Американци се борят за правото да простират на открито

Снимка: еспеърс

Карин Фролик простира на три въжета, опънати между дървета в двора на къщата си от 18 век и знае, че с това дразни местните служители, които са я помолили да не го прави. Фролик е един от много хора в Америка, които отстояват правото си да сушат прането си навън и се борят срещу все повечето жилищни сдружения, които са против тази практика, въпреки положителното й влияние върху околната среда и пестенето на енергия.

Въпреки че в Пъркаси, малък град в югоизточна Пенсилвания, няма закон срещу простирането на открито, служител в градската управа се обадил на Фролик, за да я помоли да престане да си суши дрехите на слънце. Тя получила и две анонимни бележки от съседи, които пишели, че не искат да гледат как й се развява бельото. „Казаха, че така мястото изглеждало долнопробно“, разказва тя. Стоим в двора й, а от другата страна на улицата се виждат спретнати къщи от предградията. „Заявиха, че не искали да ми гледат гащите, с извинение“.

Фролик твърди, че си простира бельото вътре в къщата. Бодрата 54-годишна жена е една от все повечето американци, които настояват, че имат право да си сушат дрехите на простор, въпреки местните разпоредби и това, че някои се мръщят. Техните интереси се представляват от организацията Проект за пранено. Нейните членове смятат, че хората могат да спестят пари и да намалят въглеродните емисии, ако не използват електрически или газови сушилни, казва изпълнителният директор на организацията Александър Ли.

Ако масово се простира на открито, може значително да намали потреблението на електроенергия в САЩ, заяви Ли, който изтъкна, че около 6 процента от потреблението на ток в американските домакинства се дължи на използването на сушилни. Флорида, Юта, Мейн, Върмонт, Колорадо и Хавай приеха закони, които ограничават правото на местните власти да пречат на използването на простори. Други пет щата обмислят подобни мерки, каза 35-годишният Ли, бивш адвокат, който напуснал тази работа, за да ръководи общественото сдружение.

Главните му опоненти са асоциациите на живущите – било то в кооперации или в квартали с къщи, в каквито живеят 60 милиона американци или около 20 процента от населението на САЩ. Около половината от тези сдружения имат правила, забраняващи простирането, каза Ли, и ги налагат с глоби. Карл Уайнър, адвокат на близо 50 асоциации на собственици на жилища в предградията на Филаделфия, обяснява, че забраната да се простира навън обикновено е включена в правилата още от предприемачите, както е и със забраната да се дострояват навеси или да се паркират товарни автомобили.

Простирането се забранява и по естетически причини, каза Уайнър. „В повечето общности има единодушие, че хората не искат да гледат нечие пране“. Той отбеляза, че противопоставянето срещу просторите може да намелее, ако повече хора разберат, че така се пести електричество и се намаляват парниковите газове. „Хората все повече осъзнават какво влияе на околната среда „, каза той и допълни: „Няма да се изненадам, ако започнат да оспорват тези ограничения“.

Според Фролик, правото да простираш на открито, е олицетворение на американската традиция за свобода. „Щом съпругът ми има право да държи оръжие вкъщи, аз имам право да си простирам прането“, каза Фролик, която пише книга по темата. Освен това се пестят пари. Сушенето на открито спестява 83 долара на месец от сметката за електричество на петчленно семейство, каза тя. Кевин Фърт, който има апартамент с две спални в „Дъблин“, жилищна кооперация в Пенсилвания, каза че е бил глобен 100 долара от сдружението на живущите за това, че е опънал простор в една от общите части. „Ядосах се и се разстроих“, каза Фърт, 27-годишен дърводелец. „Харесва ми да си суша прането на слънце. Винаги съм го правил, още от дете.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.