Диктаторът Лукашенко на кръстопът между Москва и Брюксел

Антон Ходасевич

Лукашенко и ЕС. Колаж: прима-нюз

Тези дни Евросъюзът ще вземе решение към висшето ръководство на Беларус: дали да забрани отново на тези хора влизането в Европа или да им го разреши – било безрезервно, било под условие. Ситуацията в момента е такава, че от това решение ще зависят перспективите в по-нататъшните отношения между Минск и Брюксел. Импулсивният президент Александър Лукашенко неведнъж предупреди: ако санкциите не бъдат свалени, очерталото се затопляне ще се смени отново с арктически студ.

„Ако ги удължите отново (визовите санкции – бел. на изданието), ще възприемем това като опит пак да ни оставите увиснали във въздуха и нещо да изстискате от нас. Това е контрапродуктивно и безперспективно“, заяви Лукашенко в Минск през октомври на среща с естонския външен министър Урмас Пает. „Не можем да приемем такава политика“, предупреди беларуският лидер. Президентът е представял тази позиция в различни вариации пред всеки, който пристигне от Европа, включително пред журналисти.

Наистина в началото на годината Лукашенко изпълни поставени от ЕС условия, които изглеждаха невероятни – пусна на свобода всички, смятани в Европа за политзатворници, сред които и своя съперник в президентската надпревара Александър Козулин. Днес обаче Минск отказва да изпълни и най-простите условия на Евросъюза, каквото според експерти е искането на ПАСЕ да наложи мораториум върху смъртното наказание. В замяна беше обещано организацията да върне на беларуския парламент статута на специален гост, но Минск отказа да стори дори това и се прикри зад волеизявлението на народа, гласувал навремето на референдум да бъде запазена най-тежката наказателна мярка.

Нещо повече, Лукашенко заяви, че строго бил заповядал на своите министри „да не правят нищо специално по въпроса“. Държавният глава се мотивира със следното съображение: „Европа се нуждае от Беларус“, сиреч европейците трябва да сътрудничат без каквито и да било условия. Трябва впрочем да признаем, че под натиска на ЕС тук-таме проличава някакъв напредък – при цялата показна храброст, демонстрирана от президента в стремежа му да остане независим политик. Миналата седмица например той обеща при реформата в изборното законодателство да вземе предвид препоръките на ПАСЕ.

Местни експерти и политици твърдят, че ЕС няма да излъже надеждите на Александър Лукашенко. По всичко личи, че този път санкциите към висшето ръководство няма да бъдат подновени. Противното би означавало отстъпление от политиката за постепенно въвличане на Беларус в демокрацията. Първо, европейската бюрократична машина не е толкова пъргава, че из един път да превключи на заден ход. Второ, Европа наистина се мъчи да разшири своето геополитическо влияние. Ярко доказателство е Източното партньорство, в което са привлечени тъй различни държави като Грузия, Беларус, Украйна и Азербайджан. Хитър и умел популист, Лукашенко изцяло използва всички така наречени слабости на ЕС.

Беларус всъщност не е видяла кой знае колко облаги наведнъж от новата европейска политика – над нея не заваляха инвестиции от чужбина, нито бе включена отново в Общата система за преференции, не поевтиняха и визите за беларуски граждани (в момента 60 евро), все още не идват и средствата, предвидени в рамките на Източното партньорство. Единственото „материално“ постижение, белязало новия етап, изглежда е заемът, получен от Международния валутен фонд – в днешната криза той бе доста навременен и позволи да бъде спасена от рухване беларуската икономика. Същевременно се обсъждат и всички споменати въпроси; доста реална е перспективата да бъдат решени положително за Беларус.

Желанието на Минск естествено е да получава дивиденти и от Запада, и от Изтока, както споменава постоянно самият Лукашенко. Очевидно го доказва и днешната му политика – да лавира между Русия и Европа. И би могъл да успее, стига да не се изключваха взаимно „препоръките“ на потенциалните му партньори. Русия е готова да подкрепя Беларус с евтин газ и петрол, с широките си пазари, но в замяна иска да разчита на геополитическа преданост; ако се вярва на Лукашенко – дори да види днешната си съюзничка в състава на собствената си държава. За Лукашенко това ще означава да изгуби властта. Защото да ръководиш някой от субектите на Федерацията е съвсем различно от това да си горд, независим президент на една страна.

Русия желае Беларус да докаже своята преданост, като последва примера й и признае независимостта на Абхазия и на Южна Осетия. ЕС пък, напротив, смята за нежелателна тази стъпка. Съответно се налага беларуският президент да обещава на Москва, че ще ги признае, а пък на Брюксел – обратното. При днешното разпределение на силите двете републики няма да получат признание от Беларус, твърдят практически единодушно експертите в Минск, макар да не изключват подобно развитие при известни обстоятелства.

Веднъж Александър Лукашенко призна, че сътрудничеството с ЕС е по-привлекателно за Беларус от това с Русия, тъй като Европа не изисква Минск да се откаже от своята независимост, дори не настоява да й бъдат продадени беларуски заводи и фабрики. Както сочат последните събития, европейците дори са готови да се примирят с някои специфични методи за управление, прилагани от Лукашенко. Затова пък Европа поставя други изисквания, неизпълними според беларуски експерти. Става дума за демократични реформи, които включват свободни избори, свобода на медиите и спазване на човешките права във всички нейни прояви, приватизация и либерализация на икономическите отношения.

При евентуални реформи обаче разкрепостеното беларуско общество със сигурност няма да избере Александър Лукашенко за свой президент. Това означава, че ако изпълни всички горни условия, несменяемият беларуски лидер пак ще изгуби властта. Затова Лукашенко просто не би могъл да стигне „далеч в Европа“, колкото и да плаши Русия с това. Всичко казано дотук налага извода, че той няма доброволно да се откаже от „политиката на махалото“ и ще я следва, докато Русия и Европа му позволяват. Вероятно ще им се наложи да потърсят нестандартни решения.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.