Как се перат пари с ресторант, земеделие, строителство

В България, както и по света, има мода в прането на пари. Когато някой измисли работеща схема, другите започват да копират от него. Преди кризата в България имаше реални предпоставки, които превръщаха строителството и земеделието в особено привлекателни сектори за изливане на мръсни пари. Мащабите на строителството и на парите, които се влагаха и изкарваха, бяха огромни.

Обикновено престъпната дейност, чрез която се генерират мръсни пари, оказва влияние върху начина на изпирането им. При трафика на хора например, парите се печелят на малки части, в чужди държави, затова трябва да се измисли как те да се връщат редовно в страната. При отвличанията е друго – престъпната група изкарва еднократно значителна сума.

На теория прането на пари се състои от три фази – пласиране, разслояване и интегриране. В етапа на пласмента прането на пари зависи от вида на престъпността, от това колко пари са изкарани и за колко време. При  интеграцията на парите в икономиката вече няма такова значение как са спечелени мръсните пари – това не оказва влияние върху сектора, в който ще се инвестират. Много често се купуват луксозно имущество (движимо, недвижимо), луксозни вещи, инвестира се в печеливши отрасли и др.

Как се перат пари чрез строителство?

Естествено е за прането на значителни обеми пари да се предпочитат секторите от икономиката с голям оборот, защото вкарването на мръсни пари в тях е по-незабележимо. През последните години в България се инвестираха огромни суми в строителство и недвижими имоти.

Законите в България позволяват на всеки да запише, че купува недвижимо имущество с ниска данъчна оценка, а след дни или месец – да го продаде на много по-висока (дори в пъти) цена. Това веднага води до печалба – тоест, чисти пари, които може да се декларират, без значение реално за колко е купено и впоследствие продадено въпросното имущество. Тоест, по документи може да изглежда, че си го купил евтино, продал си го много скъпо, а на практика да няма разлика в сумите. С такава измислена печалба лесно се оправдават  незаконни приходи.

Сделките със земя, изграждането, купуването и препродаването на цели обекти също са сред предпочитаните начини за пране на пари. Данъчната оценка на земя от ниска категория – да кажем, за земеделски нужди – е много по-ниска, дори тя да се намира на атрактивно място. Ако впоследствие тя се прекатегоризира, така че да стане годна за строителство, стойността на декар многократно се вдига. Тогава може теренът да се продаде на много по-висока цена или ако „инвеститорът“ има строителна фирма, да вдигне сграда.

Първоначалната инвестиция, която трябва да докаже, е малка. В строителната си фирма той може да наеме работници на минимална заплата, а на практика да им плаща по 50-100 лева дневна надница. За два дена работниците може да изкарват повече, отколкото работодателят декларира пред държавата, че им плаща за цял месец. Оттук официалните разходи допълнително падат.

По данни на Българската стопанска камара от 2007 година, само върху 1/3 от произведения в България бетон се е плащал ДДС, а при някои строителни материали (трошени камъни, баластра, пясък и др.) положението е било извън контрол. Масово са се добивали строителни материали извън предоставените от държавата или общините концесии. Това значи, че бетонът и строителните материали от сивия сектор са купувани с неофициални средства.

Тоест, шефът на една строителна фирма може да вкара много незаконни пари, с които не е ясно точно колко материал е закупен, да плаща на работниците си мижави заплати по документи и да купи земя на ниска данъчна оценка. Така официалните му разходи пред държавата за построяването на съответната сграда са минимални. Когато пусне сградата за продажба (а доскоро цените на недвижимите имоти бяха много високи), може да се окаже, че по документи разходите му са примерно 5 000 лева, а е спечелил 5 милиона лева. Декларира се огромен размер на печалбата и това вече са чисти пари, от легален бизнес.

Възможно е да се перат пари и чрез купуване на сграда от добросъвестен строител, докато още не е издаден „Акт 16“ за имота (примерно, на етап „Акт 14“). Тогава данъчната оценка е в пъти по-ниска. Купуват се готовите апартаменти, а след като бъдат издадени всички актове, които ги правят годни за обитаване, се препродават, вече на много по-висока цена. По този начин също може да се декларира огромна печалба и да се извадят чисти пари.

Когато някой вече разполага с голяма сума изпрани пари, доста по-лесно е да изпира следващите. Ако вече притежава верига заведения, хотели или друг работещ бизнес, може да измисли различни начини обектът да декларира повече, отколкото реално печели. Нямаше друга, чисто икономическа логика преди кризата в България да се продават огромен брой хотели по курортите, към които липсва инвеститорски интерес и същевременно да се строят нови.

Пътят и прането на пари от трафик на хора

При трафика на хора има предварителни стъпки, свързани с генерирането на мръсните пари и внасянето им в България. Впоследствие те се събират и натрупват известно време, преди да се инвестират.

Парите от трафик на хора се вкарват в България по три основни начина – чрез куриери, чрез преводи (през банкови институции или със системите за бързи парични преводи) или със закупуване на стоки – дрехи, обувки, парфюми, бижута, автомобили и др.

