РИА Новости: НАТО очевидно се пропуква

Антинатовска демонстрация в Полша. Снимка: Краков пост

Въоръжените сили на Европа отдавна предизвикват оживени дискусии в НАТО. Дебатите бяха подновени за пореден път след интервюто на италианския външен министър Франко Фратини за „Таймс“ от 15 ноември 2009 г. Той съобщи, че на срещата на върха на ЕС, насрочена за 19 ноември, Италия ще се обяви за създаване на единна европейска армия. Фратини заяви в интервюто, че създаването на единна армия ще е логично продължение на процеса, водещ към интеграция на Евросъюза, и необходима стъпка, за да остане ЕС сред центровете на световната политика. Шефът на италианското Външно говори за създаването на независими европейски въоръжени сили, обзет от опасения във връзка с евентуалния стратегически алианс между Китай и САЩ. Според министъра, този съюз заплашва да изтласка ЕС на периферията на събитията.

Засега впрочем няма особени изгледи да бъде сключен подобен алианс, но според мнозина експерти стратегическото сближаване между САЩ и Китай може доста бързо да го превърне в реалност. Изявлението на Фратини се очертава като най-интересния момент от последните дискусии по проблема за бъдещата европейска армия и в по-широк план – върху битието на ЕС като самостоятелен политически субект. Възможностите за създаване на отделни европейски въоръжени сили се обсъждат в един или друг формат още от 70-те, но сред основните причини сега за пръв път се споменава политическата заплаха от страна на САЩ. „Ако не намерим общ език, Европа ще бъде изтласкана на второстепенен план. В случай че бъде създадена „Голяма двойка“, обединяваща Китай и САЩ, един вид тихоокеанска „ос“, атлантическата „ос“ ще бъде забравена, заяви Фратини. Трябва да проявим политическа воля и да поемем съответните ангажименти, иначе народите от Европа ще бъдат силно разочаровани. Хората очакват много от нас и след Лисабон (Лисабонския договор – бел. на РИА Новости) вече нямаме оправдание за бездействие.“

Освен тези опасения, Фратини използва и традиционните аргументи – необходимостта по-добре да бъдат координирани действията на европейските военни при съвместни операции. Днес се налага в тях да бъдат включвани отделни подразделения от различни страни под общо командване, вместо да се формират обединени структури, способни да действат по-оперативно, посочи той. Фратини даде за пример Афганистан, където действат части от много европейски държави; отново спомена също, че е необходимо да бъдат създадени съвместни европейски военновъздушни и военноморски сили – най-малкото, за да контролират райони от ключово значение за сигурността на Европа, по-специално Средиземноморието. Освен това, министърът смята, че единните въоръжени сили ще позволят на страните от ЕС да спестят много от средствата, насочвани за военни цели.

Ако обаче се взрем по-навътре в нещата, зад счетоводно-административните аргументи за икономии и удобство на управлението ще проличи много по-дълбок смисъл. В момента е абсолютно очевидно, че във военните операции на НАТО доминират САЩ, чиито сили са поне равни, а често дори надхвърлят силите, отделяни от всички останали членки на алианса. Затова тъкмо САЩ диктуват хода на повечето операции, назначават командващите и повечето от щабните офицери, и когато говорим за операции на НАТО, фактически терминът означава операции на въоръжените сили на САЩ и на съюзниците им.

Ако Европа създаде собствени въоръжени сили, за САЩ ще стане далеч по-трудно да заемат доминиращо положение – Пентагонът ще контактува вече не с разединена общност от свои политически клиенти, а с равен партньор, чийто принос ще му осигури възможността да настоява за равен глас при определяне на стратегическите насоки и методи за действие. Засега за равен глас не могат да претендират дори безусловните лидери по военна мощ сред държавите от ЕС като Франция, Германия или споменатата вече Италия.  Съответно, щом някой от съюзниците не е съгласен, може най-много да откаже участие в едни или други операции. Това най-често не е проблем за САЩ – те компенсират недостига, като използват сили от новите членки на НАТО (съюзници повече на САЩ, отколкото на „стара Европа“) или от собствените си резерви.

Друг европейски лидер – Великобритания, през последните години се проявява най-вече като верен съюзник на САЩ във всички техни начинания и им осигурява доста солидна военна, щабна, разузнавателна и интелектуална подкрепа. Трудно е да прогнозираме резултата от новата италианска инициатива. Тя обаче явно ще намери както привърженици, така и противници. Сред привържениците й твърде вероятно ще бъдат членки на ЕС като Германия, Испания и Франция, които в една или друга форма се обявяват за самостоятелност на Европа в нейния стратегически избор и в съответните действия.

Сред противниците пък са елитите от източноевропейските държави и от бившите съветски републики. За тях е далеч по-важна вродената „антируска“ тема на Северноатлантическия алианс, съответно съюзът със САЩ, отколкото например с Германия и Италия, които градят собствен курс в отношенията с Русия. Тези противоречия естествено не означават, че НАТО тутакси ще се разпадне; надали са дори явен знак, че започва подобен процес. Но при все че навремето алиансът изглеждаше нерушим атлантически монолит, в новите условия единството му очевидно се пропуква.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.