Европа – излиза ли от мода крайната десница?

Т.нар. Национална гвардия на Расате. Снимка: официален сайт

Когато унгарската крайнодясна партия „Йобик“ спечели 15 процента от гласовете на юнските избори за Европейски парламент, целият континент го побиха тръпки. Със своята антиромска платформа, с обидите срещу евреите и хомосексуалистите и свое собствено униформено крило, „Йобик“ изглеждаше по-обезпокоително от предишните групировки. Партията се присъедини към екстремистите в района, за да подскаже, че крайната десница отново се надига.От 1990 г. Словашката национална партия, чийто водач Ян Слота е известен с острите си антиунгарски изказвания, печели места в словашкия парламент на всички избори с изключение на веднъж, а от 2006 г. е представена и в правителството. Българската „Атака“ е достойна за името си с яростните си словесни нападки срещу българските турци, а от 2005 г. насам се радва на подкрепата на 10 процента от гласоподавателите. На изборите идната пролет „Йобик“ може да се окаже третата най-голяма партия в Унгария.

На други места обаче крайнодесните са в отстъпление. През 2007 г. „Лигата на полските семейства“ в Полша – ксенофобски сбор, чието младежка крило е известно с антисемитизма си – бе отстранена от парламента. През 2008 г. партия „Велика Румъния“ – иредентистка група от агресивно настроени срещу унгарското малцинство лица, чийто лидер се класира втори на президентските избори в Румъния през 2000 г. – изгуби всичките си места в парламента. По-рано тази година униформените дружини на „Йобик“ бяха забранени. През 2007 г. крайнодясна група в Европейския парламент се разпадна след десетмесечни вътрешни борби (румънските членове не бяха съгласни италианските да ги наричат „цигани“). В Балтийските страни, Чехия и Словения няма големи крайнодесни партии.

Крайната десница в Централна Европа се различава от западните си еквиваленти по избора на неприятели. На Запад в тази роля предпочитат имигрантите, докато на Изток се спират на по-атавистични обекти: етнически малцинства, стари териториални спорове, хомосексуалисти, международни финансисти и, естествено, евреите. Омразата към ромите се превърна в нещо определящо. Икономическите страхове се експлоатират навсякъде. Дори и десетилетието на растеж остави след себе си изобилие от бедни и недоволни хора. Мнозина се връщат към времената, когато държавата ги закриляше от жестоките пазарни сили. Това произведе крайна десница, която харесва национализацията и не одобрява пазара.

Онова, което благоприятства най-силно избуяването на крайната десница обаче, са политическите страхове, произтичащи от корупцията, слабите институции и основните партии, на които малцина вярват. Същността на крайната десница е да бъде противник на върхушката, а лидерите й да се противопоставят на корумпираните елити, които се продават на чуждестранните банкери. „Йобик“ и „Атака“ изникнаха след срива в подкрепата за центристките партии. Полската крайна десница бе подхранена през 2005 г. от некомпетентността и корупцията в оглавяваното от социалистите тогавашно правителство.

Крайната десница често е неефективна. Изправяйки се пред едно корумпирано и некадърно управление, в един момент тези партии се оказват същите. Словашката национална партия на Слота може „да се похвали с актив“ от трима министри, изгонени от постовете им след обвинения в тъмни сделки. След три години в правителството, едничкото постижение на партията са лошите отношения с Унгария и етническите унгарци в Словакия. Същото беше и с Георге Фунар – ултранационалист, който през 90-те години бе кмет на румънския град Клуж-Напока и когото ще помнят само с финансовата му пирамида и боядисаните в цветовете на националния флаг пейки в парка.

Попадайки в управляващата коалиция крайната десница обикновено става беззъба. В Полша, успехът й през 2005 г. бе прелюдия към нейната кончина през 2007 г., когато поляците избраха умерено правителство след двегодишно дясно управление. И все пак някои крайнодесни идеи проникнаха в главните политически направления. Една от причините в Балтийските държави да няма големи крайнодесни партии е, това че те имат по-здрави десноцентристки формации. През 2005 г., след Полша и Литва, Латвия също забрани хомосексуалните бракове. Шествията в защита на правата на хомосексуалистите предизвикват възбрани и сбивания. Унгарският десен печат е наводнен с теории за антикапиталистическа конспирация, насочени срещу „комунисти“, либерали и, от време на време, евреи.

Десноцентристкият български премиер Бойко Борисов се оплака от „човешкия материал“ в страната си (тоест твърде много цигани, турци и пенсионери). В социално отношение полската партия „Право и справедливост“ стои по-надясно от повечето западни консервативни формации (въпреки че заедно с чешката „Граждански форум“ е съюзник на британските тори в Европейския парламент). Антиунгарските настроения обхващат не само крайната десница в Румъния и Словакия. Заради некомпетентността си крайната десница може и да е политически обречена, но някои от идеите й ще просъществуват и в бъдеще.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.