Стената остава – в Кипър и Корея

Кипър: Злокобна тишина над Вароша

Призрачният град Фамагуста. Снимка: Уебшотс

Злокобна тишина витае над Вароша, крайбрежен квартал, изоставен от кипърските гърци след въоръжения конфликт, в резултат на който средиземноморският остров бе разделен. Изоставени жилищни блокове и рушащи се хотели, осеяни с дупки от куршуми, стърчат на празните плажове зад ограда от бодлива тел откакто 15-те хиляди жители на Вароша напуснаха квартала през 1974 г., когато турска инвазия, предизвикана от инспириран от Гърция преврат, раздели Кипър. От тогава Вароша – кипърската гръцка четвъртина на контролирания сега от кипърските турци град Фамагуста – е изолирана. Турски войници патрулират край оградата, а посетителите може да гледат към Вароша само отдалеч.

Ако мирните преговори между отчуждените кипърски гърци и турци успеят, Вароша, една от многото изоставени територии, образуващи буфер, който разделя кипърските гръцка и турска общности от три десетилетия, може да стане един от първите възстановени кипърски гръцки райони. Градоустройствените органи ще се изправят пред трудната задача да възстановят един град, пострадал лошо от куршуми и бомби и изоставен да крета през 35 години занемареност. „Искаме да си върнем спящата принцеса и отново да я превърнем в кралица,“ каза Алексис Галанос, кметът в изгнание на община Вароша.

Някога Вароша бе квартал, прочут с артистичната си жизненост и познат като процъфтяващ бизнес център. Това, което е останало, напомня за изоставен кино декор. На снимките, направени от очевидци, се виждат мебели и завеси, които все още висят от някога запазени балкони, сериозно пострадали от сраженията. Въпреки че стойността на реконструкцията се оценява на около 10 милиарда евро, според Галанос икономическите ползи от една възстановена Вароша далеч ще надминават разходите. „Икономическата активност и резултати лесно ще надвишат първоначалните негативни разходи,“ каза Галанос.

Градоустройствените органи от години се подготвят на документи за връщането на Вароша. „Подготвен е план за спешно действие, който се отнася до първите три месеца след връщането на града,“ каза Никос Месаритис, председател на съвета за реконструкция и повторно заселване. Първоначалните действия ще включват разчистване, проверка на устойчивостта на сградите и повторно свързване към водопроводната и електрическа мрежа преди хората да се върнат в домовете си. „Хората не могат директно да се върнат, тъй като може да е твърде опасно заради рушащите се сгради,“ каза Месаритис. Изчисленията показват, че възстановяването на нормалното състояние на града ще отнеме най-малко шест-седем години. „Това не изнася на онези, които искат да си отидат у дома,“ каза още той.

Кипърските турски лидери посочват, че нямат планове по отношение на Вароша, вечният предмет на пазарлъци в продължаващите преговори. „Нямаме планове или програми за възстановяването на Вароша. Повторното населване може да стане единствено в рамките на цялостно решение на кипърския проблем,“ каза Йоздил Нами, високопоставен представител на кипърските турци. План на ООН от 2004 г. за разрешаване на кипърския въпрос предвиждаше Вароша да бъде върната под контрола на кипърските гърци в рамките на хлабава конфедерация. Планът бе отхвърлен на референдум от кипърските гръцки гласоподаватели. Но местните и бивши жители все още не са изоставили надеждата и са събрали около 30 хиляди подписа в петиция за това да бъде върната предишната слава на града. „Онази Фамагуста, в която ще се върнем, никога няма да бъде тази Фамагуста, която напуснахме,“ казва Галанос.

Корея: Милион войници едни срещу други

Граничари от Южна и Северна Корея. Снимка: чайнадейли

Докато обединена Германия отбелязва 20-годишнината от падането на Берлинската стена в понеделник, около 1 милион войници стоят едни срещу други от двете страни на последната голяма разделителна линия от времето на Студената война – демилитаризираната зона между двете Кореи. Широката 4 километра ничия земя, установена съгласно примирието, с което се прекратява Корейската война (1950 – 1953 г.), е дълга 245 км. Тя разделя полуострова с телени заграждения, минни полета и едно от най-големите струпвания на оръжия в света.

Годишнината от падането на Берлинската стена разпали в Южна Корея желание за обединение, но и предизвика тревоги за огромните разходи, ако демилитаризираната зона бъде премахната и Северна и Южна Корея се обединят. „Икономическата пропаст между двете Кореи е много по-дълбока от тази между двете Германии преди обединението“, пише в редакционна статия в. „Дон-А Илбо“. Северна Корея е икономическо „блато“, с годишен БВП от 17 милиарда долара през 2008 г.- два процента от размера на южнокорейската икономика.

Според някои изчисления на Южна Корея ще й струва повече от един трилион долара да погълне Северна Корея – единственият реалистичен сценарий в случай на обединение. Това ще внесе хаос в южнокорейската икономика, а според твърденията на финансирана от държавата изследователска агенция ще увеличи данъците за южнокорейците с еквивалент от два процента годишно за 60 години. Като оставим настрана огромните разходи, между двете Кореи не е имало никакъв контакт в продължение на десетилетия, поради което са прекъснати почти всички телефонни и пощенски връзки. Официална двустранна среща не бе свиквана в продължение на около 20 години след войната.

За сравнение източногерманците можеха да гледат какво става навън по западногермански телевизии, а хората от двете страни общуваха много повече. Социологически анкети сочат, че над 60 процента от южнокорейците искат обединение, но предпочитат то да се отложи във времето заради разходите. Около 70 процента от анкетираните смятат Северна Корея за заплаха, а малцина мислят, че тя ще се откаже скоро от ядрените си оръжия. Сътрудничеството между двете страни през последните години се свеждаше до един планински курорт и общо предприятие, разположено северно от демилитаризираната зона. Тези два обекта, допълнени с нови шосета и железопътни линии, бяха изградени от Южна Корея с помощта на филиал на конгломерата Хюндай. В тяхното развитие имаше приливи и отливи в зависимост от отношенията между двете страни – ту топли, ту ледени.

Демилитаризираната зона е един от най-популярните туристически обекти в Южна Корея и привлича повече от 600 000 посетители на година. На път към границата те виждат противотанкови ограждения и тунели, които Северна Корея е изградила под зоната преди десетилетия с оглед на инвазия. Акцентът на повечето обиколки е селото на примирието Панминчжон в демилитаризираната зона, където се водели преговорите за примирие. Сега в него са изправени едни срещу други войници от двете Кореи, както и военни от американските сили в Южна Корея.

Същинската граница, наричана военна демаркационна линия, е висока до глезена ивица бетон в Панминчжон. В по-голямата си част от демилитаризираната зона демаркационната линия е отбелязана с 1290 жълти знака с площ, по-малка от един квадратен метър. Ако демилитаризираната зона някога бъде премахната, Южна Корея иска да създаде природен резерват в дългата ивица, превърнала се в убежище за дивата природа, включително за застрашени видове птици, хиляди видове растения и 70 различни бозайници.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.