В работата на президента на ЕС няма нищо „президентско“

Джон Личфилд

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Еврофилите и еврофобите може рядко да са на едно мнение, но и двата лагера кроят планове, и то не за първи път, как да пробутат поредната голяма илюзия на европейската общественост. Утре вечерта (вчера – б.р.), както ни бе съобщено, лидерите от ЕС ще се срещнат в Брюксел, за да изберат първия президент на Европа. За еврофобите това е драконовска стъпка към потискане на националните идентичности в единната европейска федерална държава. Според еврофилите това е важна стъпка към хуманизирането на ЕС, като му се даде разпознаваем лидер както пред 27-те страни членки, така и пред света.

Всъщност по-голямата част от европейските правителства, които съвсем наскоро създадоха поста, искат да гарантират, че работата не е кой знае какво: един Магьосник от Оз, но без гигантската сияеща маска и бумтящия силен глас. ЕС не си избира един „президент“, а добавя трети такъв пост към вече съществуващите двама. Освен председателите на Европейската комисия и Европейския парламент вече ще има и „председател на Съвета на Европа“.

Съветът на Европа е официалното име на срещите на върха на ЕС, които се организират поне два пъти годишно. Мъжът или жената на новия пост ще председателстват тези срещи, ще подготвят дневния ред и, както е посочено в Лисабонския договор, ще „движат напред“ работата на лидерите. Той или тя няма да имат изпълнителни функции, нито правомощия в процеса на взимане на решения.

Текущото ръководство на ЕС ще остане в ръцете на председателя на ЕК, така че президентът, до известен смисъл, ще бъде просто супер-говорител. Някои еврофили все още се надяват, докато еврофобите се страхуват, че работата може да еволюира в истинско, пряко избираемо европейско президентство. Други еврофили смятат това за капан – регресия към по-междуправителствената, по-малко кооперативната Европа, която обладаната от еврофоби Великобритания иска от над петдесет години.

Един силен европейски президент с прекалено малко законови правомощия, казват те, ще засили позициите на страните членки срещу председателя на ЕК, който има цял куп правомощия. Защо, след като Лисабонския договор позволява, не създадем наистина силен президент и не дадем двете нови позиции на един и същи човек? Така ще имаме истински „президент на Европа“. Въпросът не се нуждае от отговор: никое правителство, освен може би в страните от Бенелюкс, не би допуснало толкова опасна идея.

Няма голямо значение, казват някои еврофили. Тежестта на поста ще се определи от значимостта на първия назначен, точно както при избирането на Джордж Вашингтон в Америка през 1789 г. Ако изберем голяма клечка, работата също ще стане голяма. Както се видя, има само една голяма клечка на разположение. Кандидатурата на Тони Блеър обаче изглежда бе обречена от самото начало… Много правителства, включително германците, които се представят за еврофедералисти, искат да дадат поста на по-непознат политик от малка страна. Избирайки мениджър, европейските лидери отново гласуват както винаги през просото.

Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър веднъж попита: „На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“. С цялото уважение към белгийския премиер Херман ван Ромпуй и бившата латвийска президентка Вайра Вике-Фрейберга, те едва ли ще отговорят задоволително на Барак Обама, Ху Цзинтао или Владимир Путин.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.