Инж. Иванна Стоянова: Инвеститори застроиха парковете в София. Всичко се съсипва

В най-представителната част на парка до Орлов мост срещу стадион „Васил Левски“ е направен паркинг, като земята е дадена на реститутката актрисата Анета Сотирова, въпреки че теренът е държавна собственост още по времето на княз Александър Батенберг. Снимка: e-vestnik

Инж. Иванна Стоянова работи от 1969 до пенсионирането си през 2003 година в Националния институт за паметниците на културата. Там отговаря за проучването, документирането и обявяването на градини и паркове за паметници на културата. Изготвя режими за ползването и опазването на паркове и градини. Инспектор и експерт по исторически ландшафт. В чест на 130-ата годишнина от обявяването на София за съвременната столица на България, инж. Стоянова издаде книга за историята на най-големите и известни софийски паркове и градини. Книгата се казва „Софийските градини 1878 – 1939“ и изследва възрожденския подем при изграждането, преустройството и стопанисването на градините и парковете в следосвобожденска София. Ето нейните наблюдения за парковете в София, които се разграбват от инвеститори.

В София преди Освобождението е имало само една градина и няколко върби. От Освобождението до 1928 година  са направени общо 14 градини – „Княз Борисовата градина“, „Градската градина“, Градината при Руски паметник“, „Градината при паметника на Цар Освободител“, „Градината около черквата „Св. Неделя“, „Градината пред Военния клуб“ и мн. др. Това се е случвало, благодарение на желанието и амбицията на хората да превърнат София в хубав град. Радвали са се на всяко посадено дърво. Днес зелените площи, доколкото са останали, не се поддържат. Превърнали са се в една свободна територия, в която всичко е разрешено. Освен да се сече и да се строят заведения, друго не се прави.

Какво се случи с „Борисовата градина“?

През 1986 година в Националния институт за паметници на културата получихме заповед да обявим „Борисовата градина“ (тогава – „Парка на свободата“) за паметник на културата. Бяха дали много кратък срок. Направихме две резерватни територии – първата е т.нар. представителна част на „Борисовата градина“. Тя включва алеята, която върви по дължина до всички спортни съоръжения.

„Борисовата градина“ се дели на три части. Едната е паркова, другата са спортните стадиони. Третата част в своето развитие така и никога не е била доустроена, а пък сега там направиха паркинги, метро и всичко стана неуправляемо. На мястото на сегашните тенискортове и Спортна зала „София“ преди е било разсадник „Княз Борис III”, който е основан през 1893 година. Там е произвеждан посадъчен материал за озеленяването на София. И понеже не е било залесена територия, а разсадник, най-лесно е било да бъде ликвидиран.

Инж. Иваннна Стоянова. Снимка: Личен архив

В частта от „Борисовата градина“, която се пада срещу телевизионната кула, е била канцеларията на разсадника и има много ценни дървесни видове (не знам защо сега там излиза някакъв работен изход на тунел). Тази територия се води дендрариум и е със статут на резерват. Навремето Юлия Берберян – майката на сестрите Малееви, искаше да направи там спортна зала. Тогава си спомням, че с директора на института проф. Тодор Кръстев успяхме да се преборим това да не се случи. Навремето, колкото и да съм против този строй, имаше някакъв ред и респект. А сега всичко е лобизъм и връзки.

Най-големите нарушения на закона станаха в последните години след промените. Първо се разшириха спортните съоръжения в „Борисовата градина“. Паркът имаше стопанска част (още от 1926 година) с парници, оранжерии, произвеждаше се посадъчен материал, садяха го напролет, прибираха растения, които не могат да презимуват навън и т.н. Това е нормално за всички паркове в света. Изведнъж решиха да ликвидират стопанската част и да направят конна база на „Егида“. Писах писма, че този проект не трябва да се съгласува, вкл. и до дирекция „Национален строителен контрол“. Десет дена по-късно Стефан Софиянски, който тогава беше кмет на София, отиде и откри конната база.

