При соца беше мизерия, каквото и да се приказва
Носталгиците по комунизма се самозалъгват колко било хубаво при Тато. Червени бабички заблуждават внуците си, че тогава се живеело по-добре.
Като погледне човек снимките от 10 ноември, ще види едни мизерно облечени хора. Живков и партийните му другари са с лъскави костюми, а хората по първите митинги са като гаврошовци. На снимките се виждат лидерите на бъдещата опозиция, интелектуалци и прочее, облечени с някаква омачкана конфекция, сякаш са бедни роднини от провинцията. Желю Желев и Петър Берон с някакви стари якета, Блага Димитрова с палтенце като учителка… Сивота и бедност.
Любима тема на мечтателите по онова време е да си припомнят колко бил евтин токът. А в аптеките нямаше дамски превръзки по 1-2 месеца. Кафе нямаше с месеци и продаваха леблебия като заместител. Млад специалист живееше със 155 лв. заплата, едни маратонки струваха 30 лв., а едни дамски ботуши – 80 лв.
Противно на легендите, че бензинът бил без пари, в средата на 80-те обикновеният стана 78 ст. литъра, а супера – 98 ст. Една “Лада”, за която се чакаше ред по 15 години, нова струваше 7 хил. лв. и нещо, а на втора ръка 1-2-годишна – 10 000 лв. Не пазар, а разпределение.
За жилище се чакаше 20 години, комисии, лихвоточки, връзки… 3-4 поколения от дядо до внуче живееха в един панелен апартамент.
Добре се живеело, казват…
А някой иска ли да се върне наистина? Да има пак жителство, изходни визи, телени мрежи по границата?
Сега – на море в Гърция и Турция… Иначе по-възрастното поколение обича да приказва, че тогава всички ходели на море. В бунгала или почивна станция със столова с пиле фрикасе и сутляш (мляко с ориз за десерт).
Ех, соц незабравим…
Да, има хора, които не харесват и сегашния Тато – Бойко Борисов. Или мутрите и чалгата. Но има избори на 4 години, има и друг избор. И на който не му харесва, сега може поне да си вдигне шапката и да запраши я на работа в Испания, я да емигрира в Щатите. Вместо да гледа 30 години несменяемата мутра на Тодор Живков.