Внасяне на парите с препродажба на автомобили

Ако един сводник в западноевропейски град има 7-8 момичета примерно, които изкарват общо около 8 000 евро на ден, той поделя с тях някакви пари, има други разходи, но му остават 3 500 – 4 000 евро. За десетина дни той би разполагал с около 40 000 евро. В случай, че иска да върне тези пари в България, той би могъл да закупи автомобил за 40 000 евро и го докара тук. Този автомобил може да бъде пуснат да се продава за 80 000 лева (дори без печалба). Така сводникът хем си внася парите в България, хем си решава проблема с превалутирането. Ако той внесе 40 000 евро през банка, през система за бързи парични преводи или чрез куриери в брой, трябва да ги обърне в левове, за да може да ги използва свободно в България. Всяко превалутиране на по-голяма сума е свързано с допълнителен риск от разкриване. По тази причина един от най-предпочитаните начини за внасяне на пари в България от трафик на хора, е чрез купуване на стоки.

Дрехи, бижута и други стоки

Освен автомобили, в България се внасят и дрехи, купени с пари от трафик на хора. В чужбина има момичета, които, освен да контролират другите проституиращи жени в чуждата държава, изпълняват и функциите на нещо като резидент. Обикалят, избират и купуват дрехи на атрактивни цени (примерно от аутлети), а в България имат магазини, в които ги продават. Реално дрехите са закупени в чужбина с парите, заработени от проституция. Същото се прави и с бижута – купува се стоката, внася се в България и се продава в магазини.

Пари от трафик на хора се вкарват в България и чрез куриери. Първият тип куриери носят в себе си пари до разрешената сума. С нискотарифните полети това вече става много атрактивен и приемлив вариант за трафикантите. При положение, че разрешената сума в брой, която не подлежи на деклариране, е 10 000 евро на  човек, е много изгодно някой да пътува два пъти в седмицата до България и обратно с билет за 200 евро.

Вторият тип куриери пренасят контрабандно по-големи от разрешените суми. Те са доверени до трафиканта лица, достатъчно хладнокръвни, за да не се притесняват, че преминават границата, извършвайки нарушение. Такива куриери се използват и при пътуване от България към западната страна, например – за да занесат фалшиви документи, изработени тук. Отиват натам – носят документите, идват насам – връщат парите.

По-големите организации за трафик на хора прибягват до корупция, за да улеснят дейността си, както по трафика на хора, така и по преноса на пари. В отделни случаи ги подпомагат служители на граничните служби и др. Трафикантите много често използват като куриери и шофьори, стюардеси, стюарди на редовни автобусни или самолетни линии. Шофьорите понякога извършват и други „услуги“ – следят и пазят момичетата, които се изпращат в чужбина по време на пътя и др.

След като парите се внесат в България, усвояването им зависи от това в кого попадат. Почти не са установени случаи проституиращите момичета да са събрали достатъчно средства за сериозна инвестиция. Парите, които отиват в големите престъпни организации, са доста повече и може да се включат в икономиката чрез различни бизнеси. Къде ще се инвестират зависи от самия престъпник и от възможностите, които има.

Селско стопанство и земеделие

В България най-силно засегнатите от трафика райони са земеделски. Това е предпоставка парите да се инвестират в дейности, свързани със селско стопанство и земеделие. Включването им там е и по-лесно. Първо, има данъчни облекчения за земеделските производители. Второ, инвеститорът може да кандидатства за различни европейски проекти и да получи субсидии. Спечелването на проект му позволява да изгради оранжерия или кравеферма примерно, с напълно законни пари. Ето защо за трафикантите селското стопанство, земеделието, животновъдството, рибовъдството са сред основните сфери за инвестиране.

Взимат рибарници примерно и казват, че там са гледали огромно количество риба, продали са я и впоследствие декларират чисти пари. Със земеделската продукция имаше случаи да сеят земята по-нарядко. Изкарват някаква продукция, която е примерно 10 единици. Обикалят съседните села и изкупуват същата продукция от земеделските стопани от района, така че продукцията им от 10 единици да набъбне до 100 единици. Декларират официално, че сами са произвели всичко, продават го и накрая получават чиста печалба, от бизнес.

Чрез търговски обекти

Един от най-популярните начини за пране на пари е чрез търговски обекти – кафене, магазин, ресторант. Декларират се много по-големи от реалните обороти. Ако от клиенти се изкарват 10 единици примерно, на касовия апарат и пред държавата се декларират 100 единици. Недостатъкът на тази схема е, че ако при проверка се направи съпоставка на количеството стока, която е купена, и тази, която е продадена, би се получило разминаване.

Чрез заеми от  банка

Ако даден престъпник иска да започне бизнес, примерно да отвори кафене, ресторант и т.н., първоначалните средства, с които започва, трябва да имат легален произход. За целта един от най-лесните варианти е, ако родителите му притежават къща или апартамент, той да ипотекира имота им и срещу него да получи банков заем. После може да каже, че е започнал бизнеса си с тези пари и да погасява вноските по кредита със средствата от престъпна дейност. Междувременно той може да завишава оборота на заведението си изкуствено – ако печели 2 000 лева месечно, да декларира, че печели 20 000 и така да изпира по 18 000 лева месечно, които е изкарал от престъпната си дейност. Когато си махне разходите за данъци и др., след 1 година той може да има около 100 000 лева легални пари от печалба. С тях започва да разгръща друг бизнес и т.н. Тоест, следващите пари от престъпна дейност се перат много по-лесно, отколкото първоначалните.

*Материалът е подготвен със съдействието на Георги Петрунов, експерт „Криминологични изследвания” на фондация “РискМонитор”. Завършил  е социология и глобалистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология, н. с. І ст. в Института по социология при БАН.  Преподавател към катедра „Социология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Очаквайте: Как се перат пари с хазарт?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.