САЩ – Китай: „Голямата двойка“ прави малки стъпчици

Наталия Серова

Снимка: вивиджи

В коментари за посещението на Барак Обама в Китай недоброжелатели на американския президент оценяват равносметката едва ли не като „провал“. Според тях, срещата на госта с китайския лидер не е донесла „никакви реални резултати“ – Пекин не склони да освободи курса на юана и не обеща да се откаже от протекционизма, който много дразни Вашингтон.

При днешното положение на нещата обаче би било странно да очакваме бързи решения на сериозните икономически проблеми. За Пекин не е изгодно да вдига курса на националната си валута, тъй като твърдата й обвързаност с долара гарантира на китайските стоки осезаеми предимства на световния пазар. Колкото до протекционизма, тук не са безгрешни и самите САЩ. Естествено, за американската икономика щеше да е от полза всички проблеми да се решат отведнъж в рамките на едно посещение. При все това никой не разчиташе сериозно на подобно развитие, още повече че интересът на САЩ към Китай не се свежда само до икономическите въпроси.

Вашингтон отдавна е осъзнал факта, че растящата мощ на Китай го превръща в алтернативен център не само на икономическо, но и на политическо влияние. Експанзията на КНР в Източна Азия и в Африка, сътрудничеството с Пакистан, включително във военната сфера, а и положението на страната в Съвета за сигурност на ООН – всичко това налага на САЩ да търсят подходи за сближаване с нея. Този процес не датира от вчера; още по времето на Буш мнозина автори на стратегически прогнози разглеждаха Китай като вероятен партньор. Темата за сближаване прозвуча още по-ясно през януари т. г., когато Збигнев Бжежински, един от играчите „тежка категория“ в американската политика, представи при посещение в Пекин доклад, озаглавен „Голямата двойка, която може да промени света“.

Самият Китай отдавна вече нарича отношенията си със САЩ „приоритет на приоритетите“ – прозрачен намек, че идеологическата конфронтация е безсмислена, щом двете икономики всяка година все повече се срастват помежду си. Тъй че Барак Обама с неговата „политика на диалог“ е само изпълнителят, комуто бе поверена мисията да осъществи новата американска стратегия.

Както личи от изявленията, дадени от двамата лидери на обща пресконференция, страните са постигнали консенсус по проблемите на ядреното разоръжаване и глобалното затопляне, има вече договореност за „обединени усилия, насочени към по-стабилен и балансиран световен икономическки растеж“, за сътрудничество в енергетиката и развитие на военните връзки. В списъка има кухи декларации като изявленията за ядреното разоръжаване и икономическия растеж, но и въпроси, по които позициите на двете страни съвпадат – екологията и енергетиката.

Колкото до перспективите за военно партньорство, мнозина днес развиват сътрудничество в тази област под някаква форма. Както планираното за близко бъдеще посещение в САЩ на Чън Биндъ, началник на китайския генерален щаб, така и бъдещата ответна визита на шефа на Пентагона Робърт Гейтс в Китай може да се разглеждат по същия начин като дългогодишните и доста безсмислени контакти между Русия и НАТО. Дори с провеждането на съвместни маневри страните най-често преследват собствени интереси. А в случая с двойката Китай -САЩ тези интереси са очевидни: американците искат да продават, китайците пък – да купуват, да разберат как е направено едно или друго и да започнат собствено производство.

На преговорите са били засегнати и теми от текущата политика, по-специално проблемите около ядрените разработки на Иран и на Северна Корея. Ако съдим от заключителната пресконференция, лидерите на САЩ и на Китай споделят намерението да подновят преговорите за КНДР в предишния, шестстранен формат. По-сложно е положението с Иран. Пред журналистите Обама представи нещата тъй, сякаш САЩ и Китай са се разбрали за допълнителни санкции, ако Иран не докаже мирния характер на ядрените си програми. А Ху Цзинтао демонстративно си замълча.

Китайското ръководство не е дало никакви гаранции, че би подкрепило евентуално втвърдяване на санкциите спрямо Иран; Щатите обаче „са убедени, че Пекин ще ги подкрепи“, заяви след това Джеф Бейдър, старши директор по въпросите на Източна Азия в Съвета за национална сигурност на САЩ – един от участниците в американската делегация. Според наблюдатели тези думи потвърждават, че неофициално е договорено Китай да заеме неутрална позиция, ако въпросът за допълнителни санкции бъде поставен на гласуване в Съвета за сигурност на ООН.

Ако наистина е била постигната подобна договореност, тя може да се разглежда като тактическа победа на Обама, за която е платил, като смекчи риториката по въпроса за човешките права и отказа среща с Далай лама (при посещението му във Вашингтон през октомври – б. р.). Колкото до другите резултати от визитата, бие на очи готовността на двете страни за сътрудничество в сферите, където наистина имат общи интереси: дружно да саботират сключването на договор за защита на климата и да развиват енергийни проекти. Във всички останали области страните гледат да бранят своя интерес, при все че демонстрират готовност за сближаване. Което означава, че Китай и САЩ „прехвърлят мостове“ помежду си, но досегашното остро съперничество все още доминира в двустранните отношения.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.