Барак Обама се сблъсква с японското непокорство

Филип Пон

И в Япония имаше обамамания. Снимка: джапанпроуб

Десетилетия наред посещенията на президентите на САЩ в Япония се свеждаха до протоколна церемония с размяна на възхвали на непоклатимия съюз между тези две страни. Визитата на 13 ноември на Барак Обама в Токио, която е част от азиатската му обиколка, ще протече в атмосфера на все още приглушено напрежение между двата големи тихоокеански съюзника. Съюзът САЩ-Япония сам по себе си не е под въпрос. Но в днешния му вид този съюз е тежко наследство от десетилетията, в които на власт бе Либерално-демократическата партия (ЛДП). Сега този съюз трябва да бъде преосмислен заради световните геостратегически промени. Но американците и японците имат разногласия по въпроса.

Идването на власт на Японската демократическа партия (ЯДП) постави началото на промяна, ако не и на разрив с политиката на послушание на архипелага спрямо САЩ, не само като тон, но и по същество. Досега Токио демонстрираше непоклатима подкрепа за политиката на САЩ, съумяваше все пак да се изплъзне от прекалено големите искания на Вашингтон, когато те му се струваха неприемливи, но избягваше челния сблъсък. Сега японските демократи искат да поставят Япония на едно равнище със САЩ, в позицията на равнопоставен партньор, а не в позиция на подчинение. Япония вече не е склонна да приеме американските искания, само защото те идват от Вашингтон, припомни недвусмислено японският министър на външните работи Кацуя Окада неотдавна в разговор с американския министър на отбраната Робърт Гейтс.

Разногласията между Токио и Вашингтон са предизвикани най-вече от въпроса за преместването на американската военноморска база Футенма на остров Окинава, разположена сега насред градска зона, в залив в северната част на острова, където обаче местните жители не я искат. Японските демократи поставят под въпрос и сключеното през 2006 г. между Токио и Вашингтон споразумение за прехвърляне до 2014 г. на част от военните от базата на Окинава на остров Гуам, а това изненада и подразни американците.

Япония има и намерение също да промени в съответствие с японските закони привилегирования статут на 47 000-те американските военни, разположени на архипелага. Токио обяви също, че започва разследване на тайни споразумения, сключени между Япония и САЩ по време на Студената война, които разрешават разполагане на ядрени оръжия на японска територия в нарушение на трите принципа, бранени яростно от японските либералдемократи, а именно, че Япония не произвежда ядрено оръжие, не разполага с такова оръжие и не допуска подобно оръжие на своя територия.

Освен тези поводи за търкания пред Япония стои и по-глобалният въпрос за връзките й със силата, която е господваща в Азия от 1945 г. досега. Японските лидери констатират ерозиране на американската хегемония в този район, където Вашингтон е водил две войни (в Корея и във Виетнам) и където десетилетия наред налагаше американския мир посредством американската военна мощ.

Загубата на позиции в Азия се дължи до известна степен на отслабването на политическото и икономическото влияние на САЩ, както и на загубата на доверие в моралните им ценности, което подкопа легитимността на американската хегемония. Историческата грешка с войната в Ирак, затъването в афганистанското блато, потъпкването на демократичните принципи, като например прибягването до насилие, и „уроците“ на неолиберализма, които лъснаха при последната финансова криза, също допринесоха за отслабването на позициите на САЩ.

Придържането на Вашингтон към едностранния подход постави азиатските му съюзници в деликатно положение. Те трябваше да решават дали да подкрепят Вашингтон и същевременно да се справят с враждебно настроеното към политиката му обществено мнение. В Азия заникът на американското влияние е преди всичко последица от все по-голямата сила на Китай, съчетана с нарастващия интерес на азиатските държави към едно по-тясно регионално партньорство, при което САЩ да играят минимална роля на азиатските форуми.

Хегемонията на САЩ в Азия по време на Студената война се основаваше на тяхната икономическа мощ и на тяхното военно присъствие в регион, включващ така наречената дъга на големите архипелази (Япония, Тайван и Филипините), чийто център беше Южна Корея. Целта на всичко това беше да се попречи на Азия да кривне по пътя на комунизма. Това своеобразно опекунство предполагаше доминираните страни също да извличат ползи от него. То позволи да се постигне икономически подем, въпреки строгия надзор на диктатурите (това не важи за Япония). В случая с Япония, която е от стратегическо значение САЩ, американско-японският договор за сигурност освободи Токио от задължението да полага последователни военни усилия и позволи да концентрира националната си енергия върху икономическия просперитет.

Днес най-големият търговски партньор на Япония или на Южна Корея вече не са САЩ, а Китай. Китай беше в центъра на вниманието и на американско-японския съюз, който се стремеше към изолирането на Китай по времето на Мао. Но тази стратегия на разделяне на Азия на два лагера вече не е на мода след реинтегрирането на Китай в международната общност. Китай се превърна в център на политическа и икономическа мощ, дори и в алтернативен модел за развитие за региона. Сега Япония вижда как се очертават контурите на групата Г-2, включваща само САЩ и Китай, за сметка на привилегированите отношения между Токио и Вашингтон. Това развитие на нещата подтиква Япония да си извоюва по-голямо поле за действие в рамките на тези отношения, от които зависи нейната сигурност.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.