Пред Строителния техникум „Христо Ботев“ имаше зелена площ, която и преди беше, и сега е паметник на културата. Там построиха едно заведение – „Марая“, което е колкото високо, толкова и дълбоко. Тогава главен архитект на София беше Стоян Янев. Писах становища против, писах, а при мен идваха хора, които направо ми предлагаха пари и ми казваха: „Докато си жива ще ядеш и пиеш без пари при нас, ако съгласуваш проекта“. Аз им казах, че не съм факторът за взимане на решения, а давам само становища. Има си директор. В крайна сметка мисля, че някой по-високо от мен е прибрал тези пари, защото изведнъж преписката и всички мои становища изчезнаха, а проектът се съгласува. „Марая“ стана законна, а мен ме пенсионираха. След това към „Марая“, на цялата зелена площ (паметник на културата), се направи паркинг, актува се и стана собственост на притежателите на „Марая“.

Заведението „Марая“ срещу строителния техникум „Христо Ботев“, направен върху паркова площ. Снимка: e-vestnik

Срещу сегашната тенис зала на Малееви (тя вече е в погребите, районът се води „Княз Борисови култури“ – не е „Борисова градина“) имаше едно дъбово насаждение, което също е паметник на културата. Изведнъж там построиха къща – възстановили го на някого. Това никога не е било частен терен. Как така го възстановяват?

Преди години четох, че паркингът, който е на ъгъла на „Гурко“ и на „Канала“, срещу стадион „Васил Левски“ е възстановен на актрисата Анета Сотирова (майка на певицата Белослава). Този терен още от времето на Батенберг е държавна собственост, но имаше един областен управител – Росен Владимиров, който й го възстановил. Сега не знам дали Анета Сотирова още е собственик на този паркинг, но имам чувството, че живеем в много объркана държава.

А какво стана при „Ариана“? Отначало там е имало скромно и хубаво заведение. След това, през 1932 година, когато Вазов става кмет на София, правят „Нова Ариана“ – градинско заведение, без претенции за архитектура, но с настроение, със сгъваеми столове, с тенти и др. В последните години там стоя една дупка много време и накрая намериха някакъв архитект. Понеже бил българин във Виена (сигурно пак е някаква лобистка история), възложиха му да направи това грозно според мен заведение. В момента то вече прилича на едновремешните кошари – онези битови заведения по „Златни пясъци“ отпреди 30 години. Всичко се съсипва.

„Борисовата градина“ е паметник на културата до ден днешен. Тоест, би трябвало всички промени, които са се случили там, да са били съгласувани. Как ги е съгласувала колежката, която сега е на моето място, аз не знам, но това лежи на нейната съвест. Аз съм работила в Института за паметниците на културата 33 години. И знам, че винаги е имало определен натиск към всички, които работехме там, да се нарушава нещо извън приетата концепция за опазване на зелените площи. Но навремето някак си беше по-лесно да се отстояват позиции. Когато аз съм го правела, ръководството на института е заставало зад гърба ми.

Паркингът на завадението „Марая“ срещу строителния техникум „Христо Ботев“, направен върху паркова площ. Снимка: e-vestnik

Уличното озеленяване изчезва. Дървета растат по покривите на запуснати сгради

Положението с уличното озеленяване е печално. Всеки, на когото някакво дърво му пречи, го отсича. Отделно дърветата остаряват. Загледайте се колко от тях са нащърбени. Те падат и умират. За да се възстанови уличното озеленяване, се изисква страшно много труд. Защото кореновата система на старите дървета е проникнала. Трябва да се третира по някакъв начин или да се изчака пъновете да изгният, да се махнат и да се посадят нови дървета.

Уличното озеленяване изчезва и проблемът е много голям, защото дърветата трябва да се изкоренят, за да се засадят нови, а това няма кой да го направи в близките 50 години. В същото време по покривите на сградите порастват дървета. Брезите и ясените много бързо се самозасаждат. Ако се загледате в старите, изоставени сгради на София, ще видите, че винаги има по някое дръвче, пораснало на покрива.

