Азиатската одисея на Обама

Рупърт Корнуел

Месия Дзедун. Обама, представен като Мао. Колаж: патдолард

Първото посещение на Барак Обама в Азия като президент ще очертае познат набор от важни теми: Северна Корея и нейната ядрена заплаха, климатичните промени и огромният дисбаланс в търговията на САЩ с Китай и Япония. Най-голямото предизвикателство за него обаче е по-фундаментално: как САЩ да запазят адекватността си в един възраждащ се район с най-динамичната икономика на планетата? Не че Вашингтон е бил изтласкан. Военното му присъствие и гаранцията за сигурността, която това присъствие дава на Япония, Южна Корея и Тайван, са решаващи за регионалната стабилност и ще останат такива до обединяването на Корейския полуостров, докато Тайван престане да бъде трън в очите на Пекин, а Китай и Япония – най-могъщите сили в Източна Азия – започнат наистина да си имат доверие.

В борбата с тероризма и преодоляването на последствията от природни бедствия като катастрофалното цунами от 2004 г. САЩ играят ключова роля. Някои други реалности обаче търпят бързи промени. Сега Азия е финансова и икономическа свръхсила и гради свои собствени организми с многонационален характер. Финансовите споразумения на Китай в Африка са само един ярък пример за превръщането на района в глобален фактор. Преди десетилетие САЩ четеше лекции на страните от Югоизточна Азия как да се справят с финансовата криза, която едва не съсипа Тайланд и Индонезия. Днес г-н Обама пристига в Токио като лидер на най-задлъжнялата държава на планетата и чиято собствена финансова система в крайна сметка се поддържа благодарение на желанието на азиатските страни да купуват американски държавни ценни книжа. При това статутът на щатския долар като резервна валута все по-често се поставя под въпрос.

„Азиатците предефинират своя район“, посочва доклад на престижния американски Съвет по международни отношения. В него се отбелязва, че ако САЩ искат да запазят жизненоспособно и адекватно присъствие в Азия, то Вашингтон е длъжен „да се приспособи към очертанията на промяната в Азия“. Досега обаче имаше малко признаци, че Обама се съобразява с това, макар годините, които е прекарал в Индонезия в детството си, да са му дали възможност да придобие уникален поглед върху района. Основната промяна в линията бе предпазливото желание да влезе в контакт с репресивния военен режим в Мианма. По отношение на останалата част от района обаче правителството продължава да следва подхода на Джордж Буш и Бил Клинтън. Това е и причината всички погледи да бъдат отправени към важната реч на Обама в Токио, в която ще изложи вижданията си за ролята на САЩ в Азия. По определен начин това ще е еквивалент на речта му от юни в Кайро, в която той се опита да предефинира отношенията между Вашингтон и ислямския свят. Думите му несъмнено пак ще са вдъхновяващи, а какво ще се промени на практика, е друг въпрос.

Липсата на връзка между видимото и действителността ще стане съвсем явна по време на втората част от посещението му – в Сингапур, за срещата на върха на Организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). На пръв поглед този форум е най-висш сред изобилието от абревиатури на многонационални организации, обвързващи азиатските страни помежду им и със САЩ и другата внушителна тихоокеанска сила – Русия. Истината, всъщност, е че срещата на 21-членната АТИС има опасност да бъде запомнена само с нагласените общи снимки на лидерите, докарани в местни носии. Самата организация, както отбелязва Съветът по международни отношения, е голяма, тромава и изградена върху зле формулираното понятие за „тихоокеанска общност“.

Регионалната организация, която придобива все по-голямо значение, е „АСЕАН (Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия) плюс три“ – десетте страни членки на АСЕАН заедно с трите разположени на север икономически сили: Китай, Япония и Южна Корея. Този организъм преговаря днес с Русия и САЩ. След като значимостта на Азия вече намира отражение в Г-20 (която на практика замества доминираната от САЩ и ЕС група Г-8 като двигател на световната икономика) някои експерти предлагат АТИС просто да бъде разформирована. Всъщност, най-впечатляващата картина от Сингапур този уикенд може би няма да има нищо общо с АТИС, а ще покаже Обама около масата с партньорите от АСЕАН, когато лидери на САЩ и на хунтата в Мианма ще бъдат за първи път в едно помещение.

После президентът ще се отправи към Китай за визита, която може да се окаже най-важната част от седмицата му на изток. Американско-китайските икономически връзки са толкова близки, че някои говорят за една единна цялост, наречена „Кимерика“. Други анализатори твърдят, че истинската определяща насоките в глобалната икономика група е не Г-8 или Г-20, а Г-2, състояща се от Вашингтон и Пекин. И ако влиянието на Америка в района отслабва, то основният печеливш е Китай, всепризнат днес като втората по мащаб световна икономика и на път до десетина години да настигне САЩ. Той всъщност вече надмина Щатите като най-голям замърсител – макар че, според американски представители, следващата седмица сделка за климата в Пекин не може да се очаква. Същото се отнася и за споразумение, което ще реши въпроса с горчивите оплаквания, че Китай непочтено манипулира валутата си, поддържайки изкуствено ниския обменен курс на юана спрямо долара, и което водело до увеличаване на безработицата в САЩ, създавайки в крайна сметка неудържим търговски дисбаланс между двете страни.

Опасността сега е евентуална протекционистка реакция на Вашингтон, на първо място спрямо Китай, но и срещу други държави с внушителен излишък като Япония и Южна Корея, които Обама ще посети на 19 ноември, приключвайки обиколката си. Азия обаче ще остане в мислите на Барак Обама и след връщането му във Вашингтон. Догодина той ще направи своето лично и силно символично официално завръщане в Индонезия. Междувременно за американските политици Азия започва да напомня на Европа. Вашингтон сега трябва да взаимодейства с цял район, а не с отделни държави. Старият подход с главината и спиците, при който Америка е главината, а двустранните съюзи – спиците, повече не може да съществува, предупреждава Съветът по международни отношения. Съединените щати ще плащат все по-висока цена за своите интереси, благонадеждност и влияние, освен ако не положат усилия да създадат тенденции към многостранна обвързаност в Азия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.