род теории, най много сам да си съсипе брака.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com