Черна гора и пътищата на наркопарите

На влизане в Черна гора. Снимка: bikerz.bg

Какво загубиха черногорската икономика и държавният бюджет от това, че американската агенция за борба с наркотиците (ДЕА) и сръбската Агенция за сигурност и информация (БИА) развалиха на уругвайското крайбрежие бизнес на стойност 200 милиона евро, организиран според полицейски източници съвместно от криминални групи от Черна гора, Сърбия и Босна и Херцеговина, като пресякоха верига за контрабанда на колумбийски кокаин, който се оказа на път от Аржентина за черногорското пристанище Бар? Държавните статистици никога няма да предложат отговор на този въпрос. Това не означава, че някои от върховете на властта в Подгорица, в Белград, Сараево и кой знае още къде, нямат доста ясна представа за изгубената печалба и претърпените щети.

Публична тайна е, че много бизнес империи в страните в преход в Югоизточна Европа са изградени, ако не изцяло, то частично, благодарение на пари, спечелени с контрабанда на цигари, оръжие, дрога и хора. Черна гора не е изключение. Може би освен това и поради факта, че лидерите на Черна гора публично заявяваха, че всички пари са добре дошли, независимо от техния произход. Когато френски полицаи по искане на сръбски колеги през май 2001г. буквално от самолета в Богота изведоха и арестуваха лидерите на Земунския клан Душан Спасоевич, Мило Лукович, Владо Милисавлевич и братята Милош и Александър Симович и ги върнаха обратно в Белград по обвинение, че използват фалшиви паспорти на СРЮ, Дуча беснял, писа сп. „Време“: На тази страна не позволихте приход от милиони евро! Кокаинът от Колумбия ние го изнасяме на Запад, а парите щяха да дойдат тук“. Тогавашният премиер на Сърбия Зоран Джинджич плати с живота си за разногласията със земунския модел за глобална икономика. Властта в Черна гора бе много по-толерантна към наркобизнеса.

Все по често в световните медии Черна гора и нейните жители се споменават като малка, но значима брънка в международната контрабанда на наркотици. Нелегалните пътища, по които хероинът и кокаинът пристигат от производителите в Афганистан и Колумбия до клиентите в Европа, все по-често минават през Черна гора. По тези пътища на непозволената стока все по-често пътуват черногорци. Първите индикации за размерите на този бизнес получихме след убийството на Зоран Джинджич. Сръбската полиция по време на операция „Сабя“ съобщи, че Земунският клан има монопол над мрежата на търговия на дребно с хероин в Сърбия, а техен главен снабдител бил Рожайския клан, който, както твърдят те, бил ръководен от бизнесмена Сафет Калич. Според сръбското миинистерство на вътрешните работи той месечно доставял до 100 килограма хероин. След това подобни истории неизменно пристигаха от Белград и Сараево, но тукашната полиция остана глуха и няма или безсилна.

Докато Калич съди „Монитор“ за публикуване на полицейски съобщения, данните разказват своята история. През изминалата година полицията арестува в района на община Рожае 17 души и иззе от тях 17,5 килограма хероин и 2,5 кг кокаин. В същото време в Сърбия бяха арестувани 10, а в Швейцария един жител на Рожае, в който бяха открити и конфискувани около 160 кг хероин. Благодарение на добрите бизнес връзки грам чист афганистански хероин хората от Рожае купуват в Турция на цена на едро от три до четири евро, казва събеседник на „Монитор“ от Управлението на полицията. Поръчките във всеки случай не се мерят с грамове, а с десетки килограми. Когато хероинът през Турция, България, Македония и Косово достигне до северната част на Черна гора, неговата цена е 9 до 10 хиляди евро на килограм. На улиците на Подгорица и Белград, след като към дрогата се добавят някои съставки, от един грам се получават четири грама, а цената се увеличава до 30 евро за грам. Ако някой дилър успее да достави дрогата на затворници в някои затвори в балканските страни, приходите се увеличават два до три пъти. Бизнесът с контрабанда на хероин между славянския юг и Турция по време и обем достигна до такива размери, че почти е въведен в легалните финансови потоци.

На сметката на доставчика се заплаща половината от договорената сума и след като парите отлежат, се изплаща цялата стойност на стоката. Остатъкът от парите отива в гратисен период т.е. се изплаща след продажбата, казва Драган Ракич от сръбската полиция, който е началник в белградската полиция на Отдела за борба с наркоманията. Също така той твърди, че главните наркобосове почти никога не са имали директен контакт с дрогата. Те финансират купуването и осигуряват контакти. Техните имена са ни известни, но едно е да се знае, а друго е да се осигурят доказателства пред съда, казва той. Медиите неотдавна въз основа на полицейски информации свързаха задържаната стока в Уругвай с няколко известни актьори в черногорските бизнес среди. Преди всичко с бизнесмените Дарко и Душко Шарич, чиито адвокати отрекоха връзката на техните клиенти с търговията с наркотици.