Най-много ме боли като мина по „Цар Освободител“. В моите млади години там в събота и неделя се излизаше на разходка. Централното платно беше много по-тясно. След това, през 80-те години, го разшириха. Вместо кестените, засадиха американски дъб. И сега тези дъбове са – тук поникнал един, там непоникнал, тук голям, там – малък, едно празно място, едно изсечено, паркират коли и на нищо не прилича. А ние сме се гордеели навремето с тази улица, направена през 1891 година – че е като в Париж, във Виена и т.н.

Защо изсякоха дърветата по бул. „Васил Левски“ – от паметника на Васил Левски до „Сточна гара“? В същия район, на ул. „Искър“, срещу „Софийската математическа гимназия“, има една малка триъгълна градинка – единствената в района. Тя беше много интересна като планировка. Понеже е в ниското и наоколо има високи сгради, навремето бяха я оградили с редица пирамидални тополи. Преди години дойдоха от Инспекцията по околна среда и води  и от „Зелена система“, установиха, че тополите имат сърцевинна гнилота и трябва да се изсекат, за да засадят нови. Изсякоха ги, но нови не се появиха.

Някой поддържа ли зелените площи?

За мен е загадка как се поддържат зелените площи на София сега. В книгата си съм писала с колко разсадника е разполагала София навремето. Имало е специален разсадник дори за гробищата. Добре, ако тези хора до 1939 година не се бяха погрижили да направят зеленина, какво щеше да представлява София днес?

Заведение, построено върху тоалетната в градинката на ул. „Солунска“ до пл. „Славейков“. Снимка: e-vestnik

До към 1980 година зелените площи в София бяха невероятно поддържани. Днес, дори някой, ако реши нещо да засади, то се прави без никаква концепция и мисъл. Такива случаи има много. Дошъл японският посланик и искал да подари декоративни вишни на Столична община. Къде, къде да ги засадим? Хайде пред Народната библиотека. Фасадата на Народната библиотека е дело на много добри български архитекти. Тя трябва да се вижда. Дошъл Гагарин, посадил дръвче. Дошъл еди кой си, посадил дръвче.

Миналата година имаше една кампания в „Докторската градина“ – „Зелен ключ“. В най-неподходящото време посадиха едни дъбове. Имаше снимки как ги копаят. Естествено, 90 на сто от тях изсъхнаха. Колегата, който отговаряше за зелената система на София, живее там на ъгъла, познава „Докторската градина“, там е израснал и много добре знае какво е. Но явно и той не е могъл да се справи. Онзи ден минах оттам и видях, че пак нещо копаят. Какво копаят, вече не знам. Но ми е много мъчно, защото София на нищо не прилича.

Повечето от градините и парковете в София аз лично съм ги направила паметници на културата. Те са създадени до 1940 година, имат стойност за културата и историята на града, а също са ценни и като градинско-парково изкуство. За централната градска част на София бях направила списък с градините и парковете, които са защитени от закона. Архитектите да ме извиняват с техните претенции, сигурно инвеститорите командват парада, но такова безогледно несъобразяване с контекста е недопустимо.

Модата „заведения върху градските тоалетни“

По едно време имаше мания над тоалетните да се строят заведения, така че заведението хем да поддържа тоалетните, хем да ги използва. Най-кошмарният случай е с една много малка градинка на ул. „Солунска“. Там върху тоалетната построиха нещо, което сега не знам заведение ли е, какво е, но стои грозно, тромаво, ужасно. Понякога се чудя аз ли съм луда или тези, които са разрешили подобно нещо.

Същото се случи в градинката пред „Военния клуб“. Там имаше една обществена тоалетна и върху нея се появи заведение. После решиха да го разширят и то да навлезе в зелената площ. За компенсация собствениците щели да поддържат тоалетната. И какво стана? Сложиха си масите в градината, не оправиха тоалетната, сега вече заведението дори не работи, но всичко си стои така – пълна разруха. Никой не казва на собствениците: „Хайде сега си съберете багажа и възстановете зелената площ“.

Сещам се и за площад „Възраждане“, където е паметникът на Христо Ботев. Там, от двете страни на „Александър Стамболийски“, има две зелени площи. От едната страна е билетният център, а от другата построиха едно грозно заведение. Собствениците бяха обещали, че ще поддържат зелената площ към заведението, ще направят детско съоръжение, но нищо такова не се случи…

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.