Преди четири години през пристанището Бар преминала част от пратката от кокаин от 200 кг, която от Венецуела през Италия и Черна гора пристигнала в Нови Сад. Товарът бе открит от митничари в Италия. Черногорската и сръбската полиция тогава арестуваха Вук Вулевич и Вуксан Джемович от Беране и Момчило Бечич от Нови Сад заради съмнения, че са организатори и поръчители на дрогата от Южна Америка. Присъда в този процес още не е произнесена. Малко това светът заобиколи новината, че доминиканският флот и Международната дирекция за борба с наркотиците са пленили на Карибите яхтата Дачиа Мариа с 275 кг кокаин, която според канадския, американския и южноамериканския печат била на път за Черна гора. На кораба били арестувани Марко Татар и Даниел Радонич от Цетине и Мариан Блажевич от Хърватия, в които били намерени хърватски, босненски, канадски, германски и американски лични документи. Според твърденията на медиите организатор на транспорта бил 60-годишният Татар, един от водещите наркобосове във Венецуела, докато Радонич и Блажевич били наети да му помогнат да стигне до Адриатическо море като им обещали хонорар от 300 хиляди долара на човек.

Бурята след тези арести още не е утихнала, а от Скопие пристигна новината, че македонската полиция на границата с Косово в кутии, пристигнали от Венецуела, открила 430 кг кокаин. Преди това стоката била пренатоварена в пристанището Бар и натоварена на камион, чиято крайна дестинация била Гърция. В Бар наркотиците пристигнали със същия кораб, с който преди две години транспортирал 200 кг кокаин. В началото на годината от Милано пристигна новината, че полицията е арестувала трима чужденци, замесени в търговия с наркотици, сред които и Милорад Стиепович от Черна гора.

Задържахме 236 кг дрога. Цената на килограм е 36 000 евро, но на дребно е четири пъти повече, което е около 40 милиона евро, заяви за агенция Франс прес Франческо Месина, шеф на полицията в Милано. Да сравним тези данни с данните , които преди няколко дни съобщиха полицейските сили след задържането на уругвайския кокаин. Според техните данни кокаинът в Колумбия бил купен на цена от 1 000 евро за килограм. Вече в Уругвай цената му станала седем пъти по-голяма. Ако дрогата бе стигнала до Италия, организаторите на тази контрабанда за всяко вложено евро биха заработили 36 пъти повече. Без да се смятат разходите за нелегалния транспорт.

Тайна е кои са хората, които финансират и организират този наркобизнес. Те са икономически достатъчно силни, за да могат от време на време да претърпяват загуби, които се мерят с милиони или десетки милиони евро. Очевидно тяхната печалба в този бизнес е много голяма и те са подготвени и способни да търпят загуби от време на време. Балканският път за контрабанда на наркотици е хипер активен, заяви Павле Траянов, бивш министър на вътрешните работи на Македония, а това потвърдиха и тазгодишните доклади на Европол. Европейските полицейски експерти смятат, че балканският път за контрабанда на наркотици, който се използва и за търговия с оръжие и емигранти, свързва всички транснационални групи на организирана престъпност в Европа и по-широк район. Това на практика означава, че всички престъпници, които не са от Балканите, а искат да използват този път, трябва да се договорят с балканските си колеги. Към тази констатация се присъединиха експерти от Екипа на Югоизточна Европа за борба с тероризма и организираната престъпност с предупреждението, че „балканската мафия с подкрепата на политически центрове на влияние създава нова терористично-криминална инфраструктура със сериозна въоръжена сила“.

Ако се вярва на следователите от Белград до Вашингтон, черногорските кадри в тази история имат запазена роля. Досега Черна гора главно се споменаваше като дестинация за безопасно разтоварване и пазене на стоката и хората, които евентуално може да завършат с международни заповеди за арест. През последно време съществуват все повече индикации, че Подгорица се е превърнала и във важен финансов възел, през който нелегално изработените пари влизат в легалните финансови потоци или тези пари се използват за финансиране на нов нелегален бизнес. Към края на седмицата Предраг Митрович заяви, че черногорското Управление за предотвратяване на пране на пари и финансиране на тероризма анализира съмнителна транзакция в една търговска банка, в която за кратък период на сметката на един клиент били внесени няколко милиона евро, без доказателство за произхода на парите.

Дали тази информация случайно съвпадна с твърденията на ДЕА и БИА, че купуването и транспортът на уругвайския кокаин е финансирано от Черна гора. Или пък, както твърди доверен източник на „Монитор“, става въпрос за нуждата на черногорските власти да докажат пред международните си покровители подготвеност да се справят с организираната престъпност. Според информациите, които се разпространяват в балканския престъпен свят, сблъсъкът между довчерашни приятели и бизнес партньори в Черна гора вече е започнал. Загубата на много желаните приходи допълнително ще изостри този сблъсък